Зорница Дачова и нейният парижки ресторант за българска кухня
27.05.2008 г. Радио България
Не че в Париж никога не е имало български ресторант. Но никой от тях не е просъществувал задълго. Последните изчезнали са „Кукери“ и „Тракия“. Но факелът на идеята за парижко кътче на българската кулинария не гасне и постоянно се подема от нов ентусиаст. Конкретното име с днешна дата е Зорница Дачова, а малкото ресторантче този път носи името на древния бог на прабългарите „Тангра“. Дано има и благословията му.
Млада, красива, енергична, упорита и смела – дали тази обикновено успешна амалгама от качества ще помогне на Зорница да реализира мечтата си за български ресторант в Париж? Труден отговор, защото да се занимаваш с ресторантьорство и да наложиш чужда кухня в Париж, където кулинарията е свещенодействие, е наистина дръзко начинание. То е утежнено от обстоятелството, че българската общност в Париж не е особено многобройна и не се отличава със сплотеността и солидарността, които във времето са изградили успеха на гръцките, турските, арменските, арабските, италианските и т. н. ресторанти в града на Айфел.
Родена в Русе, Зорница от малка заживява със съдбата на „гурбетчиите“ Родителите й отиват да работят в далечния Съветски съюз. Вземат със себе си по-големия брат, а невръстното момиченце остава в България при баба и дядо. Израства обградена с тяхната любов, но дълбоко в детското сърце се спотаява горчивината от тази принудителна разлъка. Зарича се никога да не се разделя със своите деца. Но животът често е по-силен от нашите заклинания. И ето че Зорница също тръгва да търси щастието си по света и се разделя временно ту с единия, ту с другия си син. Но гледа тези периоди да са възможно най-кратки.
Пристига в Париж преди седем години, за да помага в кухнята на новооткрития тогава български ресторант „Кукери“, чийто собственик е приятел на брат й. Идва за три месеца – да припечели малко и да се завърне отново в България. Но събитията се развиват не според предвижданията. Налага се да напусне ресторанта преждевременно поради лошия работен климат в екипа. Междувременно е срещнала и човека, който става нейният втори съпруг – също българин със свой малък бизнес в Париж. Трябва бързо да реши дали да се завърне в родината или да създаде ново семейство тук. „Сега, като погледна назад, се чудя как съм се решила“, казва Зорница, която вече е разделена и с втория си съпруг и сама отглежда синовете си – сега на 17 и на 5 години. „Никак не беше лесно за големия ми син, който трябваше да заживее в чужда страна, да учи език, който не знаеше и да свиква с нов баща“ – разказва тя. Но днес 17-годишният Александър, отличник в училище, е най-голямата й опора. Посещава и българското училище в посолството, за да овладее писмения български, който му „куца“. Зорница има стабилното рамо и на брат си, работещ в рекламния бизнес в България, който е неин съдружник в ресторанта и дава първоначалния капитал.
Откритият през септември 2007 г. ресторант „Тангра“ е малък, с 15-ина места и тръгва без големи амбиции – като място за „бързо хранене“. Изпитана рецепта – започваш с нещо малко и по-лесно за овладяване и при успех вървиш към постоянно разрастване. Големият залог за оцеляването на „Тангра“ е неговото чудесно разположение, за разлика от предишните български ресторанти в Париж. Кокетното ресторантче с български дизайн се намира в твърде оживения Латински квартал, близо до Сорбоната и на две крачки от Пантеона. Потенциална негова клиентела са както многобройното студентство, така и големият поток туристи. „От опит знам и съм се отказала да разчитам на голяма посещаемост от българската общност тук“ – споделя с малко горчивина Зорница Дачова. Допълва, че единствено нашите студенти се отбиват по-често, затъжени за български гозби и всичко родно. Успех сред французите имат българските кебапчета и изобщо скарата, шопската салата, която се предлага под името „българското знаме“ (сиреч бяло-зелено-червено), кавармата, сиренето в гювече, телешкото по ловджийски, бобът по осиковски, баницата и, разбира се, българските вина и ракии. С напитките обаче ресторантьорката има сериозни затруднения. „Цените на виното и ракията в България страшно скочиха и като се сложат отгоре всички мита и такси, идват малко соленичко за джоба на французите днес – споделя Зорница.- А български ресторант без българско вино и ракия бива ли?“ – задава тя риторичен въпрос. Българските студенти най-често търсят бира – българска, разбира се, чието доставяне също е проблем за малък ресторант с незначителни по количество и затова неинтересни за производителите поръчки.
Перфекционистка по природа, упоритата българка не се отказва от битката и вярва в своята мечта – българската кухня да има свой адрес в Париж. „Свикнала съм да преодолявам препятствия“ – казва Зорница – „така успехът е сякаш по-сладък.“ На врата си носи „розетката“ на Тангра – изображение на древния прабългapски календар с кръгла форма. „Голяма родолюбка съм – признава Зорница, усещам си прабългарската кръв в мен. Това родолюбиво чувство ми дава сили да вървя напред и да търся приятели за българската кухня в Париж.“
Мария Димитрова
Радио България
