Били сте влюбени взаимно и щастливо. Струвало ви се е, че е за цял живот. Но е минало време и чувствата ви са започнали да увяхват като цвете без вода. Нима е време да се разделите? Или все пак да се опитате да върнете угасващото чувство?
Главните врагове на Купидон
Уви, любовта не е застрахована за близките 5, 10 или 20 години, нито дава гаранции, че влюбените сега ще останат заедно след този срок и ще запазят прекрасните си отношения. Чувствата се променят и това е естествено. Привикването, което ние смятаме за разрушително за любовта, в действителност е неизбежен и дори необходим процес. Смисълът му е да настъпи равновесие в чувствата. То е важно за физическото и душевното ни здраве, за хармонията в съвместния ни живот. Разбира се, привикването има и отрицателни страни, но при желание те са напълно преодолими и подлежат на корекция.
Виждате само лошото. С течение на времето ние преставаме да забелязваме у партньора си хубавите неща, съсредоточаваме се върху лошите и ги възприемаме по-остро. Психолозите смятат, че подобен процес започва след година съвместен живот, а към петата достига критичната си точка. Хората, които са се разделили на този етап, посочват като основна причина за решението си “значителните промени в поведението на партньора”. Всъщност обаче не се променят самите хора, а нашето отношение към тях. Вътрешното недоволство от всяка дреболия нараства и в един прекрасен момент възкликвате: “Как изобщо мога да живея с този човек?!”
Какво да правите? Средството е само едно – гледайте на партньора си от друг ъгъл, вижте го в нова ситуация. Ако подобни ситуации не се случват много често, организирайте ги сами – през почивните дни, през отпуска, във всеки момент, в който можете да останете сами. Организираните почивки от типа “всеки отделно” въпреки битуващото мнение, че раздялата усилва чувствата, всъщност подклаждат отрицателните емоции. Защото градската суета и неизбежните всекидневни грижи ние свързваме с постоянния си партньор, а положителните емоции – с новите места и хора.
Обзема ви скука. Първите няколко месеца всичко, свързано с любимия човек, предизвиква у вас жив интерес, но след това остротата на първите впечатления се свежда до нула, общуването става по-еднообразно. “Всичко е като по сценарий!” – казвате си вие, защото знаете точно какво ще отговори или направи другият в даден момент, как точно ще седне, как ще посегне към дистанционното. Дори начинът, по който ще протече кавгата, ви е известен. Именно скуката тласка хората към търсене на нови усещания извън дома. Силните емоции, новите впечатления са ни необходимо точно толкова, колкото и състоянието на покой.
Какво да правите? Ако сте изучавали любимия както самите себе си, отношенията с него могат да станат ярки и интересни. Съществува така наречената двуфакторна теория на емоциите. Според нея всяка възбуда, независимо какъв е източникът й, се пренася на обекта, намиращ се наблизо, като при това емоциите винаги се оценяват като положителни. С една дума всичко, което предизвиква у нас физиологична възбуда, дори страхът или гневът, усилват романтичното влечение. Значи от време на време трябва да направите заедно нещо, което да предизвика силни емоции, невероятен възторг.
Има още едно просто и допустимо средство за борба със скуката – кавгите. Да, именно леките караници, а не тежките конфликти, стигащи до скандал.
Ние сме “сиамски близнаци”. Хората, които живеят заедно дълго време, понякога наистина възприемат партньора си буквално като своя втора половинка. Това се изразява в съвместно изпълнение на абсолютно всички задачи, а понякога и във внимание към другия, граничещо с пълен контрол. Постепенно кръгът се свива и възникват все по-малко интереси извън двойката, а това, разбира се, прави живота по-беден и по-сив и за двете страни. Човек престава да се развива самостоятелно като личност. Това важи с особена сила за жените, които направо се “размиват” в кръга от семейни интереси и грижи. От това обаче бракът не става по-здрав, точно обратно – възниква повишена тревожност. Често разривът в такива двойки се оказва внезапен и едностранен – мъжът или жената започват да се чувстват потиснати и подчинени и просто си отиват.
Какво да правите? Всичко е хубаво, когато е с мярка, дори степента на близост между любящите се хора. Запазването на личното пространство и интереси е важна част от съвместния живот. Границите, разбира се, са индивидуални и всеки им различна нужда от свобода. “Ако не стиснете дланта, върху която е кацнала пеперуда, тя винаги ще се връща при вас” – казват в Япония. Процентът на разводите там е много малък, което не е случайно.
