Синчец

Синчецът е ниско многогодишно луковично растение, което цъфти много рано. Листата  са линейни, при корена, появяват се едновременно със съцветията или значително по- рано. Цветоносните са без листа. Цветовете са събрани на върха в четковидни съцветия или единични, гълъбови, пурпурни, бели, розови цветове. Синчецът предпочита сенчести места, но добре расте и на осветени от слънцето площи.

Издържа на студовете. Необходима му е рохкава и влажна почва, богата на естествени торове. Не понася киселите и блатисти места. Синчецът може да се пресажда и по време на цъфтежа, но при    пролетно цъфтящите видове е по-добре да садите, след като изрежете повехналите листа – през втората половина на юни – началото на юли. Ако е на открито място, синчецът се нуждае от прикриване през зимата. Дори и да не изисква специални грижи, той понася азотните и калиевите подобрители.

ScillaПоникващите  камбановидни  цветове с различни оттенъци на синия и виолетовия цвят се издигат на прави цветоносни стъбла, заобиколени от тревисти листа. Синчецът не е капризно растение, добре зимува и бързо се разраства. Трябва да се помни, че изкопаните луковици бързо загниват и затова трябва веднага след покупката да се засадят.

Предпочитат добре дренираните почви и слънчево или полусенчесто място. Засаждат се през август-септември на дълбочина 5-10 см. Размножават се чрез делене на разрастващите се луковици през август-септември и засаждането им на постоянното място.

Едно от най-известните пролетни растения. Стъблата са изправени, листата са лентовидни, а наклонените надолу цветове са камбанковидни или звездовидни, в синя или виолетова багра.Не всички сцили цъфтят през пролетта, има такива, чиито съцветия се появяват в началото на лятото. Багрите, височините на растенията и сезонът на цъфтеж са различни.

Синчецът може да е бял, розов, пурпурен или бледоморав. Повечето видове се отглеждат лесно и ако ги оставите в земята се разпростират в големи туфи. Почвата трябва да е добре дренирана, а мястото слънчево или полусенчесто. Засажда се през август-септември на дълбочина от 5-10 см. Размножаването става чрез делене на разрасналите се луковични гнезда през август-септември. Луковиците засаждайте веднага.

Най-ранният и най-малък вид е: С. Тубергениана, с височина 7,5 см, бледосини цветове, с тъмни ивици, цъфтеж през февруари-март. С. Бифолия е с тъмносини звездовидни цветове, но най-известният пролетен вид е С. Сибирика, с височина 15 см, сини чашовидни цветове, разположени в рехави гроздове и цъфтеж през март-април. Известни сортове са Алба /бял и спринг бюти/ тъмносин. С. Испаника е с нежни луковици, които лесно се нараняват, защото нямат покривна люспа. Цветовете са удължени звънчета, които по периферията се разделят на отделни триъгълни делчета и по този признак наподобяват кампанулата. С. Перунеана се среща в Перу, Алжир и Италия. На височина достига 30 см. Листата са по-широки и дълги, отколкото при С. Бифолия. Съцветието е съставено от десетки сини цветове, които достигат 2 см. в диаметър и цъфтят през май-юни.

Нежни и много ефектни, цветовете на Синчеца са подходящи за украса на скални кътове, където всеки любител – цветар може да създаде цветна група, наподобяваща част от природата.