Тони Туйков, Санома Блясък България

Тони Туйков, Санома Блясък България

Вторник, 10 Ноември 2009 ( прочетена 6828 пъти)

Длъжност: Мениджър Производство
Седмични списания: БЛЯСЪК,
ЖУРНАЛ ЗА ЖЕНАТА, STORY, ТЯ!
Месечни списания: ELLE,
HARPER’S BAZAAR, COSMOPOLITAN, МАКСИМУМ, NATIONAL
GEOGRAPHIC, NATIONAL GEOGRAPHIC KIDS, МОЕТО ДЕТЕ, КУЛИНАРЕН ЖУРНАЛ,
ЗДРАВЕН ЖУРНАЛ
Издател: Санома
Блясък България България АД

Тони е млад, сдържан и доста строго облечен за човек, който се занимава
с производство. Със спретната риза и сако изглежда твърде делови за
небрежно елегантния стил на обличане в рекламния бранш /последното с
акцент на небрежно/. Деловият му вид го кара да изглежда и малко
дистанциран към непознати, но тъй като имам вътрешна информация, че е
голям шегаджия и купонджия, прескочихме официалностите и минахме
направо към неформален разговор. След срещата ни, ми остана чувството,
че аз неговата работа не бих искала да я работя – много
задължения,
стрес, тичане и неспиращ поток от списания всеки месец. Да носиш
отговорност за качеството на 14 капризни лайфстайл списания, които имат
десетки вложки, тестери и рекламни приложения, е работа, която не е за
всеки. Дори Тони си призна, че понякога му идва да зареже всичко, но
щом не го е направил досега, мисля, че си обича работата.

Санома Блясък България
издава много списания – как е организирана работата на отдел
Производство и логистика?
В отдела сме седем души. Четирима се занимават с получаването,
координацията и сроковете на рекламните визии от клиенти. Другите трима
са специалисти предпечат. Те проверяват пристигналите файлове,
изработват реклами и автореклами и следят за тяхното качество по време
и след отпечатване на списанието. Много разчитам на хората в отдела. И
по-скоро сме отдел за реклами и проблеми с предпечата, макар да сме
затворили цикъла за качеството – имаме калибратор, всичките
ни монитори
са калибрират през определен период от време и сами си вадим цветните
проби на принтер Epson в офиса, съобразени и съвместими с профилите на
печатната машина.

Всяка редакция също си има екип – арт директор и дизайнери,
които ни
подават списанията. Според обема и периодиката на списанието са между
един и четирима души на редакция. Ние правим графиците, организацията и
следим за качеството на всичките списания. Имаме и отдел
“Книгоиздаване”, на който помагам при избор на
печатници, хартии, цени.

Координираш голям брой
хора, печатате
огромни тиражи. Как е организиран печатния процес при всички 14
издания, които се печатат всеки месец?
Ние сме огромна структура – в Санома Блясък България работят
около 170 души. Преди да станем част от финландската Санома се печатаха
„Блясък“,
„Максимум“
и „Съдби и дом“ под шапката на Блясък медиа. В
момента печатаме 10
месечни издания, 4 седмични и по 5-6 специални годишни приложения на
„Журнал за жената“. Общият месечен тираж на всички
списания е около 1
милион.
Първите списания печатахаме на листови машини, но когато влезе
„Cosmopolitan“ със 70 000
тираж през 2004г., в България нямаше ролни машини и трябваше да
печатаме в Румъния. Първата ролна машина дойде в Делта
Хай Принт
и там започнахме печата на „Журнал за жената“,
който беше 125 000. В
момента правим почти всичките си списания там, с изключение на
„National Geographic“,
който все още се печата в Румъния /американският издател работи само
със сертифицирани от него печатници/ и „ ТЯ!” което
е в  Ропринт.

По-интересното е, че имаме собствена рампа за разпространение в
Горубляне. Ние сме единствените, които имат свое място, на което
печатницата докарва списанията, а разпространителите идват и си вземат
стоката. Знаеш какво е на рампа – десетки вестници и
списания, хора,
тиражи… Случвало ни се е да имаме по 3-4 списания на ден и ставаше
истинска лудница. Сега, на нашата рампа в 3 часа се карат списанията и
до 7 часа сме приключили.

Преди имахме и хора, които събираха брака, но сега разпространителите
го връщат сами. В наш склад до рампата сме наели фирма, която обработва
брака. Един човек от нашия отдел координира процеса с човек от фирмата.
Бракуваните списания са в едни огромни чували, режат им се кориците,
мерят се чувалите и така се контролира колко се предава на вторични
суровини. Понякога аз правя и ревизиите на брака.

Като най-големият издател
на лайфстайл списания сте желан клиент. Как избираш подизпълнителите?
Първото ни условие, когато започнахме с многотиражните списания, беше
печатницата да има ролна машина. Затова и печатахме в началото в
Румъния. След това се прехвърлихме в Пловдив, в Делта
Хай Принт. А когато минеш веднъж на ролен печат, едва ли ще
се върнеш на листов. Качеството е съвсем различно.

Предпочитам да печатаме на няколко места, за да не зависим само от една
печатница. В Румъния се работи добре, но е далече и се губи много време
в път и командировки. Печатът на едно списание отнема три дни
– път,
преспиване, цял ден печат, преспиване, път. Ако печаташ в България, в
една печатница, получаваш и много добри цени, но понякога техническа
неизправност може да те забави, а сроковете при нас са ужасно важни.

Относно хартиите, които за нас се купуват в огромни количества, успях
да се преборя да ползваме преференциалните условия, които е договорила
централа на Санома във Финландия директно с производителя. Това
оптимизира разхода за хартия, въпреки че е много по-лесно печатницата
да ти дава цената за печат с включената хартия и да не се занимаваш със
сложни сметки. В момента ние одобряваме количествата, които печатницата
купува за нас от местния представител, пускаме гаранционно писмо до
централата и ползваме договорените цени.

