Змиите са едни от най-мразените животни. Те будят едновременно любов и омраза. Страхът от тях е обясним, но от всички 2700 вида едва 410 са отровни.
Те спадат към семействата Hydrophidae (морски змии), Elapidae (кобри, крайти, коралови змии), Viperidae (отровници) и Crotalidae (вдлъбнаточели змии).Отровни змии има и в семейство Colibridae (смокове).
Характерната способност на отровните змии е отровата. Змииските отрови са група биологично-активни съединения уникални по химичен състав и физиологично действие. Основните им токсични свойства се определят от неензимни полипептиди. Напред с тах се съдържат и мощни ензимни системи. В състава им влизат албумини, глобулини, пептони, неорганични соли и различни ензими (естероза, аксидоректуза, хиалиронидаза, протеолиптични ензими).
Отровата се отделя от специални жлези, представляващи видоизменени слюнчени жлези. Отделената от жлезите отрова се стича по каналите в зъба, което се отваря на повърхността му. Посредством двата кухи зъба, разполойени най-често в предната част на устната кухина, змията вкарва отровата в тялото на жертвата. Отровата попада в лимфните съдове, които се вливат във вените. От там отровата достига до сърцето, от където чрез кръвта се разнася до всички части на тялото. Отровата поразява главно кръвоносната и нервната система. Според своето действие змийската отрова бива хемотоксична и невротоксична.
Хемотоксичната отрова нарушава кръвосъсирването, като разгражда фибриногена (белтък, който при нарабяване се превръща в нишковиден фибрин и образува мрежа, в която се улавят кръвните клетки и образуват съсирек) и увеличават проницаемостта на кръвоносните и лимфните съдове, което води до отоци и вътрешни кръвоизливи. Хемотоксична е отровата на гърмящите смии, пепелянката и усойницата.
Невротиксичната отрова предизвиква нервни парализи. Невротоксинът блокира ензима ацетилхолинестераза, който разгражда нервният акцептор ацетилхолин до холин и оцетна киселина. Натрупването на неразграден ацетилхолин (ацетилхонемия) разтройва предаването на нервни импулси, синапсите, което довежда до пълна нервна парализа. Невротоксична е отровата на аспидата, кобрите и морските змии.
Основната функция на отровата е да ускорява преработката на храната, благодарение на ензимното си действие. Животни убити от змийска отрова биват разградени само за няколко дни, докато такива, в които не е попаднала змийска отрова биват усвоени по-трудно и бавно (необходими са няколко седмици). Отровата се използва и като защитно средство, но тази й функция се обособява вторично в процеса на еволюцията. Но тъй като отровата е изградена на белтъчна основа и не може да се образува в големи количества, в повечето случай змиите предпочитат да не нападат хора, а да пестят отровата си.
