Тази снимка бе заснета от марсохода „Кюриосити“ вчера, на 5-ти март, и тя показва околностите край върха Мон Мерку. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
6 март 2021 г. 14:00 ч.
Светослав Александров. След бавно и продължително изкачване, марсоходът на НАСА „Кюриосити“ достигна до подножието на малкия връх Мон Мерку на планината Шарп. Учените се надяват, че с това постижение най-сетне ще започне изучаването на богатите на сулфати региони от планината. Това е цел, поставена от изследователския екип още в мига в който кратерът Гейл бе избран за място на кацане на „Кюриосити“ през 2011 година.
Мон Мерку, заснет от „Кюриосити“ на 5-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
Когато марсоходът „Кюриосити“ кацна през август 2012 г., той все още не притежаваше модерните системи, които позволиха на съвременния „Пърсъвиърънс“ да се спусне точно в делтата на пресъхнала река през февруари тази година. Разбира се, самото кацане на „Кюриосити“ бе величествено постижение – никога досега полезен товар с тегло от един тон не бе спускан меко на повърхността на Марс. Но способността да бъдат идентифицирани опасности на базата на фотографии, снимани в реално време по време на кацането, не съществуваше през 2012-та. В крайна сметка „Кюриосити“ се спусна на километри от желаното място – планината Шарп, извисяваща се точно в центъра на Гейл.
Така че учените бяха принудени да тътрузят марсохода бавно, докато достигне интересните за науката места. Имайки предвид, че максималната му скорост на придвижване е между 25 и 100 метра в час, отне години на „Кюриосити“ да се довлачи до поставените цели. Например подножието на Шарп бе достигнато през 2014 година. Но това бе само началото. Интригуващите местности са високо в планината и чак през пролетта на 2019 година марсоходът доближи наносите, богати на глинени материали. Данните, изпратени от „Кюриосити“ от това място, разкриват повече знания за времената, когато планетата е била топла.
Но още по-нависоко се намира друга област, която е богата на сулфати. Тяхното наличие се счита за признак, че е настъпило засушаване или че водата е станала по-кисела. Сравнявайки измерванията, получени от тази област с тези, направени сред глинестия регион, изследователите ще могат да разгадаят тайните на най-интересния период в геологичната история на Марс – когато той е започнал да пресъхва и се е превърнал от благоприятна за живот планета в днешната ледена пустиня.
Така че най-интересното пред мисията на „Кюриосити“ тепърва предстои. Сега, когато на Червената планета е и новият марсоход „Пърсъвиърънс“, очакваме богатство от научни открития, направени от двете роботизирани експедиции.
През следващите няколко дни „Кюриосити“ ще заснеме подробни снимки на Мон Мерку с мултиспектралните камери и ще започне подробно изучаване на избрани скали посредством спектрометрите. Междувременно пробивната машина ще издълбае отвор в плоския скален нанос, разположен пред Мон Мерку (вж. снимката в началото на тази публикация). Така ще бъдат събрани проби от вътрешността на наноса.
Очакваме да научим с интерес на какви находки ще се натъкне марсоходът!
За допълнителна информация: НАСА
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