От кога се занимаваш със
списания?
От 2002 година, когато работех като Координатор Реклама в Блясък медиа.
След това станах Мениджър производство в Санома Блясък България.
Иначе съм с икономическо образование „Икономика и управление
на
масмедиите“. Това много ми помага, защото освен
производството,
работата ми е да правя бюджети, да търся най-добрите цени, отстъпки и
места, за да оптимизирам процеса и съответно разходите. Както всички,
се уча от работата и следя технологиите. За образованието по полиграфия
– в работата съм се сблъсквал с толкова много неща, че дори и
човек с
образование по полиграфия едви ли ги знае. Смея да твърдя, че имам
прилично ниво на познания.

Как успяваш да
координираш печата на
толкова голям обем продукция, да се справиш с отделните редакции на
всяко списание и всичко да излиза в срок?
Сроковете са ми болна тема. Правя графика за една година напред, даже в
момента подготвям сроковете за всичките списания за 2010
година. 
Но в редакциите понякога не ги спазват – някой не разбрал,
забравил, а
печатницата си има собствен график и след нас чакат и други.
Отдел
Производство сме последни на опашката и макар редакциите да
имат
графика от началото на годината, понякога не го спазват. Най-много се
чакат рекламите, но там знаеш как е – налага се –
клиентът е цар.
Случва се цялото списание да е качено на машината и да чакаме реклама
или от редакцията да си видят грешка на някоя страница и да искат да
спрем печата. Понякога може да сменим някоя кола, друг път е късно,
защото половината тираж вече е минал.

В момента ходя на печат само за месечните и по-претенциозните
издания.  Много се карам в печатницата и затова все се заричам
да
не ходя. Винаги става нещо – например чупи им се машината и
само се
ядосвам.
Никога няма да забравя една инфарктна ситуация с първия брой на
„HARPER’S BAZAAR“, който печатахме в Делта
Хай Принт.
Счупва им се нещо машината, стоим цял ден в печатницата, не сме
отпечатали и една кола, става 7 часа вечерта. Не стига това, ами дойде
и главната редакторка на списанието и арт директора. Всички нервничат,
предстои парти за първия брой, където трябва да го раздават на гостите,
а машините не тръгват. Вече планирахме да метнем файловете и да тръгнем
към Румъния. Е, тръгнаха машините и печатахме цяла нощ. Успяхме и за
партито да занесем необходимите бройки.
 
Така и така сме започнали
с инфарктните ситуации, разкажи и някоя от любимите истории за гафовете
в работата.
В тази работа стават грешки постоянно. Стандартни са обърканите реклами
– сложена стара визия, вместо нова, просто няма да ги
коментирам. Аз,
понеже много се ядовсвам на такива грешки, сме направили следната
организация: по един човек от производствен и рекламен отдел отиват в
редакцията преди броя да се изпрати за печат. Там, с предварително
подготвен списък се сяда  заедно с  арт директорите
на
списанията, и се подреждат рекламите страница по страница. Всеки се
подписва и така отиваме на печат.

От интересните гафове се опитвах да се сетя и веднага ми изскочи една
история с едни тестери на шампоан. Виждала си в женските списания
–
тестерите са два вида – едните се правят плоски и със
специални
опаковки, точно за вложки, а другите се правят за тестери по
магазините. Е, на нас ни бяха пратили от тези, дето са за магазините.
Печатницата си отпечатва тиража, поставя си тестерите, пристига цял ТИР
на рампата с тиража и разпространителите си го взимат. Вечерта започват
да звънят телефоните и да ни обясняват, че целите списания са със
спукани тестери. 70% от тиража върнаха. Събрахме се ние една бригада от
офиса и няколко дни прочиствахме тиража – отваряш списанието
и то
цялото, омазано в шампоан. В склада им ухаеше седмици наред. Тогава и
докато разследваме къде е станала грешката, трябваше да намерим решение
– спешно в Румъния препечатаха и доставиха за тяхна сметка
поръчката.
От тогава отказваме тестери, ако не отговарят на изискванията.
А аз ги тествам специално – слагам го на пода и го настъпвам.
Редя един
куп списания върху тестера и сядам отгоре. Дори, когато имаме съмнения,
слагаме тиражите в специални кашони, в които да се подреждат
вертикално, за да няма силен натиск. Преди време пускахме пак шампоан,
но в шишенце с капаче, което при приплъзване се отваряше –
колеги бяха
взели списания на друг издател и ми показаха отворените шишенца.
Купихме специални пликчета, сложихме ги вътре и тогава ги опаковахме на
първа корица. Но, ако не влизаме в цената  или не намерим
подобно
техническо решение – отказваме поръчката.

С толкова работа, остава
ли ти някакво лично време?
Опитвам се през уикендите задължително да излизам със съпругата си и
четиригодишия син извън София. Може да не е далеч, но да е извън града.
Също се опитвам да ходя на фитнес напоследък и все се каня да ходя пеша
на работа, но си оставам само с каненето.

Интервюто взе Десислава Тодорова
Printguide.info

Коментирай
във
форума.

Прочетете още: Силва Закарян, Болкан Медиа Груп, Дона Маджарова, Атика Медия България
и Марио Мечков, Икономедиа
Надяваме се, че с тези интервюта помогнахме да научите повече за
производството на списанията, работата на производствените мениджъри и
организацията на работа в четирите най-големи издателски групи.Ако желаете да научите повече за някоя професия в печатния бранш,
пишете на: [email protected]

Абонирайте се безплатно за нашите новини. Можете да ги получавате всяка седмица по имейл. 1450 души вече го направиха