Dnevnik.bg I Весислава АНТОНОВА I 2009-11-28
Светослав Божилов е един от учредителите на фондация „Граждански медии“, която създаде Re:tv. Вчера учредителите на фондацията взеха решение телевизията да спре да излъчва.
Весислава Антонова разговаря снощи със Светослав Божилов за причините Re:tv да изчезне от ефир и какви са били възможностите да продължи да съществува.
Защо решихте Re:tv да спре?
Спираме Re:tv, защото голям граждански проект в условията на криза оцелява трудно. Ключовото тук е „граждански проект“. Едно е когато се използват пари от големи световни информационни мрежи. Друго е когато основните дарители са двама души българи, които развиват бизнес тук като мен и Иво Прокопиев.
На какво разчитахте, когато дадохте старт на проектът Ре:ТВ?
Моментът, в който беше взето решение за стартирането на този граждански проект, беше преди повече от две години. Бюджетът, който бяхме отделили като дарения, за които поехме твърд ангажимент заедно с Иво Прокопиев, беше в размер на 3 млн. евро.
Преценката за бизнес плана за първите две години работа, при очакванията за постепенно нарастване на аудитория и съответно на потенциала за реклами, показваше, че това със сигурност може да осигури поне три годишния живот на телевизията. Прогнозирахме, че в този период както рейтингът на телевизията, така и устойчивостта на самия проект, трябва да нарастне до степен, в която да могат да бъдат привлечени и други заинтересовани инвеститори с подобна по характер цел. Целта обаче беше развитие на граждански проект, а не на бизнес проект по същество. Вярвахме, че това е възможно да се случи. Че големи международни фондации-донори биха проявили интерес, ако видят дългосрочно живеещ проект, който осигурява територия и трибуна на граждански идеи и на свободно слово. Една от причините да искаме да развием подобна телевизия бе усещането ни, че сред електроните медии липсва това което преди десетилетия беше присъствието на радио „Свободна Европа“ на българския пазар. Очаквахме, че тази аудитория от 3 до 5%, за която тези свободни новини играеха огромна роля, ще бъде възстановена през едно по-модерно виждане на ниво телевизия с добра визия, добра организация и новини. Така смятахме, че проектът ще тръгне.
Кризата ли обърка прогнозите?
Вярвахме, че в рамките на три години проектът ще стигне до състояние на балансиране на приходите и разходите в резултат на набирането на достатъчно аудитория, която да позволи и на рекламните агенции да виждат в тази телевизия възможност за рекламиране предвид на пазарния дял, който достигне. Тригодишната програма вероятно щеше да осигури това.
Когато решихме всичко това и стартирахме телевизията през май миналата година финансовата криза беше вече започнала. Кризата се разгърна и разрастна точно, когато телевизията получи пълното си развитие, като програма, през септември миналата година. Това драматично промени общите условия на функциониране на проекта, тъй като потенциалните рекламни приходи бяха с пъти по-малко от това, което можеше да се очаква преди кризата. Това промени и срокът, за който тези средства, които бяхме бюджетирали стигнаха, като ние сме ги надхвърлили с над 1 млн. евро. До тук са похарчени около 4 млн. евро от дарителите като изрично искам да подчертая, че сме получавали макар и в различен мащаб суми от фондации като „Отворено общество“ – тръста за Централна и Източна Европа. В този смисъл наистина работехме като един граждански проект, който да изгради на ниво електронни медии свободна журналистическа територия и място за граждански изяви. Но кризата се задълбочи драматично и бюджетирането със значително по-голяма сума, която от тук нататък би била необходима, за да продължи да функционира телевизията до предполагаемия край на кризата за България, би отнело допълнителни големи финансови ресурси, които на този етап нито нашите фондации, нито потенциалните донори от чужбина биха могли да осигурят. В този смисъл затварянето е принудително. Бяхме изправени пред избора да затворим телевизията и с това тя да остане в историята като един чист граждански проект и другата опция да търсим купувачи, които да я развиват в друга посока, по скоро като бизнес телевизия. Преценихме, че е по-добре да затворим Re:tv в този чист формат на гражданска медиа. Още повече, че намирането на инвеститори с добра репутация в условията на финансова криза не е лека задача.
Интересът на аудиторията към канал като Re:tv не е ли показателен, че моделът на некомерсиална гражданска телевизия всъщност е неработещ или все още не му е дошло времето?
