Цветя за дома и градината

Стапелиите се срещат много рядко като стайни растения, но те задължително присъстват в ботаническите колекции. Отблъскващата миризма, която издават по време на цъфтеж, е причина те да имат малко привърженици въпреки непретенциозността им и оригиналните цветове.

Стапелиите наброяват повече от 80 вида, разпространени по склоновете на планините в Южна и Югозападна Африка, в т. нар. Капска провинция, откъдето произхождат голяма част от декоративните растения в света. Само отделни видове се срещат в Източна Африка. Родът е наречен на холандския лекар и колекционер от 17 в. Йоханес ван Стапел. Принадлежат към семейството на Асклепиадовите -Asclepiadaceae.

skip to main |
skip to sidebar

В градината с билки и подправки се озовах миналата година, почти по случайност, по време на една разходка до ждрелото на Ерма. Беше в края на есента. Обикалях малките правоъгълни градини в двора й в село Ломница. На повечето билки вече им беше преминал сезонът, но въпреки това прокарвах ръка през растенията, за да усетя миризмата. (Те тези треви обичат да ги галиш, тогава още по-отзивчиво си разкриват аромата .) Имаше мащерка, лавандула, салвия, в един парник – малко босилек. Имаше и растения, които не познавах. Отрязах си една китка свежа салвия, а от другите подправки си взех изсушени. Тръгнах си, заредена с риган, розмарин, дивисил, босилек , че даже и бял бъз. И с една книжка с 66 рецепти със свежи билкови подправки.

РОДЪТ ЦИНИЯ включва 20 едногодишни тревисти растения с изключително богатство на форми, багри, възможности за украса. Цинията цъфти във всякакви тонове освен син, а маргаритоподобните цветове може да са обикновени, полукичести и кичести. Растението присъства в градината дискретно до първа слана. Пъстрите му главички закачливо надничат и от балконските сандъчета.

През периода на вегетация подхранвайте редовно. Силните стъбла нямат нужда от подпорки. Понася засушаване, но за да цъфне и изглежда добре, трябва редовно да я поливате. Цинията много рядко страда от вредители и болести.

Засадете растението на плодородна почва, която предварително е добре обработена, и осигурете слънчево огряване. Цинията се размножава чрез семена, които се засяват през пролетта на открито, след което растенията се прореждат. За да цъфтят обилно, им е необходимо достатъчно количество фосфор и калий. Азотът е също необходим, но трябва да се има предвид, че прекомерното количество стимулира растежа и образува повече листна маса за сметка на съцветията.

През есента далиите са в стихията си, внасяйки многоцветен блясък в двора чак до първите студове. Тези цветя са толкова многообразни, че изборът не е лесен – карнавално пъстри, анемовидни, тип помпон, полукактуси, кактуси и др. Можете да ги използвате като цветни високи стражи от двете страни на входната алея или под прозореца, като акцент в декорацията на градината. По-ниските сортове за лехи или лилипутите са идеални за овални или полукръгли форми на фона на смарагдо-возелен тревен килим в предния двор или до алпинеума.

След цъфтежа, когато първите студове попарят листата, отрежете стъблата до около 15 см над почвената повърхност. Внимателно извадете грудките и отстранете почвата и изпочупените корени. Поставете за седмица грудките „надолу с главата“, за да се отцеди излишната влага, и след това ги сложете в кутия върху торфен пласт. Покрийте корените, но не и горната част на грудките с още торф. Съхранявайте на хладно, докато дойде време за засаждане, при температура 5-6° С.

