За автора Eкхapт Толе е роден в Германия, където прекарва първите тринадесет години от живота си.
Завършва Лондонския университет, занимава се с научна работа в Кембридж. На двадесет и девет години дълбока духовна промяна фактически унищожава старата му самоличност и променя радикално хода на живота му. Следващите няколко години той посвещава на това, да разбере, интегрира и задълбочи промяната, която бележи началото на едно важно пътуване навътре в себе си. През последните десет години той е съветник и духовен учител, който работи индивидуално и с малки групи в Европа и Северна Америка. От 1996 г. насам живее във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Чрез „Силата на настоящето“, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех има и следващата му книга „Покоят говори“. За книгата За да се отправим на пътуване в „СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО“, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него „аз“ – егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство. Екхарт Толе използва прост език и формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат като пътни знаци. Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата божа, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас. Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето – сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си „аз“. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени. Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните. Но и тук сме на „нова територия“ и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, тоест ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите. Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като „вътрешното тяло“, „капитулацията“, „прошката“ и „Неизявеното“, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на „Силата на настоящето“. Вие сте тук, за да позволите да се осъществи божественото предназначение на вселената. .. Е k х а р т То л УВОД ОТ ИЗДАТЕЛЯ Марк Алън автор на „Визия в бизнеса“ и „Визия в живота“ КНИГА КАТО „СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО“ се появява веднъж на десет години, може би дори веднъж на поколение. Това е нещо повече от книга, в нея има жива енергия, която може би ще усетите, докато я държите в ръцете си. Тя има силата да бъде събитие за читателите, да промени живота им към по-добро. „Силата на Настоящето“ е издадена за първи път в Канада и канадската издателка Кони Келоу ми разказа, че е чувала многократно за положителни промени и дори чудеса в резултат на увлечението на читателите по книгата. „Звънят читатели – разказа ми тя, – и много от тях споделят за чудотворни изцеления, промени и нарастваща радост, които са изживели, защото са приели тази книга.“ Книгата ме кара да осъзнавам, че всеки миг от живота ми е едно чудо. Това е самата истина, независимо дали го съзнавам или не. А „Силата на настоящето“ ме учи как да го съзнавам отново и отново. Още от първите изречения става ясно, че Екхарт Толе е един съвременен духовен наставник. Той не е свързан с конкретна религия, доктрина или гуру, учението му обхваща сърцевината, същността на всички традиции, без да противоречи на никоя от тях – християнството, индуизма, будизма, исляма, местни традиции и т.н. Той успява да постигне това, което правят всички големи учители: да ни обясни на прост и ясен език, че пътят, истината и светлината са вътре в самите нас. В началото Екхарт Толе ни запознава накратко с историята си. Това е история на ранна депресия и отчаяние, достигнали връхната си точка в разтърсващо пробуждане една нощ скоро след двадесет и деветия му рожден ден. През последвалите двадесет години той разсъждава върху това изживяване, медитира и задълбочава прозренията си. През последните десет години той се превърна в учител от световна величина с велико послание – същото като проповядваното от Христос и Буда: че състоянието на просветление е постижимо, тук и сега. Възможно е да се живее без страдание, тревоги и нервност. За тази цел трябва да проумеем ролята си като създатели на собствената си болка, да проумеем как собственият ни ум създава проблемите ни с почти безспирния си поток от мисли – мисли за миналото и тревоги за бъдещето. Допускаме огромната грешка да се отъждествяваме с ума си, смятайки, че сме именно това – а всъщност сме нещо много по-голямо. Отново и отново Екхарт Толе ни показва как да се свържем с онова, което той нарича наше Битие: „Битието е вечният, неизменно присъстващ Единен Живот отвъд безбройните форми на живота, подвластни на раждането и смъртта. Битието обаче не е само отвъд, но и дълбоко вътре във всяка форма на живот като нейна най-вътрешна невидима и неразрушима същност. Това означава, че ви е достъпно още сега, като вашето най-дълбоко „аз“, вашата истинска природа.Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Не се опитвайте да го разберете. Можете да го познаете само когато умът е безмълвен, когато присъствате пълно и наситено в Настоящето… Да си върнете съзнанието за Битието и да бъдете 6 това състояние на „чувстване и осъзнаване“ -това е просветлението.“ Почти е невъзможно да прочетете „Силата на настоящето“ наведнъж. Трябва от време на време да оставяте книгата, да размислите върху написаното и да го приложите в собствения си живот. Тя е пълно ръководство, пълен курс по медитация и осъзнаване. Трябва да се връщате отново и отново към нея – и всеки път да откривате нова дълбочина и смисъл. Това е книга, която мнозина, включително и аз самият, ще искат да изучават през целия си живот. „Силата на настоящето“ се радва на все по-голям брой предани почитатели. Вече са я наричали шедьовър, но с каквито и думи да я назовават, както и да я описват, тя си остава книга, способна да промени живота ни, способна да ни пробуди да осъзнаем напълно кои сме. Новото, Кшифорния, САЩ Август 1999 г. ПРЕДИСЛОВИЕ РЪСЕЛ Е. ДИКАРА автор на „Към един нов светоглед“ НА ФОНА НА ЛАЗУРНО НЕБЕ портокалово-жълтите лъчи на залязващото слънце могат понякога да ни дарят моменти на такава необикновена красота, че сме като зашеметени за миг, вперили неподвижен поглед в тях. Прелестта на мига така ни поразява, че неспирният брътвеж на ума спира, за да не ни отвлича от това, което е тук и сега. Сякаш се отваря врата, окъпана в светлина, към някаква друга действителност, която винаги е тук, но ние рядко я виждаме. Ейбрахам Маслоу нарича това „върхови изживявания“, тъй като те са висшите моменти на живота, в които, изпълнени с радост, излитаме извън границите на делничното и обикновеното. Те могат да се нарекат също изживявания на „прозрение“, защото в тези мигове на безвремие зърваме за момент вечното царство на самото Битие. Макар и само за миг, връщаме се към своето Истинско Аз. „О, колко е прекрасно – казваме с въздишка. – Ако само можех да остана тук. Но как да получиш постоянно жителство?“ През последните десет години се посветих на това, да намеря отговора на този въпрос. По време на проучванията си имах честта да разговарям с някои от най-дръзките, най-вдъхновяващите и най-проникновените „пионери на парадигмите“ на нашето време: в медицината, естествените науки, психологията, бизнеса, религията и духовността, човешкия потенциал. Тази разнородна група е обединена от общото прозрение, че в момента човечеството извършва квантов скок в своето еволюционно развитие. Промяната е придружена от изместване в светогледа – основната картина за това „кое как е“, която носим в себе си. Светогледът търси отговор на два основни въпроса: „кои сме ние?“ и „какво е естеството на вселената, в която живеем?“. Отговорите ни на тези въпроси определят качеството и особеностите на взаимоотношенията ни с близките, приятелите и работодателите или служителите ни. В по-широк план те са определящи за обществото. Едва ли е изненадващо, че настъпващият нов светоглед поставя под въпрос много от нещата, които западният свят е приел за истини. МИТ №1: ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ДОСТИГНАЛО ВРЪХНАТА ТОЧКА НА РАЗВИТИЕТО СИ Черпейки от сравнителни изследвания в религията, медицината, антропологията и спорта, съоснователят на Есален Майкъл Мърфи излага провокативната теза, че има много по-напреднали етапи на човешкото развитие. Когато човек достигне тези по-високи нива на духовна зрялост, започват да се проявяват необикновени способности – за любов, жизненост, личностност, осъзнаване на собственото