В тази статия писах за първата, основополагаща стъпка при поръчките ни до Вселената и описах грешките, които допускаме, когато си мислим, че сме поискали. Остана ще мъничко – как да разберем какво точно искаме? Често се случва да искаме нещо, а когато дойде, това не ни радва или се оказва че всъщност не точно това сме искали. Понякога дълго преследваме някаква цел и когато най-сетне я постигнем, сме разочаровани и казваме- „о, не, не точно това исках…и аз не знам какво искам…“
„Какво става, защо не знам какво искам, нали никой друг не би могъл да знае по-добре, кое ми пречи да разбера какво искам?“
Според мен това, което ни пречи да разбeрем какво искаме е:
Общественото мнение и средата.
Обикновено хората окoло нас, обществото ни внушават някакви цели, които да преследваме. Те така са залегнали в подсъзнанието ни, че сме почти сигурни, че това са наши цели и желания. Така сме свикнали сме в синхрон с тълпата, че сме загубили способността си да мислим независимо и самостоятелно. Често дори когато си мислим, че изказваме своето мнение, това е всъщност мнение, оформено под въздействие на средата. Никой не ни е учил да се вслушваме в себе си, в онзи тих глас, идваш дълбоко отвътре. Взимаме решения и градим живота си съобразно чужди мнения и мисли. А къде оставаш ТИ?
Сигурен ли си, че това, което си мислиш, че искаш не идва просто от убежденията на другите? Това ли е твоето истинско желание?
Усещането ни за несигурност и бедност.
Смятам, че времето, в което живеем и особено положенито на България и „кризата“, за която всички и отвсякъде крещят, ни внушават усещане за нестабилност, внушават ни страх за бъдещето, за оцеляването ни. Този страх ни кара да си мислим, че единственото нещо, което искаме е да имаме работа, пари, сигурност и единственото, което ни трябва, за да сме щастливи е да натрупаме състояние, за да се обезпечим. И с това се свързват всичките ни желания.
Това са елементарните ни нужди и е нормално да го искаме, но усещането ни за нужда размива истнските ни желания и те се загубват някъде…Когато откриеш истинското си желание, твоето желание, начините и средствата ще се появят.
Ние си мислим, че липсата на средства е причината да не се осъществят желанията ни и това е оправданието ни, но всъщност липсата на истинско, наше намерение и решимост е причината средства да не идват.
Усещането за принуда и необходимост.
Замислете се колко често казваме –„трябва да ида там, трябва да направя онова”…трябва, трябва, трябва…Обърнете внимание колко често от ставането ви сутрин до края на деня, казвате – „трябва”. Толкова сме свикнали с това, което”трябва”, че не се замисляме какво искаме. Друг път направо отрязваме някое наше спонтанно възникнало желание, защото „едно е да искаш, друго да можеш”, или защото – ”може много да искаме, но трябва да…” Усещането ни за необходимост измества желанията ни в друга посока или спира развитието им още в зародиш.
Стремежът ни към преследване на илюзорни образи и идоли.
Понякога пропиляваме години в преследване на илюзорен образ, който сме си изградили въз основа на някои митове. Морган Скот Пек пише в книгата си „Изкуството да бъдеш Бог”:
„Като психиатър аз всекидневно съжалявам за страшното заблуждение и страдание, което митът за романичната любов насажда. Милиони хора губят огромна енергия в отчаяния си и беполезен опит да оприличат реалността на живота си на нереалността на мита.”
Аз като голяма романтичка, мога да кажа от опита си, че стремежът към осъществяването на този мит за съвършената, голяма, единствена, романтична любов, води повече до страдание и многобройни разочарования , отколкото до това, което бихме искали всъщност. Сравняването на всеки партньор и всяка ситуация с идеалистичната картина на „истинската” любов във въображението, ни пречи да видим и оценим красотата на реалните качества. Гонейки някакъв образ от приказките, ние не си позволяваме да сме щастливи ако действителността не отговаря на създадения от мита сценарий.
Но ние не си даваме сметка, че ако можехме да превърнем мита в реалност, щяхме да разберем, че не това всъщност сме искали.
Харесва ми как го казва Йозеф Киршнер в книгата си „Изкуството да бъдеш егоист”:
„Интересното е, че на повечето хора изобщо не им хрумва да се усъмнят в клишето за голямата любов и да си изградят свои представи за нея…
Любовта не е романтична илюзия, а реалност, чието значение сам определяш!”
Затова, за да разберем точно какво искаме ние самите, първо трябва да се освободим от нещата, които ни пречат .
Ето упражнението, което предлагам:
– Седнете удобно и се отпуснете(можете да ползвате релаксираща музика, да медитирате, да броите, да дишате дълбоко или каквото ви харесва, важното е да се отпуснете).
– Освободете се от всички предварителни представи, нагласи, очаквания, убеждения, от всичко, което са ви учили, от всичко, което знаете. Оставете всякакви оценки, определения, разделения на нещата. Отхвърлете всичко, което мислите за света и го погледнете през очите на новородено, сякаш го виждате за пръв път.
– Сега си представете, че светът е като топче пластелин, което можете да моделирате както си поискате. Вие сте творецът, вие сте играчът. Няма никой, който да ви каже как, никой, който да ви упрекне или да ви държи сметка, никой, който да ви каже, че не може. Няма правила. Вие определяте всичко. ( Това всъщност е наистина така, защото целият свят е в главите ни, ние го определяме и ние създаваме нашата действителност. Външното отразява вътрешното. И досега сме го правили, макар и несъзнателно. )
– Сега помислете какво бихте искали да има в този свят, какво бихте искали да правите? Не мислете дали така трябва или не, не мислете дали ще трябват пари, не мислете дали е достижимо, дали е реално, дали ще е трудно, дали трябва да прилича на нещо. Вашето желание не трябва да покрива ничии критерии. Всичко определяте вие.
– Не се насилвайте да измислите веднага нещо. Просто оставете в главата ви да идват образи и идеи и обърнете внимание при кой образ усещате душевен комфорт, вълнение, възторг, радост, която кара душата ви да пее. Когато се появи нещо, което наистина вашата душа желае, просто ще го усетите…ще го познаете.
– Разбира се решението може да не се появи от първия път. Все пак години наред сме мислили по един начин и сме взимали решения под въздействието на външни фактрори, средата или водени от „здравия разум“. Не сме се научили да чуваме гласа на душата. Затова, правете това упражнение всеки ден, без да се насилвате, така, за забавление и това, за което истински копнее вашата душа скоро ще изплува.
Но пак повтарям, не се насилвайте, ще разберете какво искате, когато му дойде времето. Просто се доверете.
Спирам дотук за сега, за да дам думата и на вас. Споделете вашето мнение, идеи, изводи, до които сте достигнали или може би ваши постижения. Ще се радвам да чуя всякакви гледни точки, размисли или въпроси.
