Вирусът на дружелюбието
Дори обикновеният грипен вирус е способен да променя поведението на
хората. Обикновено човек забелязва само последния стадий на заболяването,
когато вдига температура и всичко започва да го кърши. Но тази зараза има
още един, почти безсимптомен етап. В този стадий заразеният става
необикновено дружелюбен.
Но не защото иска така, а под влиянието на
вируса.
Американски учени са направили експеримент: наблюдавали са
поведението на група ваксинирани срещу грип доброволци. Ваксината
съдържа само част от щама и заболяването протича в лека форма. Именно в
този стадий учените са успели да установят как грипният вирус променя
поведението на хората. Представителите на контролната група ставали
необичайно активни.
Неудържимо се стремели към срещи с приятели и
развлечения, искали да са на многолюдни места. Кръгът им на общуване се
уголемил два пъти, а времето, прекарано с всеки човек, паднало от 33 минути
до две и половина. Дали точно затова много боледували от грип си спомнят,
че преди да се разболеят са били в нещо като лека еуфория?
Възможно е разкрепостяващите свойства на вирусите в бъдеще да се
използват при лечението на психически разстройства.
Може ли това да означава, че вирусът е разумен?
За пръв път учените подхващат темата, че вирусите са разумни същества,
при изучаване на поведението на мравките дървоточници. Изследователите
забелязват, че насекомите се държат така, сякаш някой ги управлява. Внезапно спират да търсят храна и да строят мравуняка. Напускат колоната и една
по една, в пълна самота – което изобщо не е характерно за тях – тръгват да
36
търсят свежи листа.
Щом намерят нужното им листо, впиват зъби в него и
умират. Но най-интересното се случва след няколко дни. От тялото на
мравката израства гъба – кордицепс. Учените изследват такива гъби в
лабораторията и откриват, че са заразени с вирус, способен да манипулира
поведението на мравките!
Спорите на гъбата падат на земята и като ги вдишва, мравката се заразява
с вируса и става, така да се каже, негов „роб“. След което отива в найудобните за „господаря“ условия – средната корона на гората – и там умира.
А гъбата благополучно прораства през тялото ѝ и пуска нови спори с вирус…
Докторът на биологическите науки Юрий Симаков отдавна се занимава с
изучаването на природата на вирусите. Един път забелязал странна
закономерност между смъртта на свои колеги от университета и работата им.
Всичките те били биолози и изучавали ракови клетки. И починали именно от
рак, и то бързо.
Това подтикнало Симаков към мисълта, че клетките,
бактериите и вирусите може да имат памет.
Биологът напълнил няколко блюда на Петри с хетеротрофни бактерии,
тоест бактерии, чийто източник на енергия са органичните съединения.
После направил няколко миниатюрни циментови куба, в които „зазидал“ различни бактерии. След това сложил циментовите кубове с мъртвите при
живите в блюдата на Петри.
И станало нещо невероятно… Живите бактерии
реагирали на мъртвите си събратя! Подредили се в интересна рисунка –
фрактал… Което означава, че мъртвите бактерии са уловили информационен
сигнал от живите и в отговор се е образувала необикновената фигурка.
Биологът забелязал, че бактериите могат да обменят информация дори на
разстояние 25 сантиметра.
По-нататък предположил, че бактериите могат да
реагират дори на ДНК на мъртви организми. За да провери това експериментално, сложил в блюдо на Петри зъб на човек, умрял преди сто години.
Удивително, но живите бактерии успели да „свалят“ информация и от него.
Дори в спящо състояние или мъртви бактериите предавали генетична
информация на събратята си. Как обаче засега е неизвестно. Но резултатите
от експеримента показват, че с помощта на обмяна на информация вирусите
лесно могат да се разпространят по цялата планета до невероятни мащаби.
Макар за това да е необходимо време.
При това вирусът е абсолютно непредсказуем. Как възниква и се пренася е
загадка. Смята се, че много вируси се предават по въздуха, просто едни
поразяват клетките на човека веднага, а други постепенно. И ако на СПИН-а
му трябват от 7 до 10 години да убие човек, на вируса на ебола са му
достатъчни десет дни. Ако след глътка кислород вирусът на СПИН умира
след 20 секунди, то вирусът на Марбург запазва качествата си дори след 5
денонощия на въздух.
Една епидемия от този вирус би могла да изтреби
завинаги всеки жив вид, включително човека. Някои изследователи смятат,
37
че динозаврите са измрели от подобен вирус.
Всичко това е защото вирусите се раждат изключително бързо, стремително мутират и също така неочаквано могат да изчезнат. Главната опасност
е, че вирусът може стремително да се трансформира в нови и още по-нови
форми, които заплашват човечеството със смъртна опасност.
При това да се унищожи вирусът е на практика невъзможно. Той не се
страхува от студа и идеално си живее при изключително ниски температури.
Може с години да издържи в течен азот при температура минус 250 градуса.
Дълго време учените смятаха, че вирусът загива при висока температура,
например при пастьоризация, когато продуктът се нагрява до 60-70 градуса.
Но се изясни, че и това не унищожава вирусите докрай. Поне засега никой
не знае какво може да убие вирусите.
Поради неефективността на антибиотиците по света ежегодно умират 700
хиляди души.
Според прогнозите към 2050 година смъртността може да се
увеличи до 10 милиона. Опасните бактерии бързо еволюират и развиват
имунитет към антибактериалните препарати.
Но ето един въпрос: ако вирусите са способни да манипулират живите
организми, каква е главната им цел? Какво правят на нашата планета? И защо
човечеството не може да се справи с тях?
Някои изследователи смятат, че
вирусите са необходими, за да регулират броя на населението на Земята.
Защото всеки ден на нашата планета се раждат около 250 хиляди души. И
ако си представим, че всички хора ще умират на преклонна възраст, след 50
години населението на Земята ще стане 100 милиарда!!! Хората просто няма
да има къде да живеят. Ще започнат териториални войни и човечеството ще
се самоунищожи…
А вирусите са прост и абсолютно безкръвен начин за
контрол на броя на населението.
