Как да изберем мелница за хранителни отпадъци: важните критерии
Мелницата на битови хранителни отпадъци (или изхвърляч) е просто устройство, чиято единствена задача е да смила и изхвърля (чрез канализацията) остатъци от храна: остатъци, малки кости и всичко останало, което остава, след като приключим с приготвянето на храната. Такъв шредер е монтиран под мивката (където сме свикнали да виждаме сифон), поради което остатъците от смачкания продукт се изпращат направо в канализацията.
Такива устройства отдавна са станали стандарт за много страни. Например следователите в американските телевизионни предавания често проверяват съдържанието на мелниците за отпадъци, защото знаят, че именно там често се налага да се търсят следи от унищожени доказателства. Това не е изненадващо: още през 50-те години на XX век Министерството на здравеопазването на САЩ препоръчва да се инсталират шредери във всички къщи в процес на изграждане, а днес в Съединените щати устройството се инсталира на около всяка втора къща. Нашите шредери все още не са пуснали корен твърде много: очевидно тези устройства в съзнанието на нашите съграждани са някъде в края на списъка с необходимите уреди в къщата, така че покупката на шредер постоянно се отлага. Втората възможна причина е неочевидността на предимствата на такова устройство. Необходимостта от изнасяне на боклука не се възприема като сериозна пречка или затруднение в ежедневието и следователно шредерът не изглежда много полезно устройство.
Както показва обаче експлоатационният опит, реалната ситуация в този случай повтаря историята с автоматични съдомиялни машини: по-голямата част от онези, които наскоро говореха от позицията „Мия чинии без проблеми с ръцете си“, след закупуване на съдомиялна машина, те изведнъж спрете да миете съдове с ръце. Особено ако не говорим за самотен човек, а за някой, който готви и мие чинии за цялото семейство наведнъж. Основните предимства на използването на устройство за изхвърляне са перспективата да се отървете от миризмата от кошчето и необходимостта да се изхвърлят органичните отпадъци веднъж завинаги. Като допълнителни бонуси канализационната система няма да бъде задръстена с големи парчета храна и почистващи препарати и ще трябва много по-рядко да отивате до коша за боклук.
Основните недостатъци на мелницата са леко увеличение на консумацията на вода и електричество и високо ниво на шум по време на работа на устройството.
Устройство за смилане
По принцип шредерът за хранителни отпадъци най-много прилича на центробежна сокоизстисквачка. Вътре в камерата има смачкващ диск с „гърбици“, а стените на камерата са направени под формата на неподвижен поплавък. По време на работата на дозатора отпадъците се смилат и смачкват, след което се измиват с течаща вода в канализацията.
Отделно ще споменем, че по-ранните механични мелнички са били популярни, които са се захранвали не от електричество, а от поток вода. В наше време обаче не е възможно да се намерят такива устройства в продажба и следователно няма смисъл да се обсъждат.
Друга „остаряла“ опция, която понякога се среща в продажба, е шредер за зареждане на партиди: отпадъците трябва да се зареждат в него на малки порции и едва след това устройството се стартира. Стандартът за днес са мелниците за отпадъци с непрекъснато зареждане – такива устройства „поглъщат“ хранителни отпадъци, докато постъпват в камерата на устройството.
Функции за връзка
Инсталирането на инструмент за изхвърляне не изисква специфични знания или специално ниво на умения, то е по силите на почти всеки. Мивките на по-старите модели могат да причинят известни затруднения, тъй като почти всички мелнички са предназначени за модерни мивки с европейски дренаж с диаметър 89-90 мм. Някои модели могат да бъдат инсталирани на мивка с отвор за източване 50 мм (ако приемем, че мивката е изработена от неръждаема стомана), но бихме препоръчали просто да заменим мивката с нова, ако все още имате мивка с малък отвор за източване.
Преди да изберете шредер (и преди да започнете инсталацията), уверете се, че има достатъчно място за него: цевта на работната камера на устройството може да се окаже твърде „корема“, така че няма да е излишно да проверите всички възможни размери:
височина и ширина на устройството, което ще се инсталира
разстояние от дъното на мивката до централната линия на изхода
разстояние от центъра на дренажния отвор до края на разклонителната тръба
разстояние от линията на центъра на устройството до линията на центъра на връзката на устройството
Също така трябва да се уверите, че нивото на дренажната тръба е на подходяща височина (т.е. под изхода на изхвърляча).
Между другото, кошчето за боклук, което традиционно се поставя под мивката, ще трябва да бъде преместено на друго място след инсталиране на шредера! Пригответе се за такава промяна!
За да работите с шредера, ще ви трябва електрически контакт, разположен на място, където не се изисква проникване на вода. Желателно – с подходяща степен на защита от вода.
По време на монтажа на шредера, като правило, ще трябва да пробиете отвор за пневматичния бутон в плота на масата, да изключите подаването на вода, да демонтирате уплътнението за вода, да демонтирате изхода на мивката и да го замените с горната част на шредер с гумени уплътнения, фиксирайте изпускателя, след това свържете сифона и монтирайте бутона за превключване, като свържете въздушната тръба.
Това описание може да изглежда страшно, но на практика няма толкова много потенциални трудности: достатъчно е да гледате обучителния видеоклип в Youtube, за да сте сигурни, че при условие, че комуникациите се извършват правилно, не трябва да възникват проблеми дори за не много опитни потребители с минимален опит с инструментите.
Метод за управление
Стандартният метод за управление на битовите шредери е пневматичен бутон (всъщност малка ръчна въздушна помпа), който се показва на плота на масата. Към този бутон е свързан маркуч, който прехвърля създаденото въздушно налягане към корпуса на мелницата, където подобно реагиращо устройство натиска електрически бутон. Този дизайн ви позволява да не се страхувате от късо съединение или токов удар поради факта, че бутонът е залят с вода.
