15-годишният Цветан Мирчев е вече в съзнание, съобщиха от болница “Св. Николай Чудотворец” в Лом. Момчето бе прието с черепно-мозъчна травма в кома и със счупени и двете ръце.
Двамата с любимата му Албена се хвърлиха под влака в неделя призори. Момичето почина на място и бе погребано във вторник.
Вчера е минала първата успешна операция на дясната ръка на Цветан. След 3-4 дни предстои и втора. Той е под непрекъснато наблюдение в отделението за анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Според д-р Дилян Маждраков състоянието му се подобрява. Лекарите дават надежда, че ще живее, но не са категорични. Момчето не помни нищо и не са му съобщили скръбната вест за Албена.
Надя Андреева е майка на 16-годишната Албена. Четири дни след трагедията тя с мъка се съгласява да говори с репортер на “24 часа”. Вчера в деня след погребението намираме Надя сама в пристроена кухничка до къщата им в с. Княжева махала.
Съпругът й – Димчо Аврамов, който е кмет на селото, не иска да вижда журналисти и затова излизаме с Надя да разговаряме навън пред портата на къщата им.
Валентина Иванова е майка на Цветан. Семейството има 5 деца. Живее бедно в с. Дъбова махала. В момента и двамата със съпруга й са безработни и се чудят как ще изкарат зимата. (24часа)
Майката на Цветан: Няма да живее, ако разбере, че е мъртва
– Как живеете след тази трагедия?
– Потресени сме от смъртта на Албена. От това, че децата се хвърлиха под влака. Обичахме я, имахме я като свое дете. Тя беше много добро и възпитано момиче.
Не посмяхме да отидем в Княжева махала на погребението, беше ни страх, че баща й ще ни изгони. Жалко за момичето. Трябваше да ги остави да си общуват, както досега са правили, ама да не е станало това чудо.
– Албена идвала ли е у вас, как я посрещахте?
– Нормално, кафе не пиеше, не пуши, не се е надценявала. Понякога нямаме какво да ядем или е мръсно, но тя идваше само да бъде с Цветан. Ако не се обичаха, нямаше да направят тази щуротия.
Аз съм в София от една година, сега си дойдох да видя какво да правя с Цветан. Албенчето седя 2 дена при нас предната неделя. Бяха весели, ходиха на дискотека. Танцували много и понеже са хубава двойка, той мургав, а тя руса, диджеят казал: “Браво на аржентинската двойка.” Всички в заведението им се радвали.
После в неделя си я изпратихме да си иде на училище, но в понеделник ги пуснаха в грипна ваканция.
Цеци работеше в София, беше общ работник към строителни фирми. Вземаше надница по 30 лв. и се чувстваше добре.
– Имаше ли нещо нередно в тяхната връзка? Тя е кметска дъщеря, имала е всичко, което вие нямате.
– Момичето е стабилно, веднъж спа при нас през лятото, после баща й дойде и ги наби и двамата.
– Има ли виновен в тази трагедия?
– Няма виновни, има само неразбрани. Баща й е човек с авторитет, но децата си имаха чувства.
– Заплашвал ли ви е кметът на с. Княжева махала?
– Не, никой не ни е закачал. Той не даваше да се срещат, а аз съм й говорила да се изучи първо, пък после каквото стане. Цветан обаче казваше, че я обича и че ще си сложат край на живота.
– Страх ли ви е, че Цеци, като се възстанови, може пак да посегне на живота си?
– Ако разбере, че Албена е починала, той няма да живее. Той, щом е решил да се хвърлят под влака, няма гаранция, че пак няма да го направи. Язък за хубавото момиче, моя син хората ще го оправят, ще живее.
– Как е Цветан сега?
– По-добре. Така се зарадвах, като каза: “Мамо!” Попита дали се намира във видинската болница, а ние му казахме, че е в ломската. Оплака се, че много го болят главата и стомахът. Търси Албена, но като че ли не знае какво е станало.
Тя му се обади по джиесема предната вечер и той само викаше: “Бенджи, Бенджи.” Излезе с колелото. Нищо не знаехме, докато не дойде майката на Албена да я търси. След това разбрахме, че са скочили под влака.
– Какво ви казват лекарите?
– Правят всичко възможно да го спасят. Дават ни надежди. Ние се притесняваме, че нямаме пари да ходим всеки ден. На дясната му ръка след 4-5 дни ще правят друга операция, всеки ден му правят скенер на мозъка.
– Защо сте без ток?
