По екраните в Турция е поредният филм, разказващ за основателя на републиката Мустафа Кемал
Ататюрк.
Филмът със заглавие „Сбогом“ (vedafilm.com) е проект на известния
турски интелектуалец Зюлфю Ливанели, музикант, писател,
журналист и режисьор, носител през 1977 г. на балканска
литературна награда.
Критиката и зрителите оценяват „Сбогом“ като диаметрално противоположен на
биографично-документалния филм за Ататюрк – „Мустафа“ на Джан Дюндар, в
който бяха показани някои лоши привички на турския лидер, като
например прекомерната употреба на алкохол и цигари. Преди две години филмът
предизвика буря от недоволство и критики и набързо бе свален от
екрана.
Междувременно миналата есен беше направен още един филм за легендарния държавник, в който участваха актьори, популярни от телевизионни сериали.
Сега, в „Сбогом“ Ататюрк е показан в духа на традиционната схема на лидер и държавник. Повествованието се води от
адютанта на Ататюрк Салих Бозок, който е бил най-близо до него
до края на живота му през 1938 г., предава за БТА от Истанбул журналистката Нахиде Дениз.
Ататюрк е представен в четирите периода на живота си от
различни актьори – като 6-7-годишно момче, като юноша (14-17 г.), от 30 до 57-годишен и в последните си дни.
В зрелия му период на командащ
армията и президент ролята изпълнява
един от най-известните турски актьори Синан Тузджу.
Съпругата
на Тузджу, аткрисата Долунай Сойсерт, изпълнява ролята на
майката на Мустафа Кемал – Зюбейде ханъм, която играе много важна
роля в живота на сина си.
Според автора на филма Ливанели целта на филма е не само да
разкаже на турците за създателя на републиката, но и да го представи пред света.
В разказа присъства една по-рядко споменавана интимна
връзка на Ататюрк с Фикрие, далечна негова роднина,
която се самоубива, след като той се оженва за Латифе Ханъм.
Ролата на Фикрие в живота на Ататюрк е била често
обект на спорове и хипотези. Според една от тях Фикрие не е сложила
сама край на живота си, а е била убита по негова заповед.
Според друга версия Фикрие, която Ататюрк изпраща
в чужбина преди да се ожени, а след завръщането й настанява в
Бурса, отива в президентския дворец Чанкая, за да се срещне с
него.
Адютантът на Ататюрк я проследява в тоалетната и вижда, че
тя държи в ръка пистолет. В чантата й откриват още един. Той
информира Ататюрк, който нарежда да изведат Фикрие от двореца и
да я изпратят в дома й с файтон. Когато файтонът пристига,
проехтява изстрел. Жената е отведена в болница, където след девет
дни умира. И до днес не е ясно дали сама е стреляла, както и
къде е гробът й.
Показаната във филма връзка с Фикрие събуди споровете в
Турция дали Ататюрк й е писал писма.
Историкът Ергюн Хичйълмаз, който дълги години е
проучвал личния живот на Ататюрк твърди във в. „Хюриет“, че
Ататюрк никога не е писал на Фикрие.
Според проучените архиви в живота си Мустафа Кемал си е
кореспондирал само с две жени – българката Мити Ковачева и
италианката Мадам Корин, която живеела в Истанбул, твърди
Хичйълмаз.
Известно е, че Ататюрк се запознава с Мити Ковачева, по времето когато е военен
аташе в София през 1913-1914 г. Между двамата възвиква
любовна връзка, но нейният баща генерал Стефан Ковачев отказва
да даде съгласие да се оженят.
