Прахосмукачка с обратно действие – така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията „Озирис-Рекс“. Image credit : NASA/Goddard Space Flight Center
21 октомври 2020 г. 01:35 ч.
Светослав Александров. Най-трудният момент от провеждането на най-сложната възвръщаема мисия след епохата на лунната програма „Аполо“ е вече в историята! Днес, на 21-ви октомври, роботизираната експедиция на НАСА „Озирис-Рекс“ достигна до повърхността на астероида Бену и изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успешното спускане бе резултат от работата на хиляди хора, включително доброволци от цял свят, сред които и българи.
НАСА получи потвърждение, че „Озирис-Рекс“ е на повърхността на Бену в около 01:10 ч. българско време. Само един компонент от космическия апарат бе в контакт с грунда на астероида – роботизираната ръка TAGSAM, която стоя допряна до него в продължение на около 10 секунди. През това време беше освободен газ-азот, който вдигна част от материала … и се надяваме, че в контейнера са попаднали между 60 грама и 2 килограма скални и почвени проби.
Дали обаче материалът е наистина събран, както и какво е точното му количество, очакваме да разберем едва след няколко дни, когато ще бъдат заснети снимки от вътрешността на контейнера.
Междувременно ръководството на мисията научи, че след събирането на проби автоматичната станция е вече успяла да излети от повърхността на Бену и се е отдалечила на безопасно разстояние от астероида. Докато „Озирис-Рекс“ се спускаше, на Земята пристигаха само ограничено количество данни с базисна информация за състоянието на бордовите системи. Но камерите на „Озирис-Рекс“ са работили през цялото време и очакванията са компютрите да са записали множество снимки. Те ще бъдат препратени през следващите часове и няма нужда да споменавам, че всички космически ентусиасти тръпнем да ги видим с голямо нетърпение!
Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Image credit : CosmoQuest
Спускането към повърхността беше свързано с множество рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да може днешният успех да бъде подсигурен. Това включваше цялостно картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България.
Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата „Лунар Орбитър“ през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби „Аполо“, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на „Озирис-Рекс“ да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – картографирането на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна!
В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места.
Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену
CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията „Озирис-Рекс“, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на „Озирис-Рекс“ и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда.
Изключително много се радвам, че усилията на всички доброволци и учени се увенчаха с успех и днешното спускане на „Озирис-Рекс“ към повърхността на Бену премина нормално. Ако бъде потвърдено, че в контейнера е събран достатъчно материал, автоматичната станция ще го достави на Земята през 2023-та година. Анализът на грунда и скалите от Бену може да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система.
За повече информация: Озирис-Рекс
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
