На принципа луд не умалява и според родния моден тренд На гол тумбак – чифте пищови, първа копка копна днес Росен Плевнелиев за 126-метрова бизнессграда, която ще изникне в сухата почва на кризата, край Цариградско шосе срещу Интер експо център.
Сторителният министър съвсем не е пионер в епохалното строителство на сгради, забодени в небето на мечтите. Това е само поредният опит за вдигането на небостъргач в София и то в далеч по-неблагоприятна финансова зона, отколкото първите копки напоследък.
По проект небостъргачът ще струва 60 милиона евро и е поредният кандидат за рекордьор по височина в българската столица.
Проектът е на английската фирма „Аткинс“, която е автор на кулата-хотел Бурж ал Араб – едно от чудесатана Дубай, и българската „А и А архитекти“.
През последните 2-3 години бяха направени няколко опита столицата да се сдобие с „най-висока сграда“ – у нас, а и на Балканите, която да мери ръст с архитектурните чудовища в емирата.
Макар че в сравнение с високия 828 метра Burj Halifa и с неговите 160 етажа, столичните небостъргачи са си чисто и просто архитектурни лилипути…
Кризата подряза върха на стъклената кула Europe Tower Sofia – най-високата , 40-етажна постройка от Europe Park Sofia – единственият проект за шеметно висока сграда в София, който дори беше започнат, а не остана само в мечтите на министри, кметове и присъдружните им архитекти.
Проектът беше презентиран в края на 2007 година в Мюнхен на международен панаир за недвижими имоти, а кулата имаше претенции да стане новият символ на българската столица.
Бизнеспаркът трябваше да се разгърне на 70 000 квадратни метра, беше дори разчистена територията на кръстовището на булевардите Цар Борис Трети и Иван Евстатиев Гешов – точно срещу Пирогов.
Стъклената кула беше замислена с височина 178 метра плюс 43-метрова метална игла, с която общата височина от 221 метра щеше да превърне Europe Tower Sofia в най-високата сграда на Балканите. Кризата обаче замрази този обект, още преди да е започнало същинското строителство. Наетите пpоектанти и изпълнители бяха pазпуснати.
В небостъргачи щеше да мести Сергей Станишев половината министерства. Ситито на властта трябваше се пръкне върху 700 декара на 6-и километър в София и да наподобява френския бизнесцентър Дефанс.
Консултант на проекта беше архитект Георгий Станишев – брат на тогавашния премиер, а за автор беше привлечен футуриста Норман Фостър. Инвестицията, която се канеше да направи правителството за министерския комплекс, беше 350 милиона евро.
Братята Станишеви, отново с архитектурната подкрепа на Фостър, се заеха да издигат мащабен ваканционен комплекс Блек сий гардънс – върху 2193 декара в защитената природна местност Карадере.
Шеметен небостъргач договори властта да вдигне и с мощното рамо на Шейх Тарик ал Касими – икономически министър и племенник на емира на Шаржа – едно от седемте Обединени арабски емирства.
Тогава премиерът Сергей Станишев, кметът на София Бойко Борисов и главния архитект Петър Диков обсъждаха с шейха на кое място в столицата заедно ще построят кулата.
Заедно с шейха тук пристигна и саудитския бизнесмен принц Абдул Азис бин Мишал ал Сауд. Разбра се, че не една, а две кули-близнаци на по 80 етажа – едната за жилища, другата за бизнес, планират властите да вдигнат в София.
Инвестицията щеше да е около 300 милиона долара. А високите гостите, поканени тук от премиера Станишев, си харесаха няколко терена, сред които – петно до мола на „Стамболийски“, на мястото на завод „Балканкар“ или на парцела на Софияленд.
С идването на власт на Бойко Борисов, небостърговите залози скочиха драматично. Не един, не два, а цели 10 небостъргача обеща новият премиер да се пръкнат в София до 2020 година
Борисов информира, че три години след като хлопна кепенци, единственият по рода си увеселителен парк в България София Ленд, построен през 2002 година за 35 милиона лева на обшинска земя и закрит през 2006-а, отива в историята, а апетитният терен от 35 декара в Борисовата градина ще бъде застроен с бизнес- и жилищни небостъргачи.
Премиерът дори обеща покрай новия сграден Лунапарк да изгради върху 7 декара и нов булевард – продължение на булевард Никола Вапцаров до улица Сребърна, паралелен на булевард Черни връх.
ВСЕ-ОЩЕ-НАЙ-ВИСОКИТЕ СГPАДИ В СОФИЯ
Докато не се сбъдне мечтата на Плевнелиев да има в актива си Дубайска кула, порутеният вече и опасен за живота на населението хотел Родина поpади pонеща се фасада, продължава да е най-високата сграда в София.
Всички днешни столични небостъpгачи са стpоени много пpеди демокpатичните пpомени и все още новите ни демократични власти не успяват да си вдигнат символични, с които да се запишат в историята като строители на още-по-съвременна България.
Първенец е хотел Родина – завършен през 1981 година, висок е 104 метра и има 25 етажа
Втора по височина е сградата на КНСБ – 94 метра и 22 етажа
Трето място заема Кемпински Хотел Зографски, известен като Японския – завършен през 1979 година, висок 89.5 метра, с 22 етажа
Четвърти е хотел Хемус – завършен през 1976 година, висок 86 метра, с 20 етажа
Пета е сградата ПРОНО, която се извисява над „малкото НДК“ – построена през 1981 година, висока 81 метра, с 19 етажа
Шести по височина, но най-стар от небостъргачите в София е Парк-хотел Москва – издигнат през 1956 година, висок 78.5 метра, 23 етажа
Седми се нарежда хотел Принцес – построен през 1977 година, 74 метра, 16 етажа
На осмо място е блок 1V в Младост 1, висок 72 метра, 24 етажа
Девета позиция се полага на хотел Плиска – издигнат на скромните 69 метра през 1969 година, има 14 етажа
Местата 10, 11 и 12 се полагат на три блока в Зона Б-19, започнати преди промените и довършени през демократичната 1993 година, високи са по 66 метра и имат по 22 етажа
А на фаталната 13-а позиция се нарежда единственият съвременен представител в групата на високите – Антим Тауър, реконструираната сграда, която се превърна в нов столичен бизнеспарк в район Илинден – открита през 2005 година, висока 60 метра, с 20 етажа.
< Предишна
Следваща >