Blog Archive
Юли (1)
Юни (1)
Април (1)
Март (2)
Януари (2)
Ноември (1)
Октомври (1)
Август (1)
Юли (1)
Юни (2)
Май (1)
Април (1)
Март (2)
Ноември (1)
Октомври (5)
Август (1)
Юни (2)
Май (3)
Април (5)
Февруари (1)
Януари (1)
Ноември (1)
Октомври (5)
Септември (12)
Август (17)
Юли (13)
Юни (7)
Май (15)
Април (18)
Март (14)
Февруари (13)
Януари (15)
Декември (22)
Ноември (20)
Октомври (18)
Септември (33)
Август (23)
Юли (49)
Юни (51)
Май (75)
Април (8)

Blog Archive
Юли (1)
Юни (1)
Април (1)
Март (2)
Януари (2)
Ноември (1)
Октомври (1)
Август (1)
Юли (1)
Юни (2)
Май (1)
Април (1)
Март (2)
Ноември (1)
Октомври (5)
Август (1)
Юни (2)
Май (3)
Април (5)
Февруари (1)
Януари (1)
Ноември (1)
Октомври (5)
Септември (12)
Август (17)
Юли (13)
Юни (7)
Май (15)
Април (18)
Март (14)
Февруари (13)
Януари (15)
Декември (22)
Ноември (20)
Октомври (18)
Септември (33)
Август (23)
Юли (49)
Юни (51)
Май (75)
Април (8)

Интересен факт за кактуса столетник е че до появата на съцветието с големина 8-метра минават между 30 и 40 години. В последствие растението умира, като си е осигурило потомство. Най разпространените видове са в зелено но има и видове жълти дори кремаво-бели ивици, В доляма саксия дебелите месести листа, понякога достигнат дължина един метър. Основните видове са Agave bovicornuta и Agave parryi. Първото е с родина Мексико и е два пъти по-малко.

Най добре се развива в глинеста градинска пръст която е омешана с пясък. В домашни условия се нужда е се от голяма саксия, която да е поставена на слънчево място. То се пресажда на всеки четири години, като това трябва да става през пролетта. Честото подхранване води до прекалено израстване, което не е препоръчително, ако го гледате с саксия. Полива се умерено.

Blog Archive
Юли (1)
Юни (1)
Април (1)
Март (2)
Януари (2)
Ноември (1)
Октомври (1)
Август (1)
Юли (1)
Юни (2)
Май (1)
Април (1)
Март (2)
Ноември (1)
Октомври (5)
Август (1)
Юни (2)
Май (3)
Април (5)
Февруари (1)
Януари (1)
Ноември (1)
Октомври (5)
Септември (12)
Август (17)
Юли (13)
Юни (7)
Май (15)
Април (18)
Март (14)
Февруари (13)
Януари (15)
Декември (22)
Ноември (20)
Октомври (18)
Септември (33)
Август (23)
Юли (49)
Юни (51)
Май (75)
Април (8)

Blog Archive
Юли (1)
Юни (1)
Април (1)
Март (2)
Януари (2)
Ноември (1)
Октомври (1)
Август (1)
Юли (1)
Юни (2)
Май (1)
Април (1)
Март (2)
Ноември (1)
Октомври (5)
Август (1)
Юни (2)
Май (3)
Април (5)
Февруари (1)
Януари (1)
Ноември (1)
Октомври (5)
Септември (12)
Август (17)
Юли (13)
Юни (7)
Май (15)
Април (18)
Март (14)
Февруари (13)
Януари (15)
Декември (22)
Ноември (20)
Октомври (18)
Септември (33)
Август (23)
Юли (49)
Юни (51)
Май (75)
Април (8)

Перенните ивици представляват лентовидно оформени в свободна форма цветни лехи. Цветята в тях са групирани на модули, които се повтарят ритмично.

Перенните групи са най-често използваната форма за разполагане на многогодишните цветя в свободните зелени площи. Изграждат се обикновено пред храстови масиви или под дървета с ажурни корони и служат за естествен преход между високата растителност и тревния килим. В тях участват един или няколко вида, композиционно обединени в едно цяло, така че групата да въздейства цялостно, естетично и колоритно от април до октомври.