тяло, интуиция, възприятие, общуване и воля. Първата стъпка е да се признае съществуването им. Повечето хора не го правят. След това могат да се приложат съзнателни, целенасочени методи. МИТ №2: НИЕ СМЕ НАПЪЛНО ОТДЕЛНИ ЕДИН ОТ ДРУГ, ОТ ПРИРОДАТА И ОТ ВСЕЛЕНАТА Този мит за „отделното от мен“ е виновен за войните, съсипването на планетата и всички форми и проявления на несправедливост сред хората. В крайна сметка кой нормален човек ще навреди на друг, ако го възприема като част от себе си? В изследването си върху необичайните състояния на съзнанието Стан Гроф обобщава така: „Психиката и съзнанието на всеки от нас са в крайна сметка съизмерими с „всичко съществуващо“, тъй като няма абсолютни граници между тялото/егото и съвкупността на всичко съществуващо“. Лекарството на д-р Лари Доси Ера-3, при което мислите, нагласите и целебните намерения на един човек могат да повлияят върху физиологията на друг (за разлика от Ера-2, което е предимно лекарство съвкупно за ума и тялото), се подкрепя категорично от научни изследвания върху лечебната сила на молитвата. Това обаче не може да се случи съгласно познатите принципи на физиката и светогледа на традиционната наука. Въпреки това надделяват доказателствата, че то се случва. МИТ №3: ВСИЧКО СЕ ИЗЧЕРПВА С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Прикована към материализма, традиционната наука приема, че нищо, което не може да бъде измерено, изследвано в лаборатория или възприето от петте сетива и техническите средства за усилването им, просто не съществува. То „не е реално“. Вследствие на това цялата реалност е смачкана до физическата действителност. Духовните – или както аз бих ги нарекъл, нефизическите измерения на реалността са изключени. Това влиза в противоречие с „вечната философия“ -философското единомислие, обхващащо векове, религии, традиции и култури и описващо различни постоянни измерения на действителността. Те се простират от най-плътното и най-малко съзнателното – нека го наречем „материя“ – до най-малко плътното и най-съзнателното – ще го наречем „духовно“. Интересното е, че разширеният по този начин многоизмерен модел на действителността се споменава от теоретици на квантовата физика като Джак Скарфети, който описва движението със свръхсветлинна скорост. Използват се други измерения на действителността, за да се опише движението със скорост, по-висока от граничната – тази на светлината. Помислете също за работата на легендарния физик Дейвид Бом с неговия експлицитен (физически) и имплицитен (нефизически) многоизмерен модел на действителността. Това не е просто теория. Един експеримент във Франция през 1982 г. показа, че две свързани преди квантови частици, ако бъдат разделени от голямо разстояние, по някакъв начин остават свързани. Ако едната се промени, мигновено се променя и другата. Учените не познават механизма, по който това може да стане със скорост по-голяма от тази на светлината, но някои излагат теорията, че връзката се осъществява през портали към по-висши измерения. И така, противно на убежденията на поддръжниците на традиционната парадигма, влиятелните първопроходци, с които разговарях, смятат, че не сме достигнали връхната точка на човешкото развитие, че сме свързани с целия живот, а не отделни, и че пълният спектър на съзнанието обхваща както физическото, така и голям брой нефизически измерения на действителността. В сърцевината си този нов светоглед предполага да гледате на себе си, на другите и на целия живот не през очите на незначителното земно същество, което се ражда и живее във времето, а през очите на душата, на нашето Битие, на Истинското Аз. Един по един хората се прехвърлят на тази по-висока орбита. С тази книга, „Силата на настоящето“, Екхарт Толе заслужено заема място в специалната група учители от световна величина. Посланието му е следното: проблемът на човечеството е дълбоко вкоренен в самия ум, или поточно в погрешното ни себеотъждествяване с ума. Безцелното реене на съзнанието, склонността ни да поемаме по пътя на най-малкото съпротивление, като не се стремим да бъдем напълно будни в настоящия момент, създават празнина. Обвързаният с времето ум, който е създаден, за да бъде полезен слуга, я компенсира, като се обявява