Романът „Антихрист” е върхово постижение в цялото творчество на Емилиян Станев. Авторът отново отвежда към глъбините на историята, но този път към събитие, много по-значимо в развитието на нацията – падането на България под османско владичество, защитата на Търново. Герой на произведението е и ярката историческа личност Патриарх Евтимий. Конфронтацията Евтимий и Антихриста в произведението, заангажирала големите познания и чувствата на гражданска и художествена отговорност на автора, разкрива светогледните търсения на епохата в цялата им пълнота. И пак по силата на противопоставянето Емилиян Станев постига тези акценти, тези интонации и тези истини, които са валидни за всички времена и които създават актуалното и вечното значение на романа. Основното противопоставяне в произведението – с Евтимий – е светогледно и идеологическо. В него главният герой се изгражда, а Евтимий се разкрива. В творбата патриархът и Антихристът вървят успоредно през всички метаморфози на мисълта, състоянията; чувствата – любов, съмнение, презрение, желание за превъзходство, намиране и загубване на истини. Но ритъмът на тяхното преминаване през романното действие е различен. Теофил – Еньо, се променя в рамките на сюжета. Духовното развитие на Евтимий е завършено и в романа то е негативното отражение на развитието на Антихриста, неговият сблъсък, неговата антитеза.Основен принцип в изграждането на образа на главния герой е наново противопоставянето, което не е еднопосочно. Героят сесблъсква с действителността, с другите персонажи, със себе си, и то в едно сложно преплитане на всички тези аспекти на конфронтиране. В един и същ момент той противостои и на себе си, и на света. Антихристът търси смисъла на живота и щастието. Стимул в неговото разнопосочно търсене е чувството на собствена незавършеност, а целта – собственото съвършенство.Емилиян Станев създава образа на ярка, изключителна ренесансова личност, с развита критичност, с проникновена наблюдателност, със склонност да се съмнява във всичко, с аналитичен дух. Героят съществува в три възрастови и много нравствени и философски превъплъщения. Чрез биографията му авторът утвърждава търсенето, което отрича успокоението, застоя, което е търсене на всички времена. В този смисъл героят е последователен и цялостен и остава открит в перспективата на времето.Търсенията на Антихриста са разкрити чрез различни момент от житейската му съдба и се проявяват в родния дом, лаврата, в колибата, сред природата, където живеят с Арма, в затвора, по страшните и тъжни друмища на поробена България . . . Пътят на героя го отвежда далеч от Евтимий. В отрицанието си той намира рационални истини, които характеризират ренесансовото му мислене. В края на произведението с него се извършва още една метаморфоза.
Намерил и обикнал своя народ, той разбира смисъла на голямата жертва, която изисква Евтимий от народа. Той разбира, че в тази жертва, в спомена за нея е бъдещето на нацията. Тогава Антихристът потърсва благословията на Патриарха да преследва и убива поробителя. Тази благословия му е необходима не за да утвърди решението си, а за да се почувства един от народа. Така героят признава делото и победата на Евтимий и се прекланя пред него, приел, че трябва да остане анонимен – за народа и от името на народа. В любовта към народа, постигната без любов към бога, е голямата сила на Антихриста. Търсач на истини, поет, разбойник, мъченик, роб, житиеписец, той няма да повтори грешките и лутанията си. Последното превъплъщение на героя ще бъде действието – трудното, мълчаливо съграждане на нова България.Евтимий е историческа личност. Изобразявайки герой, чийто образ е свят за всеки българин, авторът е поел един голям риск, но рискът се е превърнал в достойнство. Емилиян Станев не само не смъква Евтимий от пиедестала на националните достояния, не само не принизява традиционната представа за него, а го обогатява и го разкрива в един сложен интелектуален и философски аспект. В романа Евтимий е жив и действен само в отношенията си с Теофил или чрез него, но това не прави образа по-беден. Напротив – трагедията на Евтимий, неговите дълбоко изживени противоречия стават достояние на читателя чрез главния герой, чийто път в определен период е огледало на пътя на Евтимий. Последният български патриарх в интерпретацията на Емилиян Станев е една трагично-героична личност – „воин во имя Христа”, революционер в сферата на духа, пожертвал своя народ, за да го обезсмърти.„Антихрист” е нов тип исторически роман. В него философското и историческото начало са в пълно съзвучие. Липсата на превес на историческото не води до анахронизъм. Емилиян Станев не се задоволява само с реалистичното, пластично изображение на драмата, на духа на епохата, той осмисля по нов начин историческите явления. Богатата философска проблематика, която романът носи, съвременният адрес го характеризират като философски, подчертават неговите жанрови измерения.Основен проблем в романа е проблемът за смисъла на живота. Навсякъде той се преплита с проблема за доброто и злото, за истината и лъжата. Из „Емилиян Станев”, Ив. Сарандев* Със съкращения