– Откачиха ни го, защото не плащахме. Цеци се беше прикачил да не стоим на тъмно и ни глобиха 600 лв., само 300 сме успели да платим. За другите нямаме възможност. Готвим си на дърва. Вечер палим свещи и си лагаме рано. Албена знаеше за това, тя беше интернет дете, работи с компютър.
– Имате 5 деца, как ги отглеждате?
– Имахме 6 деца, но едно момиченце ни почина на 9 г. Объркаха й диагнозата, Соня се казваше. Затова казвам, че знам какво е да обичаш и да изгубиш дете. С мъжа ми много се обичахме и ги народихме. Обичам ги всичките и не си ги давам. Задружни сме, няма при нас побои и скандали. Бях на 13 г., когато се взехме, и на толкова родих първата си дъщеря Мая. Сега тя има 5 деца.
– Търсили ли сте помощ от ромски фондации?
– Не, а за какво и да търсим.
– Чувствате ли се равни по права с българите?
– Никога няма да бъдем равни. Ако има работа, да не гладуваме, децата ни да са добре облечени и стегнати – това ни трябва. Цеци не ходеше редовно на училище, защото няма пари за дрехи, закуски, обувки.
– Има ли напрежение между българи и роми в Динково?
– Не, тука хората са много добри, но ромите са безработни и много бедни.
КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Майката на Албена: Не мога да срещна роднините на Цеци
– Г-жо Андреева, моите съболезнования за трагедията.
– Не е само за нас. Трагедията е голяма за всички – когото и да попитате – и в училище в икономическата паралелка, в която беше втора година. И госпожата директорка на училището ми каза тази сутрин колко кротко, тихо дете, страхливо, притеснително е била Албена.
– Знаете ли какво е станало?
– Не мога да кажа, не мога никой да обвинявам, защото нищо не знам. Тепърва ще ме викат, разпитват. Съжалявам. (Плаче.)
– Кога за последно видяхте Албена?
– Вечерта в събота. По принцип аз съм търговски работник, а мъжът ми е кмет. Той се прибра от работа тогава. Всяка вечер, като си дойда аз, само като отворя, тя ме чува и се обажда. Ако не ме чуе, аз й викам: “Албенче”, и тя веднага отговаря: “Идвам, мамо.”
Вечеряхме долу в кухнята. Всяка вечер после ходим в нейната стая. Седим, разговаряме, тя споделя много неща. Била съм й като майка и като приятелка.
И онази вечер ходих в нейната стая, седяхме, говорихме си. Тя беше в интернета, търсеше една приятелка от Берковица. Всяка вечер си говореха, бяха заедно на квартира. Прегърнахме се както всяка вечер: “Лека нощ, мамо, лека нощ.” Това беше, много пъти съм била при нея. Някъде след 10 вечерта беше както всяка вечер. Не сме се карали, не е имало нищо. Нито тя да е била нервна, да е била напрегната, за да ми е подсказало нещо, че може да направи.
Не сме я усетили кога е излязла, по принцип тя никога не излиза, без да се обади. Винаги ми казваше: “Мамо, отивам с приятелки.”
Говорили сме, че има връзка с Цветан. Че това е етническо, не сме били против връзката. Били сме против, защото тя си имаше мечта да завърши училище, като всеки родител сме гледали да завърши средно. Искаше да учи икономика. Като всеки един родител сме мислили всичко добро за детето.
– Въпреки че е била осиновена, казват, че сте я отгледали с любов.
– Когото искате питайте, с такава любов е отгледана. Всичко, което е поискала, е задоволено.
– Тя знаеше ли?
– Не знам. От нас пряко не е научила. Отгледали сме си го от родилния дом, от малко, с много обич. И това сега е страшно. Много красиво дете, тихо, неизбухливо, щом пристигне, вика: “Мама къде е?” Толкова беше привързана към нас, особено към мен. Все пак е момиче, не че не е била и към баща си. Има неща, които не може да каже на баща си, вие сте също родител предполагам.
– Да, не мога да си представя какво преживявате.
– И това нашето не е работа в такива ситуации.
– А вие ще търсите ли родителите на Цветан? Говори се, че ги е страх.
– Разправят, че момчето я бутнало пред влака или нещо друго. Това са пълни глупости. Това, което не е истина, и на мен ми е много болезнено. Познавам майката, познавам братята, но не мога да ги срещна. Просто не мога. Моля ви не искам да ме снимате.
– Добре, няма да ви снимам.
ВАНЯ СТАВРЕВА
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
