статии – архитектура
Българска Възрожденска архитектура
ДА ВЪЗРОДИМ БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ!
В различните региони на България през 19 век се строяло по различен начин, но като цяло строителството носи един и същи дух, условно
наречен “Българска Възрожденска архитектура” /по-точно би било да се нарече “Българска класическа архитектура”/ . Тя притежава изключителни качества, които я отличават от всички останали строителни традиции по
света и може да се приеме, че отразява характера, културата и манталитета на българския народ като цяло.
На това се дължи нейната привлекателност въобще и по-конкретно за нас, българите. Тя явно съответства,
макар и по ндивидуален начин на “вечните стойности” на човечеството,
щом като сгради от 18 и 19 век остават впечатляващо привлекателни и
за хора от 21 век.
Основните типове са ЗАПАДНА КЪЩА /Монтанско и Врачанско/,
СЕВЕРНО БАЛКАНСКА КЪЩА /Тетевен, Троян, Трявна, Елена/, КАМЧИЙСКА КЪЩА /Котленска/, ЧЕРНОМОРСКА КЪЩА, СТРАНДЖАНСКА КЪЩА,
КАРЛОВСКА КЪЩА, ПЛОВДИВСКА КЪЩА, РОДОПСКА КЪЩА, САМОКОВСКА
и ПИРИНСКА КЪЩА, като всяка има и свои подразновидности. Някои
от тях се различават по начина на градеж и използваните материали,
други – по начина на третиране на архитектурния вид, трети – по начина
на организация на пространствата за живеене. Една къща обикновено е
съвкупност от трите вида особености.
След Освобождението става модно да се строи по европейски и
българинът обръща гръб на своята строителна традиция и се отчуждава
от собствената си култура. Резултатът е това, което виждаме през
последните 100 години като строителство в България. Даже и хубаво
направените къщи, които впечатляват със своето майсторство, красота
и индивидуалност, стоят някак чуждо в България и не носят нищо от духа
на сградите в Пловдив, Копривщица, Жеравна, Трявна и др.
Традицията е
прекъсната, приемствеността е като отрязана с нож. Строителните
похвати и строителните методи са загубени безвъзвратно. С появата на
новия материал – бетона, на новите промишлени методи на изграждане,
вече за нищо такова не може да се говори. Към това трябва да се прибави и грандоманията на последните десетилетия, на която още робуваме
и картината се получава такава, каквато е в момента пред очите ни.
Съвременните архитекти и инженери по един или друг начин изразяват
философията на “промишлената естетика” / както ги учат в университета / и за тях една сграда колкото е “по-високотехнологична “, толкова е
по-красива.
Заедно с това се вижда, че тази модерна архитектура, дори
и добре направена, е по особен начин агресивна, дисхармонична и донякъде нечовешка. Тя респектира и впечатлява, но не предразполага и не
привлича. Ако една сграда трябва да стои хармонично както в околната
среда, така и спрямо хората около нея и в нея, а също и по отношение
на съседните си сгради, то определено тази архитектура не е такава.
И тук идва очевидният контраст със старата българска архитектура,
както като отделни сгради, така и като цели населени места. Хармонията, човечността, предразполагащото присъствие, неповторимостта
на впечатлението не подлежат на съмнение и няма човек, който да не
ги усети. Също така е очевидно, че те изразяват българския характер в
неговите най-ценни черти и добродетели. Така, заедно с все по-засилващата се носталгия по класическото българско време /което може би е израз
на едно ново възраждане на българския дух и характер/ идва и едно все
по-засилващо се отрицателно отношение към изкуствените материали /
бетона, стоманата, стъклото/ както по естетически причини, така и по
здравословни и дори психологически причини.
В този смисъл бетонът и другите модерни строителни материали са материали на 20, а не на 21 век. Материали на една епоха, в която
човек се чувстваше призван да завладее и господства над природата, а
не да се хармонизира и да съжителства с нея като част от самата нея.
И ето че заставаме пред необходимостта да възродим, макар и по нов
начин това, което някога сме загубили и на което сме обърнали гръб. В
началото архитектите ще се съпротивляват поради своите нагласи и ще предлагат решения, които ще бъдат или далеч от очакваното, или
съдържащи само формални елементи от българската архитектура
/което се нарича кич/.
Необходимо е архитектът да се потопи
и вътрешно да се приобщи към духа и философията, скрити зад
формата на българската архитектура и после да я преосмисли и
да я изрази по начин, адекватен на сегашното време и съвременните начини на живот. Това би било много трудно в началото и
много архитекти упорито биха твърдяли, че не може да се направи
една къща, която едновременно да е съвременна по организация и
българска възрожденска по дух. Да се надяваме, че с времето и под
натиска на общественото мнение, както и под въздействието на
убедителните успешни примери за това, нещата са започнали да се
променят в тази посока.
С красивата си природа, климата си и уникалната си традиционна архитектура, България все повече се оформя като една
магнетична рекреативна зона на Европа. С времето все повече обществените нагласи се оформят като един въпрос: „Може ли днес
да се проектира и строи така, че сградите да имат същото това
излъчване като от времето на Българското Възраждане, без да се
изгуби удобството на съвременното жилище и предимствата на
днешните технологии”.
Нашият отговор е на този въпрос е „ДА!” и това се вижда
ясно от построените от нас и с наше участие сгради. Естествените материали – камъка и дървото, са това, върху което
трябва да се постави акцента и то не само като декоративно
външно оформяне, но и като начин на строителство, макар че автентичното излъчване и атмосфера се постигат с нещо ПОВЕЧЕ
от това.
Това „ПОВЕЧЕ” е нашата професионална тайна!
инж. Георги Шишманидов
Възрожденски къщи – проектиране и строителство
Гр. Несебър,
ул. „Месамбрия” 18,
0899 16 48 20
e-mail: [email protected]
www.etnodom.com.
статии – архитектура