Изберете по-малката злина
Съвместният живот не е вечен празник, на който и двете страни са доволни и щастливи. В отношенията на всички двойки се наблюдават колебания, подеми и спадове. С какво са свързани, не е известно, но по-голямата част от колебанията не съвпадат – когато при единия от партньорите е налице спад, другият може да се окаже в подем. Смята се, че по този начин семейството, като организъм, се защитава от разпад. Значи в по-голямата част от случаите е напълно възможно да се съхранят топлите отношения и любовта. Според психолозите 75% от разводите са абсолютно неоправдани и семейството би могло да се запази, ако двете страни проявят поне малко търпение и усилия за възстановяването на мира. Но остава и една група от 25%, за която разводът е единственият изход. По-точно тези групи са две. Първата е от двойки, преживяващи състоянието на така наречената глобална семейна неудовлетвореност. Това е състояние, когато отношенията във всички сфери на семейния живот се оценяват като неприемливи и неприятни. Всяка дума и действие на партньора предизвикват негативна реакция, недоверие, неприязън, достигащ понякога истинско отвращение. Процесът може да бъде едностранен или и двамата да изпитват сходни чувства – за отношенията това вече няма принципно значение. Такива “клетки на обществото” е невъзможно да бъдат възстановени, защото са налице твърде много взаимодействащи си отрицателни фактори. Втората група са семейства, в които разпадът отдавна е налице. Хората вече практически не общуват помежду си и не изпитват никакви взаимни емоции, дори отрицателни. Те остават заедно по навик или по необходимост. И в двата случая разводът е по-малкото зло, тъй като подобни отношения са не просто неприятни – те могат да бъдат опасни за здравето.
Депресивните разстройства, обострянето на хроничните заболявания при възрастните и децата са последици от съвместния живот с нелюбим човек. При това не е никак лесно да се разбере, че такава опасност съществува, защото явни признаци за разпада на семейството обикновено няма. Това може да се почувства само отвътре и двете страни в процеса да вземат решение за раздялата сами. Но за да не сгрешат, отначало трябва да поживеят отделно, без да се развеждат. Раздялата обаче трябва да бъде не териториална, а емоционална. Представете си, че вие сте “онзи човек” (както мислено го наричате) и че вече нищо не ви свързва – вие нямате повече претенции един към друг, нито общи интереси, нито сте просто познати, той е далечен роднина, останал у вас за известно време. Живеете с усещането, че никой никому и за нищо не е длъжен. В това състояние може да минат месец, два, половин година, че и повече. През това време можете заедно да посещавате приятелите си, да ходите на почивка, но усещането ще е, сякаш сте с чужд човек. Можете дори да си намерите “временен спътник”. А после… После много хора разбират, че не влизат в онези 25%, които трябва да се разделят. И започват да живеят отново заедно, но вече отчитайки направените грешки.
Новата среща
Разводът се смята за един от най-силните стресове в живота, независимо от причините, довели до него, нито от това, кой е бил инициаторът. Последствията от развода може да не отзвучат с години, да не позволят на човек да започне нова връзка. Какво трябва да предприемете в този случай?
– Отнесете се към себе си като към човек, преживял, например тежка болест или травма. Разводът си е именно травма, само че психическа. Съставете си “здравна” програма за рехабилитация, организирайте си нещо приятно и отпускащо.
– Не се мъчете да изхвърлите миналото от паметта си. Колкото по-старателно се опитвате да го загърбите, толкова по-често то ще ви напомня за себе си – мозъкът се съпротивлява на всяко съзнателно указание. Обмисляйте нещата сами, но ги обсъждайте с близките си. Така проблемите и неприятните спомени постепенно ще избледнеят.
– Естествено понякога ще ви обземат съмнения. В съзнанието ви ще изплуват хубавите моменти и изведнъж ще започнете да си мислите: “Правилно ли постъпих? Направих ли всичко възможно, за да запазя семейството си?” Тези вълнения са естествени – дори и вече разделени, ние не можем да заличим от паметта си всичко. Защото то завинаги е останало част от нашия живот.
– Вероятно си мислите, че вече никога няма да обикнете отново, че няма да се доверите на друг човек. Така ще ви се струва дълго, може би няколко години. Не форсирайте събитията – нека всичко се случи от само себе си. Има метафора, която се прилага в психотерапията в подобни случаи: “На бойното поле цяла година нищо не може да поникне. Но след това именно върху него се появяват най-прекрасните цветя и най-гъстите треви!” В живота се случва същото.
– Понякога новите отношения започват много бързо. И никак не е чудно, че преживелите скорошна загуба хора са много чувствителни по отношение на проявеното към тях внимание. Подобни отношения могат да бъдат полезни, защото поне помагат да се прекара интересно времето. Повечето психолози обаче смятат, че не бива да се бърза със създаването на ново семейство. Трябва да мине известно време, за да може емоциите да улегнат и да се прецени правилно ставащото.
– Настройте се положително и си помислете каква хубаво все пак ви е донесъл разводът. Опитайте се да разсъждавате в духа: “Преживях 5-10 чудесни години. Те минаха, но следващите ще бъдат още по-хубави!” Такъв трябва да е девизът на новия ви живот.
Понякога са достатъчни малко търпение и капка усилия, за да се “ремонтират” ранените чувства
––––––––––-
КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ
Защо след 10 г. брак 80% от мъжете започват да изневеряват на половинките си?
Между нормата и сексуалната патология, когато без лекарска помощ не може да се мине, има едно тайнствено пространство. С него се занимава нова наука – транскултурална сексология.
