На илюстрацията: арабската мисия „Ал-Амал“ пристига в орбита около Марс утре, на 9-ти февруари. Image credit : UAE Hope Mars Mission
8 февруари 2021 г. 19:00 ч.
Светослав Александров. Безспорно любимите ми мигове в космонавтиката са тези, които са свързани с емоциите покрай пристигането на нови мисии на Марс. Фактът, че това се случва само веднъж на две години, че шансовете за успех са приблизително 50 на 50, показва, че изследването на Червената планета не е за хора със слаби сърца.
В рамките на близките 10 дни общо три мисии ще пристигнат на Марс – арабска, китайска и американска. Арабската „Ал-Амал“ и китайската „Тянвън-1“ трябва да се превърнат в изкуствени спътници на планетата съответно на 9-ти и 10-ти февруари. Американският марсоход „Пърсъвиърънс“ ще извърши директно кацане, без да навлиза в орбита, на 18-ти февруари. Стига китайското пристигане около Червената планета на 10-ти да е успешно, през май може да последва и спускане на първия китайски марсоход на марсианската повърхност.
В идеалния случай, след като десетте дни отминат, ще отпразнуваме три успеха. В не чак толкова идеалния – някои от мисиите ще претърпят аварии (все пак, както подчертах, шансът за успех на всяка от тях е около 50%). Кошмарният сценарий, който е също толкова реалистичен, колкото и идеалният, би означавал авария и на трите роботизирани експедиции. За последен път такъв кошмар се случи през 1999 г., когато аварираха автоматичните станции на НАСА „Марс Клаймит Орбитър“, „Дийп Спейс 2“ и „Марс Полър Лендър“.
„Това може да е сърцераздирателна работа“, споделя британският учен Колин Уилсън за Гардиън. „Имах два научни прибора на две предходни мисии до Марс – на британския спускаем апарат „Бийгъл“ и на европейския „Скиапарели“. И в двата случая бях в контролния център, вкопчен в креслото си, по време на тяхното спускане. И в двата случая сондите се разбиха“.
Най-лесна е задачата на арабската мисия „Ал-Амал“, която ще достигне околомарсианска орбита в 17:41 ч. българско време на 9-ти февруари. Улеснението идва от това, че „Ал-Амал“ няма спускаем компонент, а ще работи само като изкуствен спътник. Но това не значи, че маневрата за пристигане ще е тривиална. Двигателите на автоматичната станция трябва да работят в продължение на 27 минути в напълно автоматизиран режим, без помощ от Земята.
„Това е сериозно репетирана, проектирана, тествана маневра“, съобщава Сара Ал Амири, министър на високите технологии към ОАЕ. „Но никога не сме използвали двигателите в продължение на 27 минути. Ще изразходим половината от горивото на борда“. Тя описва своите чувства преди утрешния ден като смесени – хем се чувства комфортно, хем некомфорно, хем се тревожи, хем не се тревожи, съобщава уебсайтът Спейс Нюз.
Други са оптимистично настроени. „Космическият апарат е в много добро състояние“, съобщава Пийт Уитнъл, програмен мениджър към мисията „Ал-Амал“ в Колорадския университет, САЩ. Напомням на читателите, че ОАЕ са създали роботизираната експедиция с американски технологии и с помощта на американски специалисти. „Аз не мога да си представя да сме по-подготвени, отколкото сме сега. Щастливи сме да имаме един здрав космически кораб. Всичко изглежда отлично към настоящия момент. Аз съм оптимист“.
И ако за арабския свят това е първият опит за достигането на Марс, за Китай ще е втори. Напомням на читателите, че предната китайска мисия бе прикачена като вторичен полезен товар към руската експедиция „Фобос-Грунт“ през 2011 година. Но „Фобос-Грунт“ претърпя провал скоро след изстрелването и с това провали и китайската сонда. Днес китайците се мъчат да достигнат до Червената планета сами – без руснаците.
За разлика от арабския проект, който включва само орбитален апарат, китайската роботизирана станция „Тянвън 1“ е комплекс от орбитален апарат, спускаем апарат и марсоход. На 10-ти февруари ще е само пристигането в орбита. Едва ако то е успешно и всичко е наред, до няколко месеца ще последва и кацане.
Най-трудна е задачата на НАСА. Марсоходът „Пърсъвиърънс“ няма да влиза първо в орбита около Марс, а ще извърши директно кацане посредством сложна система от топлинен щит, парашут и специална ретроракетна платформа, наречена „небесен кран“. Благодарение на тази платформа марсоходът ще бъде спуснат меко на марсианската повърхност посредством въжета.
Технологията е проработила веднъж – при кацането на „Кюриосити“ през 2011 година, така че учените на САЩ имат натрупан опит. И все пак са налице някои новости, в това число е променен методът на отварянето на парашута, което ще се случи по-рано или късно в зависимост от отклонението от целта. Тези новости добавят сериозен риск.
Стискаме палци … и чакаме!
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук. Разполагаме и с чат група, достъпна на този линк.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
