май
07
2008
Днес ще прочетем един нетипичен за Египет пътешественик. Всъщност това е истински пътешественик, който обикаля смаостоятелно тази африканска страна. Приятно четене:
Египет
или как от турист ставаш пътешественик
Подготовката беше пълна. Малко закъсняла, но всичко беше изчетено, решенията къде и как ще се ходи бяха взети, дните определени, маршрутите начертани. Цялата информация беше отпечатана и подвързана, а томчето можеше да конкурира съчиненията на Ленин.
Така започна моята почивка в Египет. Платен беше 6 нощен престой в Хургада плюс 1 нощ в Кайро. Предварителният план беше:
Плаж + визита до Хургада, за да се купят билети за следващия ден до Луксор. В луксор трябва да съм рано сутринта.
В Луксор се минава през Карнаксия храм и се хваща влак за Асуан.
В 4 сутринта се хваща конвоя за Абу Симбел, до довечера трябва да съм си в Хургада.
Сафари
Гмуркане
На път за Кайро.
Абу Симбел
(първа част)
След лек сутрешен престой на плажа аз и приятелката ми се отправяме за
Плажът на хотела
Хургада
От хотела е 30 км. Аз съм подготвен с цените на такситата. Като по-евтин вариант отивам да попитам за хотелското миниавтобусче и се оказва, че то върви 2 пъти дневно. Сутрешното сме го изтървали, а вечерното не ни върши работа. Хотелското такси ни предлага цена от 30 долара в 2 те посоки. Аз решавам, че е много и предлагам да потърсим алтернативни варианти.
Гледката от хотела
Излизаме на вратата на хотела и зачакваме. Няма и пет минути и минава такси, което ни предлага да ни закара за 15 долара. Малко след него минава личен автомобил, който ни взема за 10 долара. Арабите са лъжливо племе. Не мисля, че крадат, поне такава беше информацията, а и да ви кажа мисля, че е така. Обаче лъжат, никога нищо не е окончателно спазарено. Така се оказва, че автомобила, в който влизаме ни закарва до Хургада до първата спирка на автобусчетата. В лъжата много основно е застъпено познаването на езика. Арабите знаят английски, когато им е угодно и не знаят, когато не им е. Това обаче е ключа към успешно пазаране в 2 те посоки. Това към края и аз взех да го усвоявам. Със сегашния си опит, сигурно щях да му платя на половина, но да ви кажа, за който не го е правил, първоначалните взаимоотношения с тези хора не вървят много гладко. Те някак си надушват новака. Та слизаме и зачакваме автобусче. Те са по 30—40 стотинки билетчето с пазаренето. Обаче естествено в началото ни предлагат цена около 1.50 лв на човек. Направо си му хлопнах вратата, при което слезе да ме моли. Накрая отбелязах първата си минипобеда над арабите и стана на моето.
Самата Хургада сигурно е 20 км,
макар централната улица да не е голяма. Но офисите на фирмите и автогарите са пръснати къде ли не. В Хургада естествено се предвиждах с таксита и автобусчета на обществения транспорт. В едно от тези малки пътувания, аз разбрах силата на белия турист в Египет. В един миниавтобус се качвам и му показвам 2 паунда (50 ст) да ни закара някъде си. На слизане оня вика 10 паунда (аз съм му посочил 2, а той държал в ръката си 5 паунда (2*5=10)). Почва голяма разправия. Виждам как моята приятелка постепено се отдръпва. Хвана я страх и докрая почти не можа да се отпусне, заради тази случка. Та след около 2 минути скандал, в които, като че ли и 2 та не знаехме английски, дойде туристическа полиция. Обясних му чинно, полицаят изплямпа нещо и оня в атвобусчето притихна. Дадох си му 5 паунда, върна си ми рестото и с това се приключи. Но запомнете това: като бели туристи имате големи права, а туристическа полиция има навсякъде.
