Притчите

Притчите

В тъмна нощ Драконът се спуснал на поляната, близо до стените на двореца. Тук сутрин се разхождали принцесите и той възнамерявал да си вземе нов домашен любимец. Намирайки място, където тревата била по-висока и по-гъста, Драконът легнал на земята, прибрал крилете си и се приготвил да чака. "Добре е, - мислел си той - че съм толкова зелен и плосък. Докато не нападна, никой не може да ме забележи. Принцесите сами по себе си не хапят, но някои от самците, които ги съпровождат имат доста остри жила." И в този момент някой ударил Дракона по муцуната. Слабо, но решително. Драконът присвил очи, огледал се и видял под носа си котенце. -Ти какво?-удивил се той. -Нищо, ловувам-отговорило котенцето. -Какво? -Теб. Драконът мигнал, а котенцето важно обяснило: -От онази бреза до оградата е моят ловен участък. Щом си попаднал в него, значи си моя улов. -Наистина ли?-усъмнил се Драконът. -Да!-котенцето подскочило и докоснало с лапка носа на Дракона.-Сега те хванах и ти си мой! ...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност