Вредни ли са изкуствените подсладители? Учените непрекъснато ни плашат с канцерогенния ефект на изкуствените подсладители, но наистина ли са толкова опасни за здравето? Кои изкуствени подсладители какви плюсове и минуси имат?
Изкуствените подсладители (захарин, аспартам, ацесулфам К, цикламат и други) нямат енергийна стойност и не се усвояват от организма. Затова са предпочитани от повечето дами, които се борят за стройна фигура. Докато започнаха да ни заливат с информация за канцерогенния им ефект и хората, в частност диетуващите жени, се поуплашиха доста. Освен това изкуствените подсладители са с Е-номера, а вече знаем колко вредни може да се окажат те за организма.
Изкуствени подсладители и отслабване
Изкуствените подсладители нямат енергийна стойност и не се усвояват от организма, следователно са диетични. Проблемът е, че сладкият им вкус предизвиква голям апетит, при това за въглехидрати. Ако успеете да го контролирате, отслабвате. Ако му се поддадете, качвате килограми.
Има ли идеален изкуствен подсладител?
Захаринът е с метален привкус, аспартамът в началото въобще не е сладък, ацесулфамът е сладък, но за кратко…, никой изкуствен подсладител не е идеален. Затова производителите забъркват различни комбинации от изкуствени подсладители, за да постигнат вкус, възможно най-близък до този на захарта. Идеалният изкуствен подсладител е приеманият с мярка, предозирането го превръща в сладка отрова.
Изкуствените подсладители един по един
Захаринът е най-старият изкуствен подсладител. Открит е случайно в лабораторията на американския професор Ира Ремсен от химика Константин Фалберг през 1879 година. По време на обяд Фалберг усетил необичайна сладост на храната, която идвала от пръстите му. Химикът цял ден работил в лабораторията със сулфаминбензолна киселина – съединението, от което впоследствие синтезирал захарина.
През дългото си съществуване захаринът е забраняван много пъти, но въпреки това е един от най-използваните изкуствени подсладители. Той е около 300 пъти по-сладък от захарта, няма калории и не се усвоява от организма. Най-големият му недостатък е металният привкус, затова често е комбиниран с други изкуствени подсладители. Според някои учени захаринът е канцерогенен и предизвиква жлъчни кризи, но все още се водят спорове по въпроса. Безопасната дневна доза е до 0,2 г.
Аспартамът (NutraSweet) е най-популярният изкуствен подсладител, който предизвиква най-големи спорове в научните среди. Създаден е през 1965 година от две естествени аминокиселини, от които се синтезират белтъчини в организма. Той е около 200 пъти по-сладък от захарта, няма енергийна стойност и не се усвоява от организма.
Преди няколко години аспартамът беше заклеймен като най-опасния изкуствен подсладител, който води до развитие на рак на мозъка. Куриозното в случая е, че “аспартамът е определен за канцерогенен след изследвания върху плъхове, а плъховете по принцип живеят по-кратко и са предразположени към ракови заболявания”. Заключението е на д-р Дейвид Кац – професор от Йейлския университет, който предупреждава също, че реалните рискови фактори за развитие на рак са затлъстяването и цигарите, а не изкуствените подсладители.
Професорът допълва също, че изкуствените подсладители са вредни, но само за зъбите, защото са до 300 пъти по-сладки от захарта. Все пак много хора се оплакват от главоболие, замаяност и други неразположения след употребата на аспартам, вероятно поради съдържащите се в него токсични киселини. Безопасната дневна доза е до 3,5 г.
Ацесулфам К (калиев ацесулфам) също е открит случайно от немския химик Карл Клаус през 1967 година. Той е около 200 пъти по-сладък от захарта, няма калории и също не се усвоява от организма. Има леко нагарчащ вкус, който се компенсира при комбиниране с други изкуствени подсладители (най-често с аспартам в безалкохолни напитки). Според някои учени, ацесулфамът съдържа вещества, които влошават функциите на сърдечносъдовата и нервната система и са канцерогенни. Безопасната дневна доза е до 1 г.
Цикламатът е синтезиран през далечната 1937 година. Той е около 50 пъти по-сладък от захарта, няма калории и не се усвоява от организма. Обикновено се използва в комбинация с други изкуствени подсладители. Не всички вещества в състава на цикламата са добре изследвани и затова е забранен в много страни. Освен това може да причини бъбречни проблеми. Безопасната дневна доза е до 0,8 г.
Макар че няма неоспорими доказателства за вредния ефект на изкуствените подсладители, по-добре ги заместете с естествени подсладители (мед, фруктоза, ксилит, сорбит и други) или консумирайте кафява захар в ограничени количества. Изкуствените подсладители едва ли ще ви разболеят, ако не ги предозирате, но няма да ви направят по-слаби или по-здрави. Тогава за какво са ви?
16.02.2010/Биляна Божилова
