Впечатления на една българка, живееща в Швейцария
Тази година Великден се отпразнува необичайно рано в Швейцария – на 23 март. Тук той не се е падал на тази дата от 1913 година до сега. Да не говорим за времето, което със студ, дъжд и сняг няма много общо със слънчевата пролет.
Това не попречи на швейцарците да извършват ритуалната си подготовка за този ден. В домовете се внася още неразлистено клонче, слага се във ваза с вода и се украсява с изкуствени шарени яйца. За няколко дни клончето се раззеленява и дава много настроение пред празника. Някои, които имат градинка, окичват така и дръвче на двора. Магазините са буквално наводнени от шоколадови зайци, яйца, патета и пилета, които не чакат дълго купувачите си. Е, има до последния момент за разсеяните и закъснелите, но още на другия ден след празника тези лакомства изчезват и остават само обичайните захарни съблазни.
Родителите на малките деца приготвят така наречените “гнезда на Заека” – малки кошнички с боядисани и шоколадови яйца, и ги скриват в градината или в жилището. На Великден малките търсят с трепет гнездото, защото “Заекът оставя лакомства само за добрите дечица”.
В някои домове се практикува скриване на гнезда за всеки член от семейството. Какво търсене пада само на връх празника! И какво угощение с шоколад! Ах, този вкусен шоколад!
Много хора свързват Швейцария главно с него и ако трябва да я характеризират с три думи, посочват:
шоколад “Milka”, сирене “Emmental” (на дупки) и часовници “Swatch”.
Но това е само парадното лице на страната.
С поглед на човек, който живее в нея, аз бих я характеризирала така: труд – ред – красота. И веднага бих уточнила: къртовски труд и много сериозно отношение към работата. Това е всъщност и другата страна на монетата, наречена “висок стандарт” в Швейцария, което потвърждава нашата българска поговорка: ”Лозето не ще молитва, а мотика”.
Тя е показател за манталитета на швейцарците, достойни за уважение в това отношение. Много от тях живеят извън големия град и всяка сутрин и вечер пътуват с влак или кола до работното си място и обратно. Пътуването отнема средно 3 часа отиване и връщане. Ако се прибавят тези часове към работното време, което е 42 часа на седмица, т.е средно 8 ¾ часа на ден, излиза, че реално работният ден има около 12 часа продължителност. Цифрата е достатъчно показателна, за да се добие представа за заетостта на работещите 100 %. Разбира се, има и такива, които работят под 100%.
В тази връзка животът в големия град не замира по никое време. Има хора по улиците, в магазините, в книжарниците, в кафенетата и ресторантите, в превозните средства, но със сигурност те не са излезли “набързо” от работа, за да “отскочат” да напазаруват или да пият кафе с колеги. Не е трудно да се научиш на такава дисциплина, когато всеки я спазва и не толерира отклонения в това отношение.
Иначе швейцарците са толерантни хора, но те държат на учтива дистанция от себе си. Трябва да мине много време преди да допуснат по-близък контакт. Такова е и отношението им към чужденците, независимо, че мнозинството в Парламента е «за» интегрирането им в Швейцария.
Една от четирите основни партии обаче, която влиза в състава на Парламента, се противопоставя на такава линия на политика. Това е Швейцарската народна партия, която отразява интересите на селяните, занаятчиите и една значителна част от упражняващите свободни професии. Тя е тази, която някога, през 1986 г. е препоръчала на швейцарските избиратели да гласуват на референдума против встъпването на Швейцария в ООН, както и по-късно, против встъпването й в Европейската Общност, а също така и против натурализирането на чужденци в страната.
Българите спадат към категорията «чужденци». Отношението към тях не е по-различно, още повече, че за България се знае много малко, за да не кажа – никак. Тя най-често се сбърква с Румъния, а след приемането й в ЕО, се споменава, и то рядко, но неизменно заедно с Румъния, като «двете най-нови страни-членки на Общността».
Това положение не стимулира нашето национално самочувствие, но затова пък в регионален мащаб, българските ентусиасти успяват да накарат швейцарците да запомнят името на България.
