04.11.2009 22:04 –
Хан Таратор, историята на таратора и днешните му вариации
Древната легенда разказва, че прабългарския хан Таратор измислил прословутата рецепта, на която дал името си в далечните планини Хиндукуш.
Една сутрин стария хан поръчал на своята дружина да му приготви малко кисело мляко с вода и чесън /викали му мургут/, защото било много горещо и искал да се разхлади. Донесли те освежаващата напитка в една голяма дървена чаша. Взел я ханът и тъкмо я надигнал да пие, когато дошла поличба от Тангра – от небето се спуснал триглав орел, който дръжал краставица. Прелитайки над хан Таратор, орела разрязал краставицата с острите си нокти и ситните парчета попаднали в чашата. Това бил и знакът. Още когато бил на 5 годинки, при малкия Тараторчо пристигнал същия триглав орел, дал му малко пликче с копър, и му казал, че когато Тангра го прати за втори път на земята – това ще е знакът да изсипе пликчето в най-близката чаша и да я изпие след това. Така и направил, но точно преди да отпие, жена му Оливия-Косара го спряла и му разказала, как същия орел е бил и при нея като е била малка и й е дал малко шишенце с мазна течност, като при следващото появяване на орела трябвало да го изсипе в чашата на мъжа си. Така и направила и когато всичко вече било готово, хан Таратор отпил от чашата. Като видял колко е вкусно и готино мъдрият хан наредил всички в царството да научат рецептата и да си я правят редовно, като по този начин поданниците му станали здрави, смъртността паднала двойно и при това без да използва ваксини, а в чест на жена му мазната течност била наречна Оливо /по-късно под натиска на славяните за по-лесен и разбираем език, махнали „в“-то и така се родило днешното название – олио/. А самата напитка хората нарекли на негово име.
Историците спорят доста за достоверността на този мит. Ако трябва да сме точни – те смятат историята за достоверна, с изключение на два спорни въпроса. Първият е че мнозинството от историците смятат, че второто име на съпругата на хан Таратор /Косара/ е добавено от летописците 4 века по-късно, заради недоволството на група боляри с много силно лоби, които не одобрявали това, че поне част от името на древната ханджийка /бел.а. съпругата на хана/ не е типично българско.
Другия, и много по-съществен спорен елемент, е това, дали краставицата, донесена от орела е била току що набрана от градината на Тангра или е била кисела краставичка. Смята се, че заради тези спорове за произхода на краставичката българския народ не е бил единен при турското нашествие и за това сме попаднали под робство. Повечето историци са на мнение, че спора за краставичката /разработван от тогавашното ДАНС по времето на Симеон Велики с име – оперативно дело „Коридор“/, е причината за разпада на българската държавност. Заради твърдата позиция на държавния глава Симеон с налагането на версията за откъснатата от градината краставичка на широката общественост и успеха на разработката „Коридор“ /въпреки оплакванията на боляри и дипломати от иЕС (източноЕвропейския Съюз, описван отучебниците по история с условния термин – Византия)/, държавата достига връхната си точка.
Но въпреки това екстремистите, познати още като групировката АЛ КиКа Т /Аз Линея за Кисела Краставичка в Таратора/ надигнали глава и създали бунтовническото движение, за въвеждане на киселата краставичка в таратора, извество още като богомилската ерес.
Днес може да сме сигурни само в едно – случаят с краставичката продължава да разделя обществото и да отслабва държавата и повече от всякога имаме нужда да се поднови оперативно дело „Коридор“, за да се спре тази безумна и исторически необоснована ерес с киселите краставички в таратора. За да бъде България отново здрава и силна, както при хан Таратор.
И накрая да си припомним какво е написано на Народното събрание – „Съединението прави силата“. Но също така и не трябва да забравяме, какво е било написано на всяка ханска шатра на българските ханове след управлението на хан Таратор – „Таратора е най-добър с хубаво кисело мляко, много чесън и прясно набрана краставичка“.
Long live Khan Tarator