Друго, което се сещам е, че арабите са супер нехигиенични. Не вярвам изобщо в тази държава някой, някога да е чистил. Всичко си е от времето на фараоните — автентично. Самите араби са усложливи, ако не става въпрос пряко за бизнеса им. Винаги са готови да ти говорят и да те опътят. Даже понякога желанието им е по-силно, отколкото знанията и се получават конфузни ситуации. Така например в хургада трябва да намеря офисите на Травко или Карлсон Вагонли. Две доста реномирани фирми за превоз на пътници. Търсех тях, защото исках в Луксор да съм не по-късно от 7 часа, т. е. публичен транспорт не ме устройваше. Естествено търсех централен офис, но накрая се озовах в един гараж, в който никой от 3 та служители не знаеше английски. Все пак успяха да ме свържат с централния офис и да разбера каквото ми трябваше по телефона.
Покупка на карта за телефон
Някъде в Хургада си купих египетска карта за телефон. В подготовката си бях си писал с разни хора. Една от тях беше българка, която живее в Кайро. Много от наученото за Египет го дължа на нея. Споменах за картата, защото там се случи типична случка, за която е добре да бъдете предупредени. Парите в Египет са паундове=левове и пиастри=стотинки. Всички са книжни. Нямат монети. Дребните пари обикновено са толоква накъсани, че се чудиш как може да са платежно средство. И така имаме 25 и 50 пиастра и 1, 5, 10, 20, 50, 100 и 200 паунда. Много разпространен трик в Египет е като платиш с 50 паунда, продавачът да го скрие и да ти покаже 50 пиастра и да почне скандала, така че внимавайте какво давате. В телефония магазин номерът обаче го направих аз. Дадох 50 пиастра, вместо 50 паунда. Не мина, но си стана доста забавно. Арабинът прие шегата нормално и се смя доста.
Египет е военна държава.
Навсякъде има хора с автомати, движението между градовете се осъществява само с предварителни разрешителни, които се вземат от полицията и в конвои. Това напълно изключи първоначалната ми идея. Нямаше как да стигна до Луксор сутринта с минван. Единственото изключение за транспорт между 2 града са си обществените автобуси. Вече бях минал през автогарата им и знаех, че на другия ден има автобус в 10, но 10 беще прекалено късно тръгване за 2 дневно ходене до Абу Симбел. (все пак Абу Симбел е на 1000 километра)
На връщане се уговаряме за 50 паунда да ни закарат обратно до хотела. ТРИ пъти се уговоряме. На чекпойнта таксиджията излиза и ни показва как си купува билетчета за 70 паунда. Разбирам какво става и му казвам, че ако смята да ни вкара в сметката 70 паунда няма да стане. Той казва не, обаче естествено пред хотела сменя мнението си. Започва почти плачешком да моли за тези 70 паунда. Този път даже не се разправях. Слязох си и влязох в хотела без да поглеждам назад.
Денят приключва лежерно, малко плаж, малко бар….
Абу Симбел (втора част)
Събуждам се в 6:30. По принцип ставам много рано. Естествено по това време няма какво да правя и решавам да си прегледам записките. В този процес отново силно се ентусиазирам за ходене до долу. Сещам се за автобуса в 10. Решавам, че ще ида и преглеждам записките за 3 дневен маршрут. Трудното е да се стигне Луксор. Оттам е лесно. Влаковете са редовни и са ок. Имам им разписанието и виждам, че е възможно. В 8 събуждам приятелката и почвам да я убеждавам. Тя обаче след всички караниците през вчерашния ден, не иска и да чуе. Ако има нещо обаче, заради което супер много е ценя е, че е разбрала, че ако много ми се прави нещо по-добре да ме остави да го направя, отколкото да съм супер крив след това. Успява да ме убеди да тръгна сам. Тя решава да отиди на организираните екскурзии с останалите българи в хотела.
Така излитам с малко багаж за Хургада.