Така например, град Тун, в който живея, е побратимен с град Габрово. Преди пет години тук е учредено швейцарско-българско дружество, което разработва проекти с цел сближаването на двата града. Организирана е целогодишно «Обедна кухня» в Габрово, за 20 ученици и 20 пенсионери, които не могат да си осигурят сами топла храна за обяд.
Осъществява се контакт между музикалното училище в Тун и малките музиканти от Габрово чрез съвместни гостувания и концерти. Има взаимообмен и между пожарникарите в двата града, който обхваща и ученици, с цел запознаването на децата с противопожарните мерки, с начините за потушаване на пожари и евентуално събуждане на интерес у тях към професията на пожарникаря.
Организират се и екскурзии из България за членовете на дружеството. Всеки швейцарец в Дружеството знае за България, интересува се от нея и я подпомага с членския си внос и с дарения. Прекрасно постижение!
В областта на културата чест гост на Тун е виртуозният български музикант Теодоси Спасов, който със своя кавал е едно явление в съвременната музика.
Миналата година, в рамките на «Нощта на музеите» в Тун, бе отделено място за българска съвременна поезия в Градската библиотека, където Румена Шиндлер-Коларова направи литературно четене на свои стихове на български и немски език от последните си три стихосбирки. (И нека не звучи нескромно, че сама се споменавам тук. Аз наистина се гордея, че съм допринесла с нещичко за опознаването на моята родна страна, макар и само в регионален мащаб.)
В този смисъл се обогати и разшири моят собствен хоризонт – благодарение на мисълта как в Швейцария да се научи нещо за България, и особено за нейната култура, чиито корени са дълбоки и традицията запазена, въпреки съвременните подводни течения. Именно опазвайки културните си ценности, България е оцеляла през вековете и в това отношение тя не отстъпва по заслуги на никоя друга европейска страна.
Прекрасно е, че българите в Швейцария поддържат българските си традиции по празници, като най-типичен пример е Коледа. А Гергьовден се чества колективно от Българската общност «Войводите» в Женева, която обхваща над 200 души българо-швейцарски семейства от цяла Швейцария. Прави се обща трапеза с български специалитети, типични за празника, под звуците на българска естрадна и народна музика, като не липсват и хората за десерт!!!
Дълбоки български корени! Уж исках да разкажа за Швейцария, а се увлякох с възторзи по България…
Нека към тях да прибавя очарованието си от природните красоти на Швейцария.
Пленителна гледка са планинските скатове, които се гънат в различни светлосенки на синьо-зеленото на фона на снежно-белите върхове на планините. Този контраст буди възхищение практически през цялата година, защото по високите върхове снеговете са вечни, а тревата си остава зелена дори и през зимата.
В Швейцария има много подпочвени води, които осигуряват тази специфична свежест. Селцата, пръснати тук и там, са живописни петна, които подсилват впечатлението, че са създадени от художник, специално за красота. А като се прибавят и хлопотарите на стадата, които пасат по високопланинските пасбища, цветно-звуковата картина е напълно завършена в съвършенството си.
Бреговете на езерата също не оставят съмнение, че селищата по тях са специално изграждани така, че да се съчетае природната красота с архитектурната и с градоустройствената функционалност.
Истински пир за очите е да пътуваш с кораб по което и да било езеро в Швейцария и да се наслаждаваш на кокетни къщи, китни селца и растителност, специално разпръснати по бреговата ивица за удоволствие на сетивата. И всичко това е потънало в зеленина и цвят. На почти всеки прозорец и балкон, независимо къде – в планината, селото или града, цъфтят цветя, между които най-типично и често срещано е червеното мушкато.
Както в България, където червеното мушкато е също обичано цвете… Не, не търся прилики и разлики между двете страни. По едно време у нас се говореше, че България ще стане Швейцария на Балканите. Но това е невъзможно, слава Богу, защото България е преди всичко българска. Тя има друг стил, друг манталитет, друга култура, други приоритети. Швейцария е прекрасна, но е на швейцарците, които с удоволствие показват красотите си на всеки, който пожелае. А те си заслужават да бъдат видяни и почувствани.
Румена Шиндлер-Коларова
© 2006-2015 public-republic.com Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. За повече информация: Авторски права – защита и санкции. Благодарим предварително!