Перенните масиви са големи групи от едновременно много на брой многогодишни видове с цъфтеж от ранна пролет до късна есен. Тези композиции са подходящи да се разполагат самостоятелно на големи поляни, но в пряко единство с високата растителност, От цветните видове се формират няколко групи (модули), които се разполагат симетрично от центъра към краищата на масива или се редуват ритмично. Така се създава продължителен колоритен ефект и се придава характерен облик на околното градинско-парково пространство.

Настилката на градината е добре да бъде водоустойчива, за да не се поврежда, ако разлеем вода, както и лесно да се почиства. За тази цел се препоръчват теракота, мозайка, камък.

Най-подходящи за зимната градина са растенията: филодендрон, монстера, фикус, драцена, банан, маранта, калатея. От палмите: ховея, хамедорея, финиковата палма. От лианите: скин-дапсус, сингониум. Могат да се сложат папрати и почвопокривни бръшляни. От цъфтящите растения са за предпочитане феланопсисът и цимбидиумът.

Blog Archive
Юли (1)
Юни (1)
Април (1)
Март (2)
Януари (2)
Ноември (1)
Октомври (1)
Август (1)
Юли (1)
Юни (2)
Май (1)
Април (1)
Март (2)
Ноември (1)
Октомври (5)
Август (1)
Юни (2)
Май (3)
Април (5)
Февруари (1)
Януари (1)
Ноември (1)
Октомври (5)
Септември (12)
Август (17)
Юли (13)
Юни (7)
Май (15)
Април (18)
Март (14)
Февруари (13)
Януари (15)
Декември (22)
Ноември (20)
Октомври (18)
Септември (33)
Август (23)
Юли (49)
Юни (51)
Май (75)
Април (8)

skip to main |
skip to sidebar

Преди присаждането е необходимо добре да се полее. Открива се кореновата шийка и се почиства. Прави се около 1 см хоризонтален разрез на кората и перпендикулярен на него разрез, дълъг 1,5. Трябва да се образува буквата Т. Резникът с пъпката е необходимо да е около 2 см дълъг, а точно под пъпката кората да е около 3 мм. С върха на ножчето се повдигат ъгълчетата на Т-образния срез и се поставя пъпката под кората. Привързва се към подложката с лико или специален пластир. Щом пъпката се прихване, над нея се отрязва стъблото на подложката. После се полива обилно. След като почвата позасъхне, се прекопава, за да се запази влагата. В края на октомври растенията се покриват с почва няколко сантиметра над присадката. За вегетативното размножаване се използват резници. Този начин на размножаване е подходящ за миниатюрните сортове. През есента се нарязват добре узрели леторасли. Те трябва да са дълги 12-14 см и да имат 2-3 пъпки. През зимата се съхраняват на влажно място. Напролет се вкореняват в богата рохкава почва на дълбочина 4-5 см. Покриват се с полиетилен и се поливат редовно. За около месец резниците ще се вкоренят и ще образуват летораст. Тогава се откриват. Наесен се засаждат на постоянно място. Преди зимата младите растения се окопават. Първата година, когато стъблата са тънки, се заравят, като за целта бавно се навеждат към почвата. Прикрепят се здраво с дървени колчета към земята и се покриват с рохкава почва. По-старите рози с дебели и груби вече стъбла обикновено се зазимяват прави. След като се премахнат излишните изсъхнали стъбла, останалите се обвиват с мъх, слама или други изолационни материали.