9:20 съм на автогарата. Автогара силно казано, защото няма автобуси. Отвреме навреме минава по един, товари, които чака и заминава. За часове трудно може да се говори. Трябва да си там и да чакаш. Има един автобус сутрин и един вечер. Към 10 разбирам, че автобусът ще е в 10:30. На автогарата си става интересно. Все повече бели хора се събираме и все интересни. Така например там е американка, която си личи, че е американка, но се представя за македонка. Питам я, защо, била изкарала последната си година там и вече я смятала за свой дом. Казвам й, че съм българин, казвам й, че в България е по-хубаво, за малко да тръгна да й обяснявам, че Македония няма, ама се въздържах. Ако е такава запалена македонка, рано или късно сама ще разбере.
Там беше и един аржентинец с фанелка на диего. Диего обикаляше места за гмуркане. Беше ходил вече на 5 и беше на път за 6-тото. Та Диего беше наслада за очите. Не съм расист, приемам всичко, но обикновено за аржентинците си мисля, че са някакъв далечен род цигани. Диего си беше нормален човек, сравнен с арабите беше просто класа. На автогарата беше и лудия англичанин. Не се знае кога беше полудял, преди или след като е дошъл в Египет. Но Египет, не му се отразяваше добре. Беше побеснял, викаше на висок глас и на всяка минута дигаше ръце към небето и крещеше колкото може „I love bakshish“. На автогарата бяха и канадска 2 ка. Момичето почти не говореше, но младежът обясни доста. Били пътували много и навсякъде по автогарите било все едно. „Чакане“. Каза, че почти само пътували и пак били 2 дена назад в програмата. Просто автобусите идват, когато си пожелаят.
Висях на автогарата до 1 часа, минаха 3 автобуса. 2 за Кайро и един за Суец. Някъде там казаха, че автобусът за Луксор бил счупен. Кой знае дали е било така. Обаче аз бях на път да се откажа. В това време до мене се приближи един араб и ми предложи такси до Луксор за 400 паунда(в последствие се указа, че това е незаконно). Огледах се и видях, че единствените бели хора на автогарата са 2 девойки. Приближих се и ги запитах дали искат да го делими. Едната Марта учеше в Египет и каза, че е супер много, но ми предложи да се присъединя към тях и да ходим да си хваним миниавтобусче от някаква автогара за такъв траспорт. Аз бях доста убеден, че няма да стане, но като последна сламка отидох с тях. Марта се движеше с един арабин, нейн приятел и с транспорта и разбирацията нямахме никакви проблеми.
Изглед от Кена
В таксито разбрах, че Марта иска да стигне до Кена, град малко преди Луксор. Там трябваше да се срещне с мъжа си арабин. Тя си говореше с мъжа чрез момчето, което беше с нас в таксито. Явно мъжът на Марта не разбираше добре английски, а тя си нямаше идея от арабски. Изобщо чудничко. Чудя се колко камили беше взела за този брак:).
Другото момиче иска да стигне до Асуан
. Зарадвах се, щях да имам компания до Асуан, ако нещо излезеше от цялата работа, но не излезе. Даже и арабинът с Марта не успя да накара кой да е от шофьорите на миниванове да ни закара до Луксор. Просто този транспорт не е позволен за туристи. Беше вече станало късно и беше време да се откажа. Даже и за 3 дена без организирана екскурзия е трудно да се мисли, че може да се отиде някъде. А на всичко отгоре ценрално място в моята програма си заемаше и гмуркането и трябваше да има време и за него. Така че някой ден ако се върна в Египет, ще отида до Абу Симбел, но няма да отида на море, ами ще отседна в Кайро и от там ще ползвам влаци или круизи. От Кайро има удобен транспорт почти навсякъде до Асуан, до Александрия, до Суец. Само курортите Хургада и Шарм ел Шей не са удобни.