Повечето съвременни шредери, в допълнение към стандартния бутон, позволяват дистанционно управление: някои производители оборудват своите шредери с дистанционно управление, докато други потребители предпочитат ръчно да настроят интелигентния контакт, управляван от дистанционен превключвател или дори чрез смартфон.
Ясно е, че изборът на начина за управление на устройството остава по преценка на потребителя: от една страна, не всеки е доволен от перспективата да има допълнително дистанционно управление в къщата, от друга страна, някои категорично го правят не искате да пробивате допълнителна дупка в скъп плот.
Материал на корпуса на устройството
Когато избирате шредер, трябва да обърнете внимание на корпуса на устройството. По-скъпите и „сериозни“ шредери имат метален корпус, по-бюджетни и нискомощни модели често се правят в пластмасов корпус. Няма да разглеждаме наличието на пластмасов калъф като сериозен недостатък (както и наличието на метален като сериозно предимство). По-скоро наличието на метален корпус е индикация, че устройството принадлежи към по-„професионална“ категория, докато пластмасовият калъф често показва, че имаме по-домакински шредер.
По един или друг начин, все пак, вътрешната камера ще бъде направена от неръждаема стомана, така че материалът на корпуса, по наше мнение, не играе съществена роля.
Обем на камерата и размери на устройството
Не само теглото на устройството зависи от размерите на мелницата, но и от обема на работната камера и следователно от количеството отпадъци, които могат да бъдат смачкани в даден момент, което на практика може да стане особено важно за тези, които готвят много.
Най-лесният начин за навигация в обема на камерата е да се преброят членовете на семейството и след това да се изчисли размерът на камерата въз основа на предположението, че 0.6 литра хеликоптер ще бъде достатъчен за 1-2 души и най-големите устройства с камера до 1,5 литра са предназначени за семейства от 4-6 души.
Мощност на двигателя и скорост на въртене на диска
Скоростта на обработка на отпадъците зависи от мощността на електродвигателя, както и от вида отпадъци, които дадено устройство може да обработи.
Традиционно се смята, че за малко семейство може да е достатъчно устройство с мощност до 500 или дори до 400 вата. Такива устройства ще бъдат по-компактни и ще консумират малко по-малко електричество от по-мощните си колеги. За голямо семейство, както и за онези, за които „всеядното” устройство е важно, има смисъл да се обърне внимание на по-мощни изхвърлячи. Ако се съмнявате, можете да използвате правилото „100-150 W мощност на член на семейството“.
Скоростта на работа на устройството зависи от скоростта на въртене на диска и следователно от времето на смилане и свързаната консумация на вода и времето, през което устройството ще издава шум.
Настоящият минимум е малко под 1000 оборота в минута, докато повечето шредери имат скорост на въртене на диска от 1400 об / мин, а най-модерните шредери могат да въртят диска при 2600 об / мин и дори по-висока. Бихме нарекли 1400-1800 оборота в минута като „средна“ справка. При някои модели са осигурени няколко режима с различни скорости на въртене, така че, например, при смачкване на меки отпадъци, да не се използва прекалено голяма скорост и да не се увеличават сметките за електричество.
Ниво на шума
Нивото на шума определя колко удобно ще бъде използването на мелницата, както и дали ще бъде възможно да се използва през нощта, без да се събужда домакинството. Въпреки факта, че много производители активно работят по премахването на шума и някои мелнички ще правят шума значително по-тих (или по-силен) от други, ние бихме предупредили срещу излишни илюзии. Мелниците за отпадъци са шумни и доста силни. Особено в процеса на смилане на кости и други твърди отпадъци. Що се отнася до определеното ниво на шум „на празен ход“ (което често може да се намери в инструкциите или продуктовата карта в магазина), на практика ние не се интересуваме от него. Ако никога не сте чували шума от работещ шредер и се нуждаете от ясна и проста референтна точка, можете да приемете, че този шум е приблизително в същия ред като този от работеща жична прахосмукачка.
Нашето заключение: когато избирате шредер, има смисъл да обърнете внимание на нивото на шума само в ситуация, в която не можете да вземете решение за избор между два (или няколко) много сходни модела. В този случай изборът на по-малко шумно устройство ще бъде оправдан. В други случаи ние считаме този критерий за вторичен.
Допълнителни опции
Съвременните мелници за отпадъци могат да имат редица опции и функции, които значително влияят върху експлоатационния опит на устройството. Нека да подчертаем най-важните:
обратната функция е полезна в случай, че нещо се заби вътре
защитата от претоварване ще спре устройството, ако натоварването надвиши допустимите стойности (например, ако твърди предмети попаднат в изхвърляча – лъжици или вилици)
добре, за да могат вилиците и лъжиците да попадат в работната камера възможно най-рядко, специален магнитен ловец ще бъде полезен
някои шредери могат да се похвалят с антибактериално покритие за борба с бактериите и в резултат на това неприятни миризмиспециален тласкач ще бъде допълнителен плюс, но няма да повлияе значително на опита на ежедневната работа
Заключение
Мелниците за отпадъци за хранителни отпадъци се оказаха прости и надеждни устройства. Като правило, при спазване на правилата за монтаж и условията на експлоатация, те служат дълги години и се развалят изключително рядко: в никакъв случай не са изолирани случаи, когато е работил добре инсталиран шредер на една от марките, известни в тази област, без никаква поддръжка без нито една разбивка за 10-15 години. След проучване на редица шредери, забелязахме структурни елементи в някои модели, които може да са били „планирано остаряване“. Въпреки това, дори като се вземат предвид тези нюанси, действителният експлоатационен живот на мелниците за отпадъци е най-малко пет години.