Blog Archive
Юли (1)
Юни (1)
Април (1)
Март (2)
Януари (2)
Ноември (1)
Октомври (1)
Август (1)
Юли (1)
Юни (2)
Май (1)
Април (1)
Март (2)
Ноември (1)
Октомври (5)
Август (1)
Юни (2)
Май (3)
Април (5)
Февруари (1)
Януари (1)
Ноември (1)
Октомври (5)
Септември (12)
Август (17)
Юли (13)
Юни (7)
Май (15)
Април (18)
Март (14)
Февруари (13)
Януари (15)
Декември (22)
Ноември (20)
Октомври (18)
Септември (33)
Август (23)
Юли (49)
Юни (51)
Май (75)
Април (8)

Разпространява се чрез семена, които имат способността да презимуват в почвата и да се самозасяват. Латинката се засява през април, като това не бива да става в силно наторена почва, защото растението ще нарасне прекалено на листа и цветовете му няма да се виждат от тях. Почвата й трябва да бъде обработена добре, умерено наторена и умерено влажна. Най-подходящо е да се засади на полусянка. Имайте предвид, че латинката нараства бързо и изисква широко място, където разпростира стеблото си, имащо множество разклонения. В този смисъл тя е свободолюбиво растение, което не понася близостта на други цветя. Затова не е много подходяща за аранжировка на скални кътове, тъй като ще задуши нискостеблените растения.

Освен че е красиво и ефектно растение, латинката е полезна, ако бъде засадена в зеленчуковата градина. Тя привлича вредители като пеперудите, които предпочитат да снасят яйцата си в нея вместо в зеленчуците. Семената, листата и плодовете й също са полезни и някои ги използват както в кулинарията, така и в медицината.

Още за Латинка

През юни дните са топли и слънчеви, даже горещи, а нощите хладни много влажни. Кактуси постепенно трябва да се приучават за живот на открито. Ако досега са били в тъмни помещения, пренасянето им на слънце трябва да става много внимателно. Добре е първо да се изнесат на външнен перваз на прозореца или на балкона.

Може и в градината, но трябва да им се осигури равномерно слънчево осветяване от всички страни. Нощите все още са хладни и за кактусите които остават навън е необходимо да се направи параван от стъкло или прозрачен плексиглас. Температурните разлики не трябва да са повече от 5градуса, затова е по-добре вечер да се прибрат на закрито. Поливането на кактусите трябва да е по интензивно в сравнение с зимните месеци. Но се поливат тези растения, които са започнали да растат. Започнете с оросяване вместо с поливка. То се прави с топла вода, но никога на слънце, изпаряването е толкова бързо в тези случаи, че няма да има никакъв ефект. Добре е да не се допуска преовлажняване на почвата, защото корените им са податливи на загниване.

Препоръчва се на всеки две седмици 2/3 от саксийката да се потапя в съд с топла вода за 3-5 минути, което дава много по-добри резултати от директното поливане. Лятото за кактусите трябва да се осигури свеж въздух. Ако някой не е започнал да расте не трябва да се полива.

още за кактуси

Как се размножават сукулентите? С листа! Листът се отделя цял от растението така, че от него нищо да не остане по стеблото. Поставя се върху повърхността на влажна рохкава почва на светло място. Не е нужно да се покрива с буркан или да се вкопава в земята „до гуша“. Листът сам ще се вкорени и ще даде ново растение. Внимание: сукулентите се размножават ефективно само от април до август. В останалото време у нас осветеността не е достатъчна и при размножаването вероятността от загниване е много голяма. Но дори и да не изгният, сукулентите ви силно ще се проточат.

Препоръчва се използването на беден на органика субстрат, а не торф. За сукулентите най-подходяща е обикновената листовка – почва изпод корените на бреза и липа. Освободете се от едрите недоизгнили растителни остатъци и добавете 1/4 едър промит речен пясък или малко блатен мъх сфагнум. Дори не е зле да сложите наситнени дървени въглища (до 1/5 от обема на съда). След това сложете листовката. При посаждането не използвайте големи саксии – земята в тях прекалено дълго ще съхне между поливанията, което е вредно за сукулентите, особено през зимата. Кои саксии са по-подходящи? Пластмасовите или глинените? На бързо растящите видове им е все едно, но бавнорастящите предпочитат глината. Едрите възрастни екземпляри също се чувстват по-добре в глиненa саксия.

Поливане на секуленти.