Та за обобщение ще кажа, че истински пътешественик така и не станах. Опитах, но не се получи. Това обаче никога не трябва да спира, защото Египет е супер интересна държава. Само дето 6 нощи не стигат за нищо. Особено не стигат, ако човек иска и на море, и на забележителности. Трябва да се реши предварително какво ще се прави. За истинските забелижетелности не си купувайте организирана екскурзия, ами си наемете хотел в Кайро и от там.
Върнах се в хотела и се записахме на 3 екскурзии. До Луксор (най-сетне стигнах до там), в бедуинско селище и на гмуркане. Прегледах сайта и видях, че е писано много за тези екскурзии, затова ще споделя моите впечтления съвсем накратко и ще направя сравнение с подобни екскурзии в Тунис и Турция.
Луксор
Не е Асуан, нито Абу Симбел, нито пък Александрия, още по-малко пък Кайро.
Река Нил
Храмът в Карнак е величествен, храмът на Хатчепсут също става, срещата с Нил е вълнуваща. Другото е талаш и сувенирна разпродажба. В гробиницете в долината на царете се влиза в най-тъпите. Ние бяхме в Рамзес 3 и 4. Те и без това от около 60 пускат само в 14, но тези 14 са внимателно подбрани да не са интересни. Липсата на история там уплътнихме с магазини за алабастър, папируси и злато и сребро. Поне всички сувенири бяха автентични и със сертификат. Не ме разбирайте погрешно на тази екскурзия има какво да се види, то е много повече от Ефес или Картаген, обаче сравнено, с каквото има в останалия Египет е едно нищо. Все пак ако предпочитате да не мислите за нищо свързано с организация, екскурзията е задължителна.
Бедуинско селище
Започва с джипове, после малко АТВ, малко бъгита, после малко гледки на миражи, после малко гледки в пустинята, стига се до бедуинското село, манджа и забавна програма. Така, джип сафарито не струва.
Мираж в египетската пустиня
Истинско джип сафари има в Тунис. Там водачът за малко да не ни обърне, релефът там също е много по-добър. То и малко си зависи с кого си в кола, ако ти се паднат хлапета си прецакан. Но генерално, мястото за джип сафари е в Тунис. Кристално финния пясък и дюните там са отлична предпоставка. В Египет е каменисто и няма достатъчно стръмни места, от които да се спуска и изкачва джипа. Затова моят съвет е да си вземете АТВ. Същата програма, но 50 километра тотал в 2 те посоки караш АТВ, а и е малко по-евтино. Бедуиското селище не е автентично. В Тунис е пак по-добре. Там ще ги видите както са си, а не с тоалетна с теракот и зоопарк в рамките на селото. Йога шоуто си заслужаваше обаче.
Йога шоу
Абе на такива екскурзии с голяма програма е хубаво, че всеки може да намери нещо интересно за себе си.
Гмуркане
Задължително. Гмуркането в Турция да се пропусне, но в Египет — задължително. Даже и без сертификат те потапят достатъчно дълбоко. Вярно повечето неща можеш да видиш с шноркел, обаче с кислородната бутилка си част от морския свят, а не натрапник.
Рифът (Червено море, Египет)
Морето е изключително красиво, даже и на умрелите рифове за туристи. Кристална вода. Видимост над 10 метра. Рибите са във всички цветове, които природата ни е позволила да виждаме. Самото гмуркане не е опасно. Инструкторите са внимателни.
Рибки
Още рибки в Червено море
Кайро (ден 1)
Тука ще пиша малко повече, защото на повечето хора, програмата няма да е такава.
На път за Кайро, ще видите интересни неща. Ще видите Зафрана, което трябва да е някакво село. На мене ми изглеждаже супер мизерия. Но от Зафрана се правят поне 50 километра нови хотели по плажната ивица. Все пак е малко тъпо в целия Египет с 3000 километра плажна ивица да имат 2 курорта. Това явно ще е 3 тия. В Кайро ще ви предупредят да не излизате от хотела и вероятно ще са прави. Освен ако не сте 4 ма, защото с хотелското такси е малко скъпо. За нас беше време да се видим с моята нова българска позната. Звъннах й и тя каза как да я намерим. Започна 2 часа мъки да вземем такси и да слезем до центъра.
Центърът на Хургада
За не арабин, там има едни таксита, които возят с апаратче. Останалите ще те излъжат брутално, колкото и да си вещ. Тези с апаратчето като ги поръчваш са за след минимум час, ако си супер късметлия, освен това телефоните дават заето, с централа са и имаш много изчакване, (много телефони импулси). Голям късмет беше, че точно когато ми свърши египетската карта вече се бях разбрал за таксито. После един час до центъра и търсене на моите познати (българката беше с приятеля си, със сина си, той с приятелката си и още приятели, абе голяма компания). Арабите говорят много, а сякаш нищо не казват. Например в София мога да се разбера за кое да е място за 20 секунди. Там ни трябваха около 5 минути постоянни разговори.
Арабски пазар
Намерихме се някъде около арабския пазар. Място, което трябва да се види. Пъстро, оживено и интересно. Купихме пак някакви сувенири, но този път доста по-евтино. Пихме чай в типична ориенталска среда с наргилетата му и салтанатите.
Джамията Султан Хасан
Видяхме единствената джамия в целия свят с 2 минарета, на едно стърчащо. Предполагам, че ще има хора, които няма да разберат горното, за това да ходят да видят в интернет Султан Хасан джамия. На връщане минахме през цитаделата Мохамед Али за снимка отдалече, беше вече много късно и нямаше как да влезем.
Цитаделата Мохамед Али
Изкарахме прекрасно и накрая сметката за такситото беше 16 долара. Платихме 20, Арабнът поиска 30, после 25, но се задоволи с тези 20. За малко да си взема рестото, че почна да ме дразни.
Кайро (ден 2)
Ами задължително за гледане са си пирамидите и музеят. И 2 те са от местата, които просто не бива да се проускат. Там ако искате да влизате в Хеопсовата пирамида си носете по 100 паунда, че екскурзовода сменя на курс 1:5, а иначе си е 1:5.5, ама типично арабска работа.
Сфинксът и пирамидата на Хефрен
Същото е в музея за залата с мумиите, пак 100 паунда. Да знате, че залата с мумите са 2 зали с отделен ход, едната малко трудно се открива. Иначе остана много време, можехме да видим и още от Кайро, но като си на програма винаги има сувенири. Това е положението, може никой вече да не иска да гледа сувенири, но изгубихме 1:30 минути за тях, вместо например да ходим до Мохамед Али, която е отворена и за туристи. На летището бяхме 3 часа по-рано, но гидовете искаха да се отърват вече от нас.
Съвети за пътуване в Египет:
На мене Египет ми хареса много. Хотелът ни беше ок, аз ужасно им харесах храната, морето е прекрасно. Арабите са странни. Не са лоши, просто някои неща са в кръвта им. Заради тях те си патят много. Според мене Египет в момента е изостанала сравнено с времето на фараоните. Дала е назад. Не се опитвам да сравнявам държавата с другите по онова време и сега, говоря за самия Египет. Имат коли, имат донякъде жилища, но живеят супер бедно, като скотове, а имат такъв потенциал. 25 ст за 1л бензин (явно има доста петрол), прекрасни плажове, прекрасни забележителности.
Но не са поднесени, така че елитния турист да ги хареса. Трябва да носиш пътуването в душата си, за да си максимално доволен от Египетската екскурзия. Трябва за дните там, да не се впечатляваш от тоталната мръсотия навсякъде. Аз искрено вярвам, че ако човек може да преглътне тези малки дефекти, ще изкара незабравимо. Поне аз изкарах така.
Автор: Боян Димитров
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Абу Симбел, Другият Египет, Египет, Кайро, Луксор, пътешествие, Хургада
