Автор: Величко ВълчевСветът научава за Иван Вазов и за изпълненото му със свободолюбиви идеи творчество сравнително рано – преди поетът да е създал своите значителни произведения. След излизането на „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“ Аугуст Шеноа помества в редактираното от него списание „Vienac“, преведени на хърватски език, „Радецки“ и „Жалбите на майките“. Вазовото творчество е предмет на внимание сред хърватското студентство още по време на Освободителната война. При четене на негови творби на студентско събрание в Грац се чуват бурни възгласи: „Да живеят братята българи! Да живее Вазов! Да живее Вазов до безкрайност!“В началото на 80-те години, все още преди написването на „Немили-недраги“, „Епопея на забравените“ и др., Вазовата литературна дейност става известна и на видния италиански общественик и поет Марко Антонио Каоини, който моли Вазов да му изпрати свои творби заготвената от него антология „И libro dell’ amore“. Като помества в италиански превод получените от него стихотворения, Канини пише в предговора си: „. . . Г-н Вазов, голям български патриот и поет, който ми изпрати освен свои стихотворения също и някои народни песни, които публикувам“. По същото време в Прага И. A. Boрачек печата в „Slovansky sbornik“ статия за поезията на Вазов (1883), в Русия биват преведени мемориалната проза на писателя „Неотдавна“ и стихотворението „Русия!“ (1884), а в“Славянский ежегодник“ в Киев се печата очерк за неговото творчество. Вазови стихотворения и откъс от „Немили-недраги“ се появяват и в английския литературен печат (1884).През следващите десетилетия интересът към Вазовото творчество расте непрестанно.Той се засилва особено по време на двата юбилея на поета (1895, 1920), по повод на смъртта му и на 25-годишнината от нея (1921, 1946), по повод на 100-годишнината и на 120-годишнината от рождението му (1950, 1970), както и по някои други поводи и годишнини. Стихотворения, разкази, повести, пътеписи се превеждат еднакво в славянски и в неславянски страни. Те се появяват обикновено най-напред в литературния периодичен печат, отдето по-късно биват събрани и включени в антологии на славянски или на български писатели или в сборници с Вазови лирични, белетристични или смесени по жанр творби.Един от първите преводачи на Вазов в Русия е В. В. Уманов -Каплуновский. Неговият „Баян“ започва с „Грамада“, „Раковски“ и други стихотворения. Втората му книга съдържа освен тези и други Вазови стихотворения. Първия по-значителен сборник с Вазови разкази на руски език съставя Андрей Сиротинин, като го придружава с обширен очерк за живота и дейността на писателя.Негови произведения намираме и в сборника на С. Штейн. В Полша Юзефа Загуровска – Анцова превежда Вазови разкази на полски. На първо време в Чехословашко излиза книга със стихотворения, преведени от Йосиф А. Ворачек. Доста лирични творби, преведени на сърбохърватски език, помества в антологията си В. Станимирович. Упорито и с любов превеждат и популяризират Вазовото творчество в Хърватско – д-р Фран Гундрум – Ориовчанин, в Словения — Антон Безеншек, Петър Миклавац Подравски, Франце Бевк и др. През 20-те години излиза книга с Вазови разкази и на унгарски език. Преведените на френски език лирични творби на поета и до днес остават в литературни списания и вестници. В антологията си „Български поети“ Г. Асен-Дзивгов помества пет негови стихотворения („ Раковски“, „Родно пепелище“, „Мусалла“, „Новото гробище над Сливница“). Рода Рода запознава немския читател в „Страната на розите“ само със стихотворението „Новото гробище над Сливница“ и с разказите: „Поборник“, „Дядо Йоцо гледа“ и „Дъщерята на Пилата“. Първата книга, която представя по-пълно белетристичното творчество на писателя в Германия, е дело на наш съотечественик: „Скици от българската столица“. В нея са събрани десет разказа от „Драски и шарки“ – („Единствен изход“, „Прекрасно“, „Непоздравил“, „Слугиня“, „Травиата“, „Изпросила“ и др.) Няколко от най-хубавите разкази на Вазов съдържа книжката „Една българка“ („ Една българка“, „Вълко на война“, „Иде ли?“, „Павле Фертигът“, „Дядо Йоцо гледа“ и др.) Книга с подобно съдържание подготвя Егон Хартман, като я придружава с кратък послеслов. В подготвената от М. Чилов антология „Цветя от Балкана“ нашият поет е застъпен със стихотворенията „Младувах“, „Любов трябва“,“Allonsenfants de la patrie!“ и с разказа „Иде ли?“. По-късно на немски биват издадени и други книги, които включват и Вазови произведения.В Италия като усърден почитател на Вазовото литературно дело се изявява Енрико Дамяни. В книгата си „Българско сърце“ помества преведени от него едни от най-сполучливите разкази на писателя. Антологията му с творби на български писатели започва с Вазовия разказ „Поборник“, а „Историята на хайдутина Белимелец“ съдържа единадесет Вазови разказа и откъси от „Под игото“, „Немили-недраги“ и „Митрофан и Дормидолски“. През 1931 г. е отпечатан сборник с Вазови разкази и на китайски език. Много негови творби добиват популярност и чрез преводите на есперанто.Отделни Вазови произведения са преведени вече на няколко езика: „Немили-недраги“ на словашки (1891), на немски (1917, 1959), на полски (1949), на чешки (1950); „Нова земя“ – на чешки (1901), на френски (началните глави, 1896), на руски (1957); „Казаларската царица“ – на чешки (1903), на полски (1904), на хърватски (1907); „Светослав Тертер“ – на полски (1911), на руски (1912); „Чичовци“ – на чешки (1903), на руски (1914) и др.Стогодишнината от рождението на поета даде силен тласък на преводаческата дейност. В Румъния за пръв път бе издаден сборник с негови стихотворения в превод на В. Кордун и М. Кристеску (1950). Особен интерес към белетристиката му прояви Константин Велики, който преведе „Немили-недраги“ (1959), обемистите сборници с разкази „Златната планина“ (1963) и „Апостолът в премеждие“ (1970), помести отделни разкази и в книгата си „Страници от българската проза“ (1960). В Полша, Чехословашко, Унгария и други страни се издават избрани творби на Вазов в един или два тома. В бившия Съветския съюз, освен сборник с лирични творби „На родината“ (1950) и избрани произведения в два тома (1950), е издадено шесттомно издание на съчиненията му. Негови разкази и повести се печатат на украински, белоруски, арменски, молдавски, таджикски, чувашки, узбекски и други езици.Освен романа „Под игото“, който през последните десетилетия бе издаден в нови преводи на много езици, а за пръв път беше преведен на китайски (1952), на арменски (1953), на албански (1959/1960), на естонски (1961), на чувашки (1964), на японски (1972) – редица Вазови творби проникват в различни континенти.Би трябвало да се отбележи при това, че чрез английските преводи Вазов става известен още в Ирландия, САЩ, Канада, Индия, чрез френските – в колониални страни на Африка, чрез испанските — в Латинска Америка.От беглия преглед на Вазовите преводи се вижда, че на задграничните читатели нашият народен поет е познат най-много с белетристичното, по-малко с лиричното и в отделни само случаи с драматургичното си творчество.Из „Иван Вазов и европейският литературен процес”