Бегония Луцерна / Begonia

Втора по популярност е Бегония Луцерна (В. Corallina de Lucerna), която често надвишава 1 м височина. Листата й са несиметрично сърцевидни, светлозелени, а горната им част е напръскана със светлозелени петънца. Цветовете й са най-често розови, събрани на големи увиснали гроздове. Отглежда се като „Кавалер и дама“. Победителка в конкурса за красота е царската бегония (В. Rex). Хибридите са толкова много, че е невъзможно да се изброят. Листата са едри, яркооба-грени и през лятото бързо нарастват. Затова тогава почвата се поддържа добре навлажнена, около самата бегония се пръска, за да се овлажни и възду-хът, подхранва се на 2-3 седмици. Презимува в топли помещения. Особено през зимата трябва да се внимава да не се мокрят листата, за да не загният. Лесно се размножава с листни резници или разделяне на коренището напролет.

Още за Бегония

Сред тях са коледната звезда, Исусовият венец, дифенбахията,калата, олеандърът, момината звезда.Веществата, които се съдържат в тях, могат да предизвикат раздразнение на кожата, болки в стомаха, сърдечносъдови проблеми… Цветя от семейство Млечкови (Euphorbiaceae) В белия им сок се съдържат дразнещи кожата вещества. Към това семейство спадат коледната звезда (Euphorbia pulcherrima), Исусовият венец (Euphorbia milli), кротонът (Codiaeum variegatum), акалифът (Acalypha). Цветя от семейство Змиярникови (Агасеае) Клетъчният сок, който изтича при нараняване на стъблото на дифенбахията (Diffenbachia), аглаонемата (Aglaonema), монстерата (Monstera deliciosa), филодендрона (Philodendron), калата (Zantedeschia aethiopica), е отровен. Той предизвиква обрив по кожата, болки в гърлото, а при контакт с лигавицата на очите – конюнктивит. Когато течността попадне върху кожата, незабавно трябва да се измие. За предпочитане е цветята да се почистват или пресаждат с ръкавици и да не се докосват лицето и очите. Цветя от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae)Лалето (Tulipa), нарцисите (Narcissus), зюмбюлите (Hyacinthus), амарилисът (Hippeastrum) и кливи-ята (Clivia) също съдържат клетъчен сок, който може да стане причина за неразположения.

Цветя от семейство Картофови (Solanaceae) Могат да навредят бровалията (Brovallia), брун-фелзията (Brunfelsia), декоративният пипер (Capsicum), кораловото дръвче (Solanum). Те съдържат червени, жълти или бели плодчета, които, ако се погълнат, могат да предизвикат гадене, болки в стомаха, сънливост и разширени зеници. Особено трябва да се внимава с кораловото дръвче, понеже всички негови части са отровни!Татулът (Datura stramonium) също спада към семейство Картофови. Той представлява храст и всичките му части са отровни. С него трябва да се внимава изключително, защото може да причини смърт.

Цветя от семейство Устрелови (Аросупасеае) Вредни са олеандърът (зокум, лян) (Nerium oleander), аламандата (Allamanda), катарантусът (Catharanthus roseus), дипладенията (Dipladenia) и мадагаскарската палма (Pachypodium). Трябва да се внимава да не се погълнат цветове или листа от тези растения, тъй като могат да предизвикат сърдечносъдови проблеми. Голяма предпазливост изисква олеандърът. Всички негови части са отровни, особено листата. Ако попаднат в организма причиняват остри болки в стомаха, гадене, диария, нарушение на сърдечния ритъм. Първа помощ: приемане на много течности.

Цветя от семейство Рускусови (Ruscaceae) От тях може да навреди момината сълза. Отровни са преди всичко червените семена, които остават по стъблото, след като цветето прецъфти. Опасни са и младите листа и сокът на стеблото. Симптомите за отравяне са гадене, повръщане, смущения в зрението и сърдечни проблеми.