В началото на месец юли най-после дойде и моят ред да ползвам лятната си отпуска. Аз като видя малко повече свободно време ми прещраква реле р.Дунав. Естествено първото нещо, което направих, бе да проверя нивото на реката в сайта Агенцията проучване и поддържане на река Дунав. Информацията беше точна почти постоянно ниво : спадане от 3 – 4 сантиметра на ден. Тъй като не се плаша от експерименти се отказах от разните там качамаци, които до сега ми носеха успехи при
Дунавски шаран
Дунавския риболов и седнах и навъртях три микса топчета: с рибно брашно с оглед популацията на миди, paци и дребни рибки в реката, с bird food – семената са си семена, и обикновен микс, който бях свалил от Интернет, защото ми се стори подходящ. Общо около 9 кг. топчета, 1.5 кг. сладка царевица и 3 кг. от вече популярните пелети и се „хвърлих в тъмното“. В едно ранно утро, с два дни закъснение от предвиденото /в последствие това се оказа фатално аз и моят добър приятел и настоящ баджанак Ивайло Йорданов ,акостирахме на заветния бряг. Сигурен съм, че и хан Аспарух не изпитал такова удовлетворение каквото изпитахме ние двамата в този момент.
Естествено изненадите започнаха веднага в следствие на доскорошните наводнения мястото се беше променило до неузнаваемост. Дълбочината в близост до брега бе останала в историята, липсваха и десетина метра от самия бряг изронени от високата вода, навсякъде се търкаляха съборени тополи, а върхът на всичко бяха няколко гирима навързани по клоните на паднали дървета. Запретнахме ръкавите и поразчистихме клоните, извадихме гиримите /местен бракониерски способ на риболов/, върнахме във водата няколкото маломерни сомчета уловени на тях, самите гирими на кълбо се озоваха в храстите. Тъй като за река Дунав с пълна сила важи правилото, че рибата няма дом, но има предпочитани местообитания, предпочетохме да по хамалуваме, но да не се местим защото на това място имам и предишни успехи.
Река Дунав
Понеже по време на излети се ръководя от изградена стратегия за съответния водоем и въпреки нетърпението ни, първият ден се ограничих само да захраня мястото с цел да дам време на шараните да се запознаят с новата за тях храна. По принцип шарана в реката обитава подводни естествени или изкуствени укрития и подводни ями. В нашия случай това беше куп залети и донесени от течението дървета. Захраних участъка преди самите препятствия. За целта използвам прашка за средна дистанция с дълбока чашка, вместо традиционната ракета, с чиято помощ разпръсквам захранката в целия участък с идея да накарам шараните да се хранят спокойно и в района пред укритието. На ден подавах по около 3 кг. захранка в ранния след обяд, състояща се от микс натрошени топчета, сладка царевица и пелети за шаран. Захраненото петно покриваше около 60 кв. метра над укритията на рибите. На развиделяване следващата сутрин разположих и самите въдици, като заради спецификата на терена се принудих да ги разделя през 10 метра една от друга, като едната стойка забих в корените на паднала топола, стърчащи над два метра над земята – абе луда работа.
Домашно производство
В 9 ч. и 5 мин. звънеца на най-близката пръчка задрънча неистово, а авансът на макарата запя своята песен. С няколко скока се добрах до въдицата и направо се ококорих от изненада. Вадил съм едри шарани и имам известен опит, но рибата в другия край така тежеше, че чак не си вярвах на късмета, и то с първия удар за излета. В същия момент се притесних за основното си влакно защото (ще прозвучи еретично за колегите спортуващи по поречието на река Дунав) ползвам сечение 0.25. На принципа ,,Каквото сабя покаже“ позатегнах на усет аванса и се опънах на рибата, която упорито опитваше да влезе в плетеницата от клони малко по-надолу. За колегите, които не се ловили речен шаран ще кажа, че той с пъти е по-борбен и по-хитър от язовирния. С доста зор, след 30-минутна борба докарах рибата до кепа и с изненада установих, че в комплект с нея идва и 1,5-метров клон, в който се е заплела още след удара. В последствие рибата се оказа три килограма, клонът малко по-тежък от нея.
Още не ме беше напуснало чувството на задоволство от това, че протеиновите топчета работят и на Дунав и към 10 ч. и 30 мин. удари на пръчката стърчаща като ветропоказател над бивака! ни. Тази риба не тежеше като, първата, но си личеше че е по- пъргава от първата и до края на двадесетминутната борба нито за момент не се отлепи от дъното. В крайна сметка в ръцете си държах красив, малко над 5 кг. шаран.
Дунавски шаран
След добрия старт с нетърпение очаквахме да видим какво ще ни донесе късният след обяд. За съжаление не дойде нищо добро първо над въдиците с лодка минаха местни бракониери и веднага се скарахме, след това задуха ураганен северен вятър, който успя да събори няколко млади тополи, а към 16 ч. дойде и бурята. Два дена духа и валя и за да ни е гадно до край нивото на реката започна главоломно да пада. Спря всякаква активност от страна на шараните, въпреки че аз упорито продължавах да захранвам мястото, просто рибите се изтеглиха от района. На следващия ден след като обсъдихме ситуацията, се предадохме и ние,и се прибрахме в къщи. Двата дена закъснение при тръгването се оказаха фатални просто се беше сменила атмосферната обстановка.
Изводите, който се наложиха след разбора на излета.
Риболов на Дунава
Част от миксовете, които ползвах се оказаха неудачни този с рибно брашно губеше аромата си много бързо заради нанесената тиня, микса с bird food не беше ароматизиран като разчитах на действието на самите семена. Добрата част е, че на ароматизирани топчета домашно производство дойдоха две добри диви риби. За отбелязване е, че и на трите вида топчета намах удар на досадни платики, въпреки че водата вреше от тях и по принцип са си проблем. Монтажите използвани на излета бяха stiff rig съответно обикновен косъм с едно топче и D-rig също с едно топче.
Тежестите са стандартни за Дунав 100 гр.плоски с цел течението да не мести стръвта. Пожелавам на всички колеги да усетят магията на Дунав и изпитат удоволствието от борбата с нейните обитатели. А аз, аз продължавам да експериментирам и да търся нови предизвикателства.
От Асен Славеев
Списание Шаран
в
