Нашата професия е магия, мистериозна болест, за която няма лек
20.06.2008 г. Черга
Интервю с българския скулптор Георги Филин.
– Господин Филин, как се озовахте в Италия и защо решихте да работите там?
– Напуснах България през 1992 г., когато страната ни беше в голяма криза, липсваше всякаква информация, не се знаеше какво бъдеще ни очаква. По същото време бях избран за специализант в Академията за изящни изкуства в Карара, по линия на културния обмен на италианското Министерство на културата. Специализирах и се дипломирах в специалността „мрамор“.
Междувременно там срещнах и бъдещата си съпруга, а хората са казали: „От където е жената, там е и домът“. Имаме 10-годишен син, на когото много му разказвам за България и се опитвам да го приобщя към българските ценности.
– Връщате ли се често в България, какво ви свързва още тук?
– Разбира се, винаги когато имам възможност идвам отново и отново в родината си. Много неща ме връщат тук – близките, приятелите, сантимента към всичко родно.
Роден съм и съм израснал в Батак. Това е невероятно любим мой град и то не само защото ми е роден. Спомените ми за него често изплуват съвсем неочаквано и винаги ме изпълват с радост и тъга, с гордост и мъка по приказните красоти на Родопите, по незабравимите години, изживени там.
Със сигурност мога да кажа едно: когато човек се изселва на 35-40-годишна възраст в чужбина винаги ще тъгува за родината!
– Пътували сте много, работили сте в различни кътчета по света. Разкажете нещо интересно, свързано с някои от последните ви проекти.
– Напоследък работя предимно в Азия, реализирам мащабни проекти в Китай, Тайван. През последните години бях в Южен Китай, където правих монументални скулптори в Тайпей, Гуйлин – много известен туристически град и Шанхай.
В тези градове, за най-големите им паркове и площади, изработвах огромни монументи от мрамор и гранит, по предварително одобрени проекти. Последните се изпращат от колеги от цял свят и след предварителна оценка и одобрение от журито, авторите се канят на място, за да осъществят реализацията им. Такъв бе и моят случай.
На мое разположение бяха и около 40 души асистенти. Те работеха денонощно, на смени, и въпреки че работата бе много изморителна и напрегната, цялостната организация бе перфектна.
По мое мнение, Южен Китай е най-капиталистическата държава в момента. Тя се развива с невероятни темпове и със сигурност ще стане една от най-модерните държави в света.
– Колко време прекарахте на Азиатския континент?
– Общо около 5 години, през които, разбира се, се връщах и в Европа. Всичко, което видях и научих там е изключително интересно. Хората са изключително дисциплинирани и точни. Веднъж попитах местната преводачка как е възможно никога да не ги чуя да се карат, а тя ми отговори: „Те също го правят, но … шепнешком!“
Работил съм и в Тайван, т.нар. богат Китай, който е изцяло под американско влияние.
В тези страни се изработва изключително и само модерна скулптура, а това, което особено ме впечатли бе истинското уважение и силен професионален интерес към моето изкуство.
– Чувствате ли се удовлетворен от професията си, какво ви дава тя?
– Ако кажа – всичко, ще прозвучи банално. Завиждам на хората, за които скулптурата е само хоби. За професионалиста тя е обсебваща, неимоверно тежка и неблагодарна. Понякога я мразя. Скулптурата е като магия, като мистериозна зараза, от която няма оздравяване. Но без нея… не бих живял щастливо!
Интервю на Наталия Велева
Материал на списание Черга
