По време на един симпозиум, с трима колеги тръгнахме за Белинташ, след като вече две години се канехме да направим това. Бях чел много за Белинташ. Това е красива скала –плато, върху която е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите.
Тук е намерена плочка с неговия образ. Товa е плочката която открих в интернет.
Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите. През годините е многократно посещаван от много екстрасенси и му приписват необясними феномени. Името на Ванга често се намесва на това място. А съм чувал, че на халката е вързан и Ноевият ковчег.
От Пловдив за Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, като се минава през селото и по средата има табела, която отклонява на дясно от основния път. Следва с. Горнослав, след това през с. Орешец. Казват, че бил българският Монако…пълни щуротии, това е едно обикновено планинско село с 1-2 хубави къщи и много не добре подържани.
На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. Тук виждаме един хубав, добре подържан параклис, строен 2000 г. и много добре изписан.
След това свършва хубавият път и започва лош и с много дупки. По едно време за 3-4 км става чудесен, но после асфалтът отново изчезва.
Пътят за Кабата и за комплекс “Старите Къщи” е надясно – хубав комплекс с 3-4 къщи за спане и ресторант със страхотна гледка.
За Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклона за с.Три Могили, на който има покрита чакалня, тръгва се надясно (има табела). Това е много важно, иначе се заобикаля Белинташ.
Тръгвайки вляво се отива на разклон до Чотровата чешма… До това място с коли после – за Чотрова махала и Чотрова къща направо, а за Белинташ – надясно и нагоре. Пътеката върви по хълма и след няколко минути извежда към на върха на скалата. Важно е да се върви по хълма, а не по пътя в дясно, по който се отива за вилно селище Сабазий. Минава се през хубава иглолистна гора, като на едно място се вижда странно много старо дърво…сякаш дънера е издълбан, а то расте. Следват две полуарки от камък и накрая се открива Белинташ…
Два метални стълби направени за улеснение водят до платото, което прави пътуването безпроблемно.Казват, че скалите са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък, който се вижда съвсем ясно на хоризонта /както и Кръстова гора/.
Скалният масив е дълъг около 800-850 метра и широк 20 и 30 метра в различните зони. Разположен е в посока изток-запад, Най-високата му част е с малък наклон, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени.
Плитките кратери с продълговата форма – природен феномен или дело на човешка ръка? Два успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см, пресичат площадката с издълбани различни по форма дупки.
Многото ямки представляват система свързана с плитки улеи. По време на дъжд водата в тях прелива последователно. Тук пък чух, че това били местата където извънземните космически кораби са кацали и дупките са от тях.
В центъра на системата се намират два кладенеца. По-големият е с диаметър 2.10 м и по-малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението. Кладенците са многократно източвани от иманяри да търсят скритото злато на траките, но така и не са го намерили. В края на платото има тесен проход до втората част на платото… поради отвесните скали е малко страшно и не посмях да премина там. Ако имах въже може би да, но за сега не посмях. Може би някога, КМДВ/когато му дойде времето/.
Полежахме, за да се заредим с енергия и на пук на написаното в интернет не ни се случи нищо необикновено. Но времето и природата бяха прекрасни.
Автор: В. Владимиров
Снимки: В. Владимиров
