Днес всички знаем, че босилекът е ароматна трева, чиито кулинарни и лечебни свойства са безспорно доказани. Интересното при него е, че той има две лица – както може да бъде много полезен и да придава чудесен вкус, така в прекалено големи количества може да се окаже токсичен.
Произход и легенди
Още преди 5 000 години древни любители на вкусната храна от Индия и тропическа Азия останали запленени от неповторимия му аромат и започнали да го отглеждат в градините си.
Пътят на босилека започва действително от Азия. Но историята му е пряко свързана с Гърция. Именно от тук произхожда името, под което го познава целият западен свят. Basileus (βασιλεύς) означава цар, а легендите за това название са много.
Според някои босилекът е бил жънат единствено от византийския василевс със златен сърп. Друга история твърди, че ароматното растение е растяло на мястото, където свети Константин и Елена открили кръста на Христос.
Италианците пък, за които босилекът е неизменна част от тяхната културна традиция считат, че етимологията е от базилиск – страшният змиеобразен дракон, който можел да убива с поглед. И у нас босилекът е познат с наименованието царско биле. В древна Гърция и Рим растението се възприемало като символ на омразата, но за днешната православна църква той е част от ритуала по освещаване на вода и е тачен като свята трева.
Пак по Средиземноморието, в Египет и Индия в древни времена полагали до мъртвите стръкче босилек, защото се смятало, че отваря вратите към небесното царство.
Именно заради това има хора, които са с предубеждение към него, свързвайки го със смъртта и магьосничеството.
Кулинарни магии
Каквато и да разказват легендите за произхода на босилека, факт е, че той действително е способен на кулинарни магии.
За кулинарни цели се използват листата му – свежи, сушени или замразени във фризер, но характерното е, че при изсушаване ароматът му се променя изцяло. Кулинарите препоръчват да се съхранява дълбоко замразен или увит във влажна хартия в хладилник. Широко се употребява обаче и изсушеният.
Най-добре е подправката да се добавя накрая при готвене (маслата са силно летливи), така че да се задържи възможно най-много аромат. Най-подходящият момент за прибиране на босилкова реколта е точно преди цъфтежа – тогава ароматните вещества са в своя пик.
Обикновено босилекът се използва за приготвяне на салатни дресинги, сосове, зеленчуци във всякакъв вид, пилешко, ароматизиран оцет, яхнии, дори и в тайната рецепта на прочутия монашески ликьор “Шартрьоз”. Понякога той се добавя в плодови конфитюри и желета – най-вече от ягоди, малини или сини сливи – като им придава лек канелен дъх.
Най-известният сос, приготвян с босилек е пестото – фино накълцана смес от подправката, кедрови ядки, зехтин и пармезан. Друга култова комбинация – домати, сирене, босилек и зехтин – е световно прочутата салата Капрезе. Не трябва да забравяме, че той е една от билките, които се използват за направата на прочутия балсамов оцет. И трите специалитета са свързани с автентичната италианска кухня, на която може би босилекът дължи най-много за своята кулинарна популярност.
Ароматното растение се използва широко също във Виетнам и Тайланд. Всеки посетител на тези страни, опитал местната кухня, едва ли някога ще забрави фантастичния аромат, който се вие над всяка тенджера. Достатъчно е да споменем за прочутото пиле с босилек и люти чушки, което въпреки адския си огън омайва с божествен аромат.
Лечебни свойства
Освен кулинарните си достойнства, босилекът притежава антимикробни и антиоксидантни свойства. Това обяснява широкото му използване във фитотерапията. Той помага при приглавоболие, стомашни заболявания, кашлици, ангини, дори зъбобол.
Извличаните от него масла се използват широко в аюрведическата медицинска традиция, както и в редица други източни лечебни практики.
