Астрофизикът Итън Сийгъл: Слушайте експертите, а не решавайте за себе си!

1
137
Добави коментар
redbul80
redbul80

На снимката – астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Въпреки множеството доказателства, че астронавти на НАСА са стъпвали на Луната, някои хора не вярват в този факт и отказват да повярват. Credit : NASA

31 август 2020 г. 16:51 ч.

Светослав Александров. „Проучи двете страни на въпроса и реши за себе си“. Това е прост, разбираем и добър съвет. Но когато става въпрос за проблеми като ваксинациите, климатичните промени или новия вирус, съветът може да се окаже опасен и разрушителен. Тази техника, която ни позволява да се справяме с повечето ситуации в живота – т.е. събирането на информация, оценяването ѝ на базата на това, което вече знаем, и подбирането на решение – това може да доведе до страховити провали по научен въпрос. 

Горните изречения са написани от астрофизика Итън Сийгъл в своя статия за Форбс. Нека да разгледаме защо той ни съветва да вярваме на експертите, а не да се осланяме на собствената си преценка в областта на науката. 

Причината, твърди Сийгъл, е проста: дори и учените не притежават нужната експертиза, за да оценяват проблеми, които са различни от тяхната област на работа. „В нашите собствени полета ние сме наясно с пълния набор от данни, как парчетата от пъзела се напасват и какви са границите на нашето познание“, казва астрофизикът. „Когато лаиците изказват мнения по нашите теми, веднага ни става ясно какви са пукнатините в тяхното познание и къде са се подвели в техните разсъждения. Когато вярват в аргументите на учен, отхвърлящ общоприетия консенсус, разбираме коя информация пренебрегват, пропускат или погрешно интерпретират. До момента, в който не започнем да оценяваме експертизата на легитимните експерти, която се развива в хода на целия им професионален живот, правенето на „собствени проучвания“ ще води до невъобразимо и ненужно страдание“. 

Сийгъл дава елементарен пример: флуорирането на водата. Флуоридът е обикновен йон и ако хората го приемат в твърде малки количества, това води до влошаване на зъбния емайл и до появата на кариеси. В прекомерни количества приемът води до заболявания като дентална флуороза. Но в точно определена дозировка посредством флуорирането на питейната вода се отбелязва спад в случаите на кариес до 40%. 

Въпреки това в някои градове на Щатите политиците са избрали водата да не се флуорира – със съответните последствия, изразяващи се в скок на случаите на кариес. Самата идея, че „водата трябва да е природна“, докато „добяването на флуора не е естествено“, се явява достатъчен аргумент флуорирането да не се прилага. За незапознатите хора страхът от химията и афинитетът към природното и естественото е далеч по-важно от денталното здраве на децата.

Очевидно лаиците не могат да си изградят обосновано становище. Защо се получава така?

Астрофизикът ни информира, че когато „проучваме“ даден проблем, ние правим следното:

1. Формираме си мнение на базата на първоначалното впечатление.

2. Преценяваме всичко по-нататък през призмата на вътрешното си чувство

3. Търсим причини да мислим позитивно за тези неща, които подкрепят или оправдават първоначалното впечатление

4. Търсим причини да отхвърлим или отречем тези неща, които ни отклоняват от първоначалното впечатление

Разбира се, казва Сийгъл, ние не се възприемаме по този начин. Ние си мислим, че сме героите на деня, че успяваме да отсеем дезинформацията и че достигаме до истината. Смятаме, че посредстовом нашия мозък и уменията ни за критично мислене, можем да отсеем кои мнения са отговорни и достоверни. Вярваме, че можем да преценим кой е шарлатанин и мошеник, че можем да изберем безопасното и ефективното за сметка на опасното и неефективното.

Но истината е, че не можем. Дори хората, които притежават отлични умения за критично мислене и са натрупали опит в това да изкопават истината сред множество твърдения, не разполагат с важно средство: научната експертиза, необходима да разберат дадено откритие или твърдение в контекста на пълното познание в съответната област. Ето защо научният консенсус е толкова важен: той съществува само когато огромното мнозинство от висококвалифицирани професионалисти се придържа към едно и също професионално становище. Това действително е една от най-важните и ценни типове експертизи, създадени в човешката история.

Ако само се вслушвахме в консенсуса, възкликва Сийгъл! Изключително глупаво е да мислиш, че ти, който не си експерт и който не притежаваш базисна научна експертиза, за да можеш да оцениш твърденията на експертитете, вършиш по-добра работа от действителните (бона фиде) експерти, които отсяват истината от измислицата или мошеничеството. Когато ние „проучваме въпроса за себе си“, почти винаги се закопаваме в нашите собствени предубедени позиции, вместо да се насочим към професионалните мнения на експертите.

И ако последствията относно флуорирането на водата са по-скоро леки, не така стои въпросът в други области – климатичните промени, ваксинациите или новия коронавирус със съответното заболяване, което той причинява – COVID-19. Тогава залогът е по-голям. Ако последствията те отведат на погрешната страна, това може да се окаже въпрос на живот и смърт. 

В случая с коронавируса, макар че това все още е ново за човешката история заболяване, има вече много неща, за които учените са постигнали консенсус, напомня Сийгъл. Това са:

1. Болестта се предава по въздушно-капков път и лесно се пренася от човек на човек.

2. Много по-лесно се разпространява в затворени помещения.

3. По-вероятно е възрастните хора да се разболеят сериозно и да умрат. 

4. Добре е да стоиш вкъщи, като изключим основните дейности.

5. Носенето на маска, да се стараеш да не си докосваш лицето след като си сложиш маската, както и поддържането на физическа дистанция от 2 метра са ефективни стратегии за превенция. 

Но дори и тези елементарни мерки, за които няма никакво научно съмнение, повдигат огромно количество противоречия. Въпреки безопасността и ефективността на маските, много хора отказват да ги носят, което води до бум в новите инфекции. Въпреки факта, че над 150 000 американци са умрели до този момент, много хора продължават да твърдят, че „това е просто грип“ – независимо че последният път, когато умряха над 150 000 души, бе през 1918 г. – годината на печално известния Испански грип. 

Ако „проучваш въпроса за себе си“, безспорно ще откриеш множество уебсайтове, акаунти в социалните мрежи и дори неколцина медицински професионалисти, споделяйки становища, които ще потвърдят твоите предубедени представи за COVID-19. Но не се заблуждавай – ти не извършваш проучване. Ти търсиш информация, която да потвърди твоите пристрастия и да дискредитира мненията на опонентите.

Какво може да направи човек? Според Итън Сийгъл – да се смири и да признае, че не притежава необходимата експертиза за научна преценка. „Това означава да си достатъчно отворен, за да разбереш, че твоите предубеждения притежават голяма вероятност да са погрешни в някои, много или дори във всички аспекти. Ако се вслушваме в науката, бихме могли да се опитаме да се придържаме към най-добрата пътека, водеща през най-големите предизвикателства на съвременното общество. Може да се опитаме и да я игнорираме, но тогава последствията само ще увеличат тежестта си“, категоричен е астрофизикът.

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/