Екипажът на „Аполо-Союз“. Фото: НАСА/Роскосмос
15 юли 2020 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката – отбелязваме точно 45 години от провеждането на проекта „Аполо-Союз“, в рамките на който за пръв път се скачват американски и съветски пилотиран космически кораб. Мисията представлява символичен край на космическата надпревара и се счита за начало на сътрудничеството между САЩ и Русия в областта на космическите изследвания. Но сега, когато си спомняме за този велик момент от историята, бъдещето на съвместните руско-американски космически проекти е под въпрос.
Нека първо да напомним основните акценти от мисията „Аполо-Союз“. Началото е положено в периода между 26-ти и 27-ми октомври 1970 г., когато в Москва се състои първата среща между съветски и американски специалисти. На срещата се разискват въпроси, свързани със съвместимостта по сближаването и скачването на корабите „Союз“ и „Аполо“. Две години по-късно е подписан официален договор, който прави подготовката за съвместната пилотирана мисия възможна.
Изстрелването на кораба „Союз 19“. Фото: Роскосмос
На 15 юли 1975 г. в 15 часа и 20 минути от космодрума Байконур в Казахстан излита корабът „Союз 19“ с космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Седем часа и половина по-късно от космодрума на Кейп Канаверал излита американски кораб „Аполо“, който няма официален номер, тъй като е останал от преустановените лунни мисии. Това е последният пилотиран кораб на САЩ, който лети до появата на първата космическа совалка „Колумбия“ през 1981 г. и последният американски кораб тип „капсула“ до изстрелването на „Крю Драгън“ на 30 май 2020 година. На борда на неномерирания „Аполо“ пътуват астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд „Дийк“ Слейтън.
Два дни по-късно, на 17 юли, „Аполо“ и „Союз 19“ се скачват успешно. Космонавтите и астронавтите се запознават с оборудването на кораба на съюзника, провеждат съвместни космически експерименти и излъчват към Земята множество телевизионни предавания. Два дни по-късно, на 19 юли, корабите се разкачват, след което „Аполо“ се отдалечава на 200 метра от „Союз 19“. Целта е създаването на изкуствено слънчево затъмнение. След като и този експеримент завършва благополучно, корабите повторно се сближават и скачват, като този път стоят прикачени в продължение на 2 часа и 52 минути.
Корабът „Аполо“, видян от борда на „Союз 19“. Фото: Роскосмос/НАСА
Съветският космически кораб „Союз 19“ се завръща на Земята на 21 юли 1975 г. посредством кацане по суша в Казахстан, докато американският „Аполо“ престоява още няколко дни в орбита за нуждите на космическата програма на НАСА. Накрая, на 24 юли, и „Аполо“ се завръща, приводнявайки се в Тихия океан.
Макар че през следващите години взаимоотношенията между САЩ и СССР отново се влошават, след разпадането на Русия сътрудничеството е подновено. В периода между 1994 и 1998 г. е в ход програмата „Шатъл-Мир“, в рамките на която американски космически совалки летят до руската орбитална станция „Мир“. За пръв път руски космонавти биват изстрелвани посредством американски кораби, а американските астронавти получават шанса да летят на дългосрочни експедиции. Съвместният проект дава възможност сътрудничеството да продължи и на Международната космическа станция. Както вече знаем, руският сегмент на МКС е до голяма степен финансиран от Щатите, а модулът „Заря“ е дори американска собственост. Същевременно руснаците се оказаха добър партньор, извозвайки американски астронавти в тежки моменти, като този след катастрофата на совалката „Колумбия“ през 2003 година и след пенсионирането на всички останали совалки през 2011 година.
Но днес, когато САЩ отново изстрелват хора в космоса, когато „Крю Драгън“ е скачен с Международната космическа станция и руско-американски екипажи работят заедно, международното сътрудничество е под въпрос. МКС е вече стара и краят на нейният експлоатационен период наближава. Партньорите от проекта обмислят да продължат сътрудничеството си чрез строежа на нова станция „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. Поне Европа, Япония, Канада и най-важните западни съюзници желаят да затвърдят общата си дейност. Същевременно НАСА подготвя топ програмата „Артемис“ за нови пилотирани мисии до повърхността на Луната, а Япония и Европа също искат да имат свои лунни астронавти.
Дали обаче Русия ще участва в „Гейтуей“ и „Артемис“ остава неясно, особено докато руската космическа агенция е оглавявана от Дмитрий Рогозин, бивш руски вицепремиер, известен със западнофобските си позиции. На 13-ти юли Рогозин заяви, че не е заинтересуван да работи заедно със САЩ по усвояването на Луната. Той предпочита Китай, описвайки страната като „достоен“ партньор, докато американската лунна програма е, буквално цитирам, „повече политически проект“.
„Американците не възприемат програмата си като международна, а подобна на НАТО. Там е Америка, на която всеки трябва да помага и да плаща“, твърди Рогозин. Това е изумително. Не беше ли Международната космическа станция платена най-вече с американски пари? Без финансовите вливания на САЩ нямаше да има руски сегмент на МКС, нямаше да има модули „Заря“ и „Звезда“. Даже модулът „Звезда“, който, за разлика от „Заря“, е руска, а не американска собственост, е изстрелян с логото на „Пица Хът“…
Предстои да видим как ще си сътрудничат Китай и Русия и дали китайците ще са склонни да дават финансови инжекции на руснаците подобно на САЩ… Или просто китайците ще вземат тези технологии и опит от руснаците, които могат, след което ще станат напълно самостоятелни.
Подкрепете добрите новини! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