Например влюбените се женят, а след година се разделят. Защо? Те самите не могат да отговорят дали характерите им са се оказали много различни, или е изчезнало сексуалното привличане. Друг въпрос: защо на глупавите им върви в любовта, а на красавиците не? Или защо след 10 г. съпружески живот 80% от мъжете започват да изневеряват на жените си?
– Новата наука е създадена в пресечната точка на медицината, психологията, сексологията и културата – обяснява транскултуралният сексолог Александър ЕМИЛОВ. – Всеки народ си има свои специфични любовно-сексуални особености и проблеми, които се диктуват от нравите и обичаите. Но същевременно у мъжете и жените в целия цивилизован свят, независимо от езиковите различия, вероизповеданието, националността и социалното положение, съществуват общи проблеми. Или, както ги определя транскултуралната сексология – КОМПЛЕКСИ – неосъзнати напрежения, които правят хората силно зависими. Сега имаме възможност да помогнем на хората да се видят отстрани. Така много от тях ще успеят да се освободят от невидимите вериги, които им пречат да се радват на живота и да се обичат.
Комплексът на Алиса в Страната на чудесата
Проявява се при жените, живеещи в света на фантазиите. Те имат богато въображение и си създават сценарий на любов, която, разбира се, е романтична. Ориентацията към мечтата води до това, че жената живее с идеята, че очакванията ще се случат така, както самата тя си ги е измислила. Реалният партньор също трябва да се подчинява и да съответства на въображаемия. Но тъй като мъжът рядко е съгласен да изпълнява роля, отредена му от друг, жената се затваря в себе си, а при по-лошото стечение на обстоятелствата става свадлива и зла. Всичко това се случва на фона на нейното дълбоко усещане за нещастие.
Например певицата Мария Калас цели девет години поддържа романтични отношения с Аристотел Онасис, след което той изведнъж се жени за Жаклин Кенеди.
Комплексът на паниката от „затварящите се врати”
Проявява се при жените над 40. За тях най-страшното наказание е загубата на привлекателността им. Жената се стреми да изглежда по-млада. Дрехите, стилът й на обличане и всичко останало цели да провокира вниманието и дори обожанието на мъжете, които задължително трябва да са по-млади. Тя придава голямо значение на младежките тоалети и секса и се стреми към все повече и повече връзки с мъже, винаги по-млади от нея.
Пример за това е Алла Пугачова – полите й стават все по-къси, а партньорите – все по-млади.
Комплексът на кастрацията
Характерен е за жени с мъжки характер, стремящи се към власт. Свързан е с влиянието на културата и народопсихологията, при които доминираща е ролята на мъжа. Жените от този тип често проявяват пренебрежение към мъжете или им се надсмиват. В секса изискванията им са толкова завишени, че партньорът понякога не е в състояние да ги удовлетвори. Комплексът на кастрацията освен с психологическа зависимост (от мъжкия пол, положението на мъжа и необходимостта да се властва) се характеризира и с културна част, произтичаща от елементарния женски бунт против мъжа. Този комплекс се разпространи особено много през ХХ век.
Например Шарън Стоун, чийто мъжки интелект не й даде възможност да уреди живота си редом до трима официални мъже. “Мъжете винаги ще си останат плебеи” – е една от култовите й фрази.
Комплексът на Дон Кихот
Мъжкият вариант на комплекса “Алиса в Страната на чудесата”. “Странстващият рицар” живее в света на илюзиите, идеализира жената, възприема я като ангелоподобно създание. Реалните партньорки на такъв мъж често не отговарят на представите му, но бързо разбират предимствата на своето положение до него и бързо се вживяват в образа на ангел, след което бавно и систематично изсмукват силите му и го водят на каишка.
Комплексът на стрелеца
Проявява се при мъжете. Това е стил на поведение, чиято цел е да се завоюват и обладаят много жени, за да се удовлетворяват сексуалните потребности. Жените се разглеждат като вещи, които трябва да бъдат притежавани, или като плячка, към която след края на преследването ловецът губи интерес. Този комплекс се изразява в потребността на мъжа да доминира, да бъде главният и е подхранван от нереализирани хомосексуални наклонности. Защото по своята същност страхът, който такъв мъж изпитва пред жената, е абсолютно необясним от психологическа гледна точка.
В леглото на Уорън Бийти например са пребивавали всички холивудски красавици.
Комплексът на Отело
Всепоглъщаща ревност към партньорката. Това чувство, ярко само по себе си, се усилва под въздействието на алкохола. В действителност това е проява на страх от загуба на собственото достойнство, неувереност в себе си и самосъжаление – все усещания, от които човек трудно може да се избави сам.
Разпознахте ли себе си в тези малки портрети? Не се огорчавайте, а си направете изводи. Първият: слава богу, вече сте разбрали, че нещо при вас не е както трябва. Вторият: ако все пак спорите със себе си, доказвайки, че неправи са вашите партньори, съпруги, мъже, трябва да отидете на психолог или сексолог. Защото първият извод вече няма да ви даде да живеете спокойно. А той – животът ви, никога не е бил спокоен, а винаги напрегнат и нещастен. Не е ли така?
