Один, гръцкия Посейдон, римския Нептун… В славянската традиция това е богът на слънцето – Даждбог.
Но най-близка до нас остава легендата за Свети Никола. Той е роден през 280-та година Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Едва 30-годишен става епископ на град Мира (днес гр.Демре, Турция). Легендата разказва, че той е бил благороден човек, който е бил много мил с децата и е използвал наследеното си богатство за да помага на бедните. Има една забележителна история как свети Никола помага на 3 жени с пари за зестра и така ги предпазва от проституция.
В почит на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци на 6-ти Декември – деня на светеца.
В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония – Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасият холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус – Дядо Коледа в англоезичния свят.
Първата история, написана за дядо Коледа и неговите 8 елена е поемата „Посещение на Св. Никола“ (A visit from St Nicholas) от теолога Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември 1823 година в нюйоркски вестник „Sentunel“. В нея описва как елфът впрегнал шейната с елените пускал коледните подаръци през комините. Интересен факт е, че самия Муур дълго време отрича авторството на поемата, страхувайки се, че това би подронило неговия авторитет пред академичното общество.
Финландците разказват, че добрият старец живее в Лапландия на върха на планината Корватунтури.
Митът за Дядо Коледа Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата „Гостуването на St. Nicholas“, коледна приказка, подарък за неговите деца.
В поемата, той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември.
Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход.
Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие „Нощта, преди Коледа“ Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas, става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.
Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.
Има още няколко варианта на легендата за дядо Коледа. Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Нает, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!
„Психо“