за господар. Като пеперуда, която прелита от цвят на цвят, умът се занимава с минали изживявания или прожектира свой „телевизионен филм“ с очаквания за бъдещето. Рядко се отпускаме в океанските дълбини на „тук и сега“. Защото именно тук, в Настоящето, намираме своето Истинско Аз, което е отвъд физическото тяло, непостоянните емоции и брътвежите на ума. Величието на човешкото развитие не е в способността ни да разсъждаваме и мислим, макар че именно това ни отличава от животните. Интелектът – също като инстинкта – е просто точка по пътя. Крайната ни цел е да възстановим връзката си със своето същностно Битие и да се осъществяваме миг по миг в обикновения физически свят от тази необикновена божествена действителност. Лесно е да се каже, но рядкост са хората, напреднали в своето развитие. За щастие, има водачи и наставници, които да ни помагат по пътя. Изумителната сила на Екхарт като учител и водач се крие не в способността и умението му да ни развлича със забавни истории, да превръща абстрактното в конкретно и да ни предлага полезни техники. Магията е в собствения му опит на човек, който знае. Затова зад думите му се крие сила, каквато излъчват само най-прочутите духовни учители. Тръгвайки от дълбините на тази По-Голяма Действителност, Екхарт енергично проправя път, за да могат и други да го последват. Какво би станало тогава? Със сигурност светът, който познаваме, ще се промени към добро. Ценностите ще се променят сред останките от изчезващи страхове, отнесени от водовъртежа на самото Битие. Ще се роди една нова цивилизация. „Къде е доказателството за тази По-Голяма Действителност?“ – ще попитате вие. Ето една аналогия. Представете си, че се съберат група учени и ви засипят с безброй научни доказателства, че бананите са горчиви. Но е напълно достатъчно да опитате банан един-единствен път, за да разберете, че бананите са съвсем различни. В крайна сметка доказателството не е в интелектуалните доводи, а в това, да бъдете докоснати по някакъв начин от свещеното вътре във вас и извън вас. Екхарт Толе умело открива пред вас тази възможност. Ери, Пенсилвания, ОЩ Януари 1998 г. БЛАГОДАРНОСТИ ДЪЛБОКО СЪМ ПРИЗНАТЕЛЕН на Кош Келоу за сърдечната й подкрепа и за ключовата й роля за превръщането на ръкописа в книга и появата й на света. Удоволствие е да работи човек с нея. Благодарности на Кориа Ладнър и прекрасните хора, които допринесоха за книгата, като ми дадоха пространство – най-ценния от всички дарове. Пространство да пиша и пространство да бъда. Благодаря на Адриан Брадли във Ванкувър, на Маргарет Милър в Лондон и на Анджи Франсеско в Гластънбъри, Англия, на Ричард в Менло Парк и на Рени Фрумкин в Сосалито, Калифорния. Признателен съм на Шърли Спаксман и Хауърд Келоу за това, че прочетоха ръкописа на ранен етап и ми помогнаха с коментарите си, както и на хората, които любезно го прегледаха по-късно и изказаха мненията си. Благодаря на Роуз Дендуич за това, че обработи текста на ръкописа с неповторимата си ведрост и професионализъм. И накрая, бих искал да изкажа любовта и благодарността си към майка ми и баща ми, без които тази книга нямаше да бъде написана, към моите духовни учители и към най-великия гуру – живота. КАК СЕ РОДИ ТАЗИ КНИГА Миналото едва ли може да ми бъде полезно и аз рядко мисля за него. Но ще ви разкажа накратко как станах духовен учител и как се появи тази книга. До тридесетата си година аз живях в състояние на почти непрестанна тревожност, изпъстрена с периоди на самоубийствена депресия. Сега имам чувството, че говоря за някакъв друг минал живот, или за живота на друг човек. Една нощ скоро след двадесет и деветия ми рожден ден се събудих някъде в малките часове с чувство на абсолютен ужас. Много пъти преди това се бях събуждал с подобно усещане, но този път то беше по-силно от всякога. Тишината на нощта, неясните очертания на мебелите в тъмната стая, далечният шум от преминаващ влак -всичко това ми се струваше толкова чуждо, толкова враждебно и така абсолютно безсмислено, че изпитвах дълбоко отвращение към света. Най-омразно от всичко обаче беше собственото ми съществуване. Какъв смисъл имаше да продължавам да живея с това бреме от нещастие? Защо да продължавам да се боря непрестанно? Усещах, че дълбоката жажда за унищожение, за несъществуване, ставаше много по-силна от инстинктивното желание да продължавам да живея. „Не мога повече да живея със себе си.