Тапиока (маниоково саго) е зърнест нишестен продукт, получен от корените на маниока. А маниока е тропическо кореноплодно растение от семейство Млечкови. Маниоката е третият по големина източник на хранителни въглехидрати тропиците. Тя е основен хранителен продукт (висококалорична и лесно смилаема) в развиващите се страни и осигурява прехрана за над 500 млн. човека. Маниоката е бързо растящо, многогодишно вечнозелено храстовидно растение. На височина достига до 3 м. Листата ѝ са поредни и дълбоко насечени. Цветовете са дребни, в дълги метловидни съцветия. Плодът наподобява кутийка. Издутите ѝ корени са дълги и заострени, с твърда, хомогенна вътрешност, обвита в кора, дебела около 1 мм. Предназначените за търговия сортове са от 5 до 10 cm в диаметър в горната си част и от около 15 до 30 cm дълги (понякога могат да достигнат до 1 m и тегло до 15 kg). Плодовата вътрешност може да е бяла или жълтеникава на цвят.
Най-старите доказателства за консумация на маниока засега са предоставени от археолога Дженифър Уолтинг и нейните колеги, които през 2018 откриват вкаменени остатъци в оръжия на труда от преди 6000 г. в амазонския регион на Теотонио в Бразилия, близо до границата и в Боливия. Предишни проучвания сочат че при археологически разкопки в Сан Андрес в щата Табаско (Мексико), при които е открит полен от растението от 4600 г. пр.н. е. А най- старите най-старите преки доказателства за употреба на маниока от човек са открити по време на археологическите разкопки в Хоя де Серен в Салвадор. Те сочат че древните Маи са се занимавали с отглеждане на маниока преди 1400 години. Открити изображения на маниока върху множество картини и друг вид месно изкуство я определя кат основен хранителен продукт за населението на Америка в предколумбовия период.
Изображението „Жени приготвят маниока за местен фестивал“ от Теодор Де Брай от времето на колониална Латинска Америка
Консумацията на маниока носи много здравословни ползи. Корените на маниоката са много богати на
скорбяла – 20 – 40%
калций – 50 mg/100 g),
фодфор – 40 mg/100 g)
витамин С – 25 mg/100 g.
Въпреки това корените са бедни на протеини и други хр. вещества. Съдържащият се в тях отровен гликозид се отстранява при тяхното изсушаване, промиване и варене. За разлика от корените, листата на растението са богати на протеини (в частност лизин ), но пък са бедни на аминокиселината метионин и триптофан.
От маниока се извличат два продукта – брашно от корените на маниока и тапиока (нишесте), което е страничен продукт, извлечен от течността оцедена при пресованите на корените. Употребата на маниока е сходна с тази на картофите – може да се вари, пюрира, пече или пържи. Но никога не се консумира сурова (точка както при картофите) заради токсинити, които се разрушават при термична обработка.
