сп. Тема | 2010-01-24
Г-н Диков, удовлетвори ви ли разказът на Слави Трифонов във вторник?
– Това бе едно от най-печалните предавания, които Слави някога е правил. Може би по-тъжно беше само уникалното му слагане на Георги Първанов и навеждането на водещия пред президента в буквалния и в преносния смисъл. Впрочем косвено това навеждане продължи и във вторник, когато неслучайно Слави не спомена президентската институция като власт, която трябва да се критикува. Той каза, че само министър-председателите не му харесвали.
Никога не съм си представял, че от един час 58 минути може да се убият с празно говорене и само 8 2 да се каже нещо. В тях Слави каза, че никога не е искал 50 процента от ГЕРБ. Но когато Кулеков избухна, че тогава България има лъжец за премиер, той отговори: „Разсъждаваш емоционално.“ Е, добре, защо Кулеков се развълнува от нещо, от което Слави трябваше да се развълнува, а самият потърпевш – не. Очевидно знае нещо, което не му позволява да е толкова разгорещен.
Защо Трифонов не отвори и дума за втората част от историята – за градинката срещу „Кемпински-Зографски“?
– Имам едно-единствено обяснение – историята с неосъществения бизнес проект е истина.
Жълто ли искахте да се получи интервюто с Борисов и за да му се подмажете ли, почнахте с встъплението, че сте негов фен?
– Слави не изигра много добре досадата, че е Господ бог, когото занимават с някакви кабелни телевизии и някакви жълти предавания и интервюиращи. Аз обаче приемам „зевсовото“ му пренебрежение. Това, което не мога да приема, е, че след това той не се държа като мъж, Приказките, че е единствената опозиция на Бойко Борисов, издишат, след като не може да докаже по убедителен начин, че преди това не му е искал услуги.
За съжаление бунтарят Слави умря. Смешно е избирателно да си поставяш мишени – ще критикувам премиера и няма да закачам президента и Румен Петков. Това го разбират и сценаристите, които иначе винаги съм казвал, че са най-кадърният телевизионен екип. Тях най-много съжалявам, защото на тези момчета не им е лесно да се съобразяват с договорките на шефа си. Затова и напоследък работата на цялото шоу не върви. Издигнаха кандидат във Варна, някакво умно и способно момиче – провали се. Вярно, взе повече от 30 000 гласа, но пък пълният анонимник на ГЕРБ взе с пъти повече и би всички. Какво значи това – че вече не си факторът, който може да учи хората
какво да правят. Преди изборите Слави агитираше хората да не гласуват. Те обаче направиха точно обратното – излязоха и изметоха тройната коалиция. Гледах първото му шоу след 5 юли – всички в него бяха като препикани мушката. Слави още оттогава не харесва Борисов, въпреки че по онова време премиерът не бе подписал дори един лист хартия.
Да, аз не крия, че съм фен на Борисов. Но точно затова не крия също, че ще съм най-големият му критик, когато го виждам да бърка. Така ги разбирам нещата, може да съм наивен.
Защо някои от най-известните тв лица у нас се оставят да бъдат заподозрени в близки и нежурналистически взаимоотношения с политици, бизнесмени, дори с хора от подземния свят?
– Очевидно идва момент, когато решават да изкарат някой лев на гърба на по пулярността си. И не всеки път взимат правилното решение как точно да стане това. Така стана и с Жоро Коритаров, и с Бареков, и сега в случая със Слави. Иска им се да излязат извън рамките на това, което са.
От журналистическа гледна точка какво е хигиеничното разстояние между известния тв водещ и политика?
– При всички случаи – на малко повече от една ръка. Иначе се предполага, че в обсега лесно попадат чаши, вилици, лъжици. Всеки журналист трябва да си прави сметка в какви взаимоотношения влиза с обектите на журналистическия си интерес.
През седмицата бях в Музикалния театър заради историята около директора Борис Панкин. Още с влизането си казах, че може да гледат на мен като на страна в спора, защото бившата ми жена и дъщеря ми играят в негова постановка. Но им казах също, че съм отишъл при тях да дам възможност да кажат болката и недоволството си и че ще ги прекъсвам само тогава, когато нещо не разбирам, а не когато сипят обвинения към новия си шеф.
Стр. 28
