Marketing – Маркетинг

Конкуренцията може да бъде основана на множество фактори (клиенти, ресурси, маркетинг и др.), които определят различната й ориентация.
1. Клиентова ориентация:
– конкуренция за съществуващ бюджет,
–  кога да се използва продуктът,
–  защо да се използва продуктът.
2. Маркетингова ориентация, реклама и представяне:
– целева стратегия,
– средства за масова информация,
– разпространение,
– цена.
3. Ресурсна ориентация:
– суровини,
– кадри,
– финансови ресурси.
4. Географска конкуренция.
Правилното определяне на конкуренцията предпазва от неверен избор на пазар и следователно от неуспех.
Начин за определяне на равнищата на пазарна конкуренция е групирането на близките продукти от бранша по физически признак. Така се очертават следните равнища на конкуренция, например на диетичната „Пепси-кола”:
1. Първото равнище е най-близката перспектива за конкуренция, която съществува, и се нарича продуктова форма. То отразява възгледа, че главни конкуренти са тези видове продукти, които са директни заместители. В случая с Пепси това са диетичните коли. По този начин продуктовата форма за определяне на конкуренцията дава доста стеснена преценка и е фокусирана върху настоящите предложения от конкурентите, без да може да реагира на събития даже от близкото бъдеще.
2. Второто равнище на конкуренция се образува от продукти с подобни черти. Този вид конкуренция се нарича продуктово-категорийна. В нашия случай на това равнище на конкуренция на диетичната „Пепси” са „колата”, плодовите коли, диетичните и недиетичните сокове.
3. Третото равнище на конкуренция е повече дългосрочно и се фокусира върху продуктите заместители. Определено през 1984 г. от Ф. Котлър като родова конкуренция, то обхваща тези продукти или услуги, които удовлетворяват една и съща нужда. За диетичната „Пепси-кола” родовите конкуренти са бирата, соковете, кафето, различните минерални води.
4. Четвъртото равнище е по-общо и може да бъде определено като бюджетна конкуренция. На това равнище се смятат за конкуренти всички продукти и услуги които се конкурират за едни и същи пари на купувачите.
В краткосрочен аспект продуктовата и продуктово-категорийната конкуренция са най-важни и годишните планове са фокусирани изключително върху тях.

This entry was posted
on Thursday, March 18th, 2010 at 11:55 and is filed under Маркетинг.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.

През 90-те години на 20 век се появява модела на  “управление чрез  ценности”  (Value Management VM),  който през 2000 г. се приема като Европейски стандарт по VM от Европейската комисия като съществен вид управление за организацията.
Value Management е вид управление, посветено на мотивацията на човешките ресурси и на изграждане на умения за работа в екип. Целта е да се повиши резултатността в работата на организацията. Основното  послание на VM е, че организацията, основана на ценности: като професионализъм, но и щастие, радост за служителите в нея,  на разбиране и съчувствие, има трайни предпоставки за успех. Съществените принципи са основани върху постоянното осъзнаване на ценностите в една организация, измерването им и тяхното контролиране. Когато говорим за ценности, не разбираме само пари, но и любов,  истина, приятелство, Value Management поставя  тези  ценности  в основата на всяка успешна фирмена организация.
“Нежните ценности ” (т.е. различните от парите) са истинските ценности, които заобикалят човешките ресурси в организацията   и върху тях следва да се гради всичко друго. Те са истината, приятелството, откритостта, съпричастността на удовлетворението от успеха, повишаване  на  емоционалната и социалната отговорност, работоспособността, последователността. Това  са грижата, старанието, нежността, радостта, ентусиазмът.
Да се концентрира ръководният екип върху “малките” ценности е въпрос на здрав разум, добри маниери и ръководене на всички останали с почтеност и уважение.
Ръководителят или управителният съвет могат де създават ценности, единствено със своя персонал. Желанието трябва да бъде както от върха на пирамидата, така  и откъм нейната основа. Всяка организация определя свои специфични ценности, които важат само за нея. Всички в организацията са длъжни да насочат усилията си върху установените ценности, за да ги превърнат в действащи и приложими модели.
На практика това са обикновени неща: пожелания за успешен ден, специално отношение към новопостъпилите, споделяне интелигентност, осигуряващи устойчив и успешен бизнес.
“Окуражаващото е, че все по-голям процент от младите и образовани хора, живеещи в големите български градове, се доближават до йерархията на мотивите, описана от Маслоу. Както е доказал Хофстеде, с постепенното преодоляване на бедността, се създават предпоставки за формиране на индивидуалистична култура, в която царството на партикуларизма и връзките ще отстъпи място на по-принципно поведение и по-голям
стремеж към преследване на по-високи цели и задоволяване на по-висши потребности. Това, според Маслоу, “има желани граждански и социални последици”. Такива хора “са склонни да развиват качества като лоялност, приятелство и гражданско съзнание”. Мое дълбоко убеждение е, че именно това е пътят, по който обособените, автономно действащи индивиди с вътрешна причинност ще започнат да преобладават в българското общество и постепенно ще се превърне в пълноценно функциониращо гражданско общество”.

This entry was posted
on Friday, October 2nd, 2009 at 09:49 and is filed under Маркетинг.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.