Семейство Перуникови -Iridaceae
Име: Родът Минзухар (Crocus) наброява около 80 вида, разпространени в Европа, Средиземноморието, Западна, Средна и Централна Азия. В българската флора се срещат само 10 вида. Най-разпространените от тях са: Crocus chrysanthus (златистоцветен минзухар, наричан още качитка, качунка, пърлог и др.), Crocus flavus (пролетен или жълт минзухар, качка) и Crocus biflorus (двуцветен или шарен минзухар). От семейство Перуникови у нас са разпространени още: перуника (Iris), гладиолус (Gladiolus) и пролетка (Romulea), като негови родственици. А от чуждоземните роднини се срещат популярната оранжерийна фрезия (Freesia) и предлаганата на пазара през последните години екзотична тигридия (Tigridia), подходяща за отглеждане на открито. Минзухарите са обичани от малки и големи.
Народът е създал приказки и песни, предания и легенди: „Кое ми цвете най-рано рани, най-рано рани, най-рано цъфти? Минзухар цвете най-рано рани, най-рано рани, най-рано цъфти; минзухар с майка мащеха, тя минзухара рано будеше.“
Според преданието, на Гергьовден бабите берат минзухар, лайка, детелина и кадят с тях добитъка за здраве. Поверието гласи, че който напролет пръв види цъфнал минзухар, не бива да го бере, за да му върви на добро.
Описание: Минзухарите са многогодишни тревисти растения, високи 6-20 см, с грудколуковица, която в основата се разпада на пръстенчета или на успоредни влакна. Стъблото е силно скъсено, външно незабележимо. Листата са линейни, с подбити краища. Цветовете са правилни, по 1-6, обвити с ципеста обвивка (спата). Околоцветникът е прост (не е разграничен на чашка и венче), съставен от 6 листчета, сраснали в основата в дълга тръбица. Тичинките са три. Плодът представлява разпуклива кутийка. Цъфтят през пролетта или есента. Отделните видове се различават по някои от посочените белези. Например, през есента цъфтят само С. pallasii (палазиев, есенен минзухар) u C. pulchellus (kpacuв минзухар), като първият има жълти, а вторият бели прашници.
Пролетноцъфтящите видове биват:Жълти или оранжеви цветове – С, chrysanthus (златистоцветен), С. olivieri (оливиеров) и С. flavus (жълт), като грудколуковицата на първия от тях образува в основата си пръстенчета, а при останалите тя е разнищена на успоредни влакна.Със сини, бели или шарени цветове, от които при С. reticulatus (мрежест) обвивката на грудколуковицата е мрежеста, а при останалите е разнищена на влакна или се отделя на пръстенчета. Повечето видове минзухари растат на сухи тревисти места, в ливади и светли гори, сред храсталаци. Само С. velucheusis (планински) обича по-влажни тревисти места, край топящи се снегове.
Използване: Минзухарите са ценни декоративни растения. Отглеждат се в паркове и градини без особени грижи. Използват се за направа на цветни лехи, за бордюри, за засаждане край пътеки и алеи, около храсти и дървета. Красива е гледката, когато са засадени разпръснато или на гнезда в тревните площи. Подходящи са за алпинеуми и саксийно отглеждане. Размножаването обикновено е вегетативно. Семенното е трудно и не се практикува. Грудколуковиците се изваждат от почвата, когато листата засъхнат. Подсушават се на сенчесто и проветриво място, след което дъщерните грудколуковички се отделят от майчините. За есенноцъфтящите видове грудколуковиците се засаждат на постоянно място през юни-юли, а за пролетноцъфтящите – през август-септември (октомври). Засаждането става на дълбочина 6-8 см при разстояние 5-8 см. Малките дъщерни грудколуковички се засаждат (за една година) в отделна леха, за да достигнат нормални размери. За ранно отглеждане в саксии грудколуковиците се засаждат от края на август до октомври, по 6-8 в саксия (с размери 12 см) или в малки сандъчета по 10-20 екземпляра. Саксиите се поставят в студено помещение за вкореняване в продължение на един месец. След това се изнасят при температура до 10°С. При поява на пъпките температурата се повишава, а при отваряне на цветовете отново се понижава.
Съставът на саксийната почва е: чим, листовка (или тор) и пясък (2:1:1).
Грудколуковицата съчетава белезите на грудка и луковица. Наглед минзухарите могат да се сбъркат с видовете от род Мразовец (Colchicum) и род Мерендера (Merendera) от сем. Melanthiaceae, при които тичинките са 6 (а не 3). При мерендера околоцветните листчета са свободни до основата (а не сраснали). Включени в закона за лечебните растения.