Броят зрители които имахме не е обнадеждаващ за мен, но аз не бих обвинил аудиторията, а по-скоро бих търсил грешките в нас самите за това, че не сме били достатъчно гледани. Със сигурност скоростта на нарастване на аудиторията беше много по-ниска отколкото ние очаквахме при появата на телевизията т.е. по някакъв начин потенциалната аудитория е по- малка от това което съм си мислил. Очаквахме между 3% и 5% да има потенциален интерес към подобен граждански проект в телевизионната сфера – новинарска. Гледаемостта в критични пикови обществено-политически ситуации като изборите достигаше максимум до 1,5% в този смисъл това е пак повтарям вероятно недостатък и на нашата работа. Вероятно в програмирането сме допуснали грешки, но е важно да кажа, че сме много благодарни на екипа, който още от самото начало разбра идеята на проекта за гражданска телевизия.
Можеше ли да преструктурирате проекта, да го пренесете онлайн за да запазите екипа и част от постигнатите неща?
Мислехме върху различни варианти за трансформация срещу по-приемливи финансови разходи, но не успяхме да стигнем до модел, който да изглежда устойчив. В този смисъл простото експериментиране с журналистическите съдби на хората, работещи вътре и с идеята за телевизията без да имаме увереност, че това може да продължи и да бъде успешно се оказа нещо към което решихме да не се прибягва. Това е тема която е обсъждана повече от месец и половина между донорите на проекта, но решението което взехме на практика днес (петък 27.11.09 – бел.ред) е, че този модел за съжаление не показа възможна устойчивост в тези условия на криза и при ниска като обем потенциална аудитория.
Какво ще стане с хората, техниката, всичко в което инвестирахте?
При всички положения затварянето на един такъв голям проект какъвто е телевизията е свързано също с много разходи. Ние ще изпълним изцяло ангажимените си по закон към екипа, което означава една месечна заплата за работещите в телевизията, а за тези от тях, които не са успяли да си намерят работа – две работни заплати. Всеки ще има 60 дни на разположение да си търси нова работа, така както закона изисква.
Разговаряхте ли с хора от рекламния пазар преди да вземете това решение. В каква посока бяха изказванията им?
Разговаряхме с много хора и анализирахме ситуацията. Скептицизмът на хората от рекламния сектор беше в две посоки. Първо устойчивият прагов рейтинг, който е важен за рекламодателите е далеч под този процент от 1-1,5, още повече че това не беше нашият устойчив рейтинг. В този смисъл включването ни в медиа плановете беше драматично, заради недостигането на този критичен праг. Второ в условията на криза през тази година повечето рекламни агенции концентрираха пакетите си към големите телевизии, което е естествено. Рекламодателите предпочитат да гарантират обхват на голяма аудитория и специализираните нишови телевизии като Re:tv имаха по-малък шанс да усвояват рекламни средства при условия на криза. Всички експерти, с които водихме разговори ми потвърждаваха, че поне още една година ще продължава да е така, а за съжаление това е много дълъг срок.
Имали ли сте предложения за покупка на телевизията?
Имало е предварителни заинтересованости, ако мога така да се изразя, които не бяха доразвити в сериозни разговори. За нас по-скоро е правилно един проект, който сме започнали като граждански, да го затворим като такъв, отколкото да правим компромиси по отношение на бъдещото му развитие. Никой от нас не е гледал на Re:tv като на бизнес проект и в този смисъл, това което изрично бих искал да подчертая е, че поради тази причина затварянето на един такъв граждански проект представлява сфера на дискусия извън темата на бизнесите на всеки един от нас. Никога никой от нас не го е мислил като част от бизнеса си и в този смисъл той не може да намери място при никой от донорите като развиващ се в бизнес посока проект, тъй като цялата му идея е друга. Трудно е да се обясни разликата между граждански и бизнес проект, но това което бих казал е, че от самото си създаване телевизията е изцяло прозрачен проект. Всеки който иска да види какви пари са влезли в Re:tv, от кого и по какъв начин, може да го направи по съответния ред. В този смисъл ние сме едно голямо изключение в българския медиа свят, защото всички пари са дарявани в полза на фондация „Граждански медии“. Всеки един похарчен лев и всеки един взет лев за тази телевизия са напълно прозрачни. Затова гражданска телевизия като Re:tv прозрачна дейност е бяла лястовица в сектора на електронните медии. Тази прозрачност на телевизията ни задължаваше как да започнем, как да ръководим и за съжаление как да приключим проекта.
Оригинална публикация
Снимка: Вестник „Дневник“