“ Тази мисъл се повтаряше в ума ми. После изведнъж осъзнах колко странна е тази мисъл. „Аз един човек ли съм, или двама? Ако не мога да живея със себе си, трябва да съм двама: аз и този, с когото не мога да живея.“ „Тогава – помислих си – само един от двамата е истински.“ Бях така изумен от това странно откритие, че умът ми спря. Бях в пълно съзнание, но вече нямаше мисли. Тогава усетих, че ме повлича нещо като въртоп от енергия. Отначало бавно, после по-бързо. Обзе ме силен страх, тялото ми започна да трепери. Чух думите „не се съпротивлявай“, сякаш някой ги произнесе в гърдите ми. Усещах как ме засмуква празнотата. Тя сякаш беше вътре, а не извън мен. Внезапно страхът изчезна и аз се оставих да пропадна в тази празнота. Нямам спомен какво се е случило след това. Събудих се от чуруликането на птица на прозореца. Никога преди не бях чувал подобен звук. Очите ми още бяха затворени и видях образа на безценен диамант. Да, ако диамантът би могъл да издава звук, той би бил нещо подобно. Отворих очи. Първите лъчи на зората се процеждаха през завесата. Без да мисля, усещах, знаех, че светлината е нещо безкрайно повече от това, което ние осъзнаваме. Меката светлина, която проникваше през завесата, беше самата любов. Очите ми се напълниха със сълзи. Станах и се разходих из стаята. Познавах тази стая и въпреки това знаех, че преди никога не съм я виждал истински. Всичко в нея беше чисто и недокоснато, сякаш току-що се е появило. Вземах неща – молив, празна бутилка – и се удивлявах колко красиво и живо е всичко. Този ден се разходих из града в пълно удивление от чудото на живота на земята, сякаш току-що бях роден на този свят. Следващите пет месеца преминаха в състояние на непрестанен дълбок покой и блаженство. След това силата на усещането понамаля, или просто така ми се струваше, защото това вече беше станало мое естествено състояние. Все така можех да функционирам в този свят, макар да съзнавах, че нищо, което съм правил някога, не би могло да добави каквото и да е към онова, което по начало съм имал. Разбира се, бях наясно, че с мен се е случило нещо изключително важно, но не го разбирах напълно. Едва няколко години по-късно, след като четох духовни текстове и прекарах време с духовни учители, осъзнах, че това, което всички търсят, вече е станало с мен. Разбрах, че силният натиск на страданието през онази нощ трябва да е накарал съзнанието ми да се отдръпне от себеотъждествяването си с нещастния и силно уплашен „аз“, който в крайна сметка е измислица на ума. Това отдръпване трябва да е било толкова пълно, че фалшивият страдащ „аз“ моментално е рухнал, като надуваема играчка, на която е извадена запушалката. Тогава е останала истинската ми природа като непрестанно присъстващото „аз съм“: съзнанието в чистия му вид, преди да се идентифицира с някаква форма. По-късно се научих да влизам в това вътрешно царство на безвремие и безсмъртие, което първо ми се беше сторило като празнота, запазвайки пълно съзнание. Пребивавах в състояние на такова неописуемо блаженство и святост, че дори и описаното току-що първо преживяване бледнееше пред него. Дойде момент, когато за известно време не ми остана почти нищо във физическата равнина. Нямах приятели, нямах работа, нямах дом, нямах обществено дефинирана самоличност. Прекарах почти две години в седене по пейките в парка в състояние на неописуема радост. Но дори и най-прекрасните преживявания идват и си отиват. По-важното е може би, че всяко преживяване е поток от покой, който никога оттогава не ме е напускал. Понякога той е много силен, почти осезаем, и другите също го усещат. Друг път е като далечна мелодия. По-късно хора идваха при мен и казваха: „Искам това, което вие имате. Можете ли да ми го дадете или да ми кажете как да го намеря?“ Аз им отвръщах: „Вие вече го имате. Само че не го усещате, защото умът ви вдига твърде много шум.“ Този отговор постепенно прерасна в книгата, която държите в ръцете си. Преди да разбера, вече отново бях придобил Външна самоличност. Бях станал духовен учител.
