През живота ни нашата коса нееднократно сменя обема, структурата си, цвета и дори типа си. Но защо тогава, най-много от всичко ни безпокои побеляването? По всяка вероятност, защото се асоциира със старостта и щом открием предателския кичур в огледалото, ни връхлита чувства на неизбежност и тревога. Затова повечето от нас боядисват белите си коси и малцина са тези, които ги показват спокойно. Защо се случва това и можем ли да го предотвратим?
Цветът на косите ни зависи от пигмента меланин – същият, които придава и приятният загар на кожата ни след излагане на слънце. И както сигурно знаете, той не е един и същ при всички хора. При русите и червенокосите жени преобладава феомеланина, а при брюнетките кафяво-черния еумеланин. От количеството на пигмента пък зависи, колко ярък ще бъде оттенъка на косите ни.
С напредъка на годините производството на меланин постепенно започва да намалява, докато един ден се появи първия бял кичур. И това не означава непременно, че остаряваме. При някой жени това се случва още около 20-годишнина или иначе казано в цветуща младост, при други след 40-те. Просецът зависи от активността на ензима тирозиназа, които стимулира производството на меланин.
Побеляването е заложено в нас генетично и само в някаква степен зависи от други фактори. По това на каква възраст са се появили първите бели кичури с косите на родителите ни, можем да се ориентираме кога това ще се случи и на нас. Също така русите жени побеляват по-рано от брюнетките, тъй като имат по-малко меланин. Те обаче са облагодетелствани с това, че този процес дълго време остават незабележим, докато при чернокосите издайническия кичур отдалеч се набива на очи, тъй като ярко контрастира с естественият цвят на косата. По правило той се появява първо по слепоочията и после по другите части на скалпа.
По-бързо и рано от заложеното ни от природата, можем да побелеем, ако сме подложени на силен стрес. Причина за това е, че емоциите ни (уплаха, гняв, тревога) са способни да влияят на обмените процеси в организма ни. Когато сме под силен стрес организмът ни произвежда невропептиди, които нарушават производството на меланин. В този смисъл побеляването в критична ситуация е напълно възможно.
Други фактори, които в някаква степен могат да ускорят или забавят побеляването е начинът ни на живот и грижите, които полагаме за косата си. Например перхидролът в боите влияе на ензима тирозиназа и така води до преждевременна поява на белите кичури. Богатата на антиоксиданти храна и витамините от група В пък обратното – забавят побеляването. Затова вегетарианците, които ядат основно плодове и зеленчуци до много по-късна възраст запазват естественият цвят на косата си.
Когато обаче белите коси са вече факт, трябва да променим и грижата за косата си. По-добре да избягваме прекалено червените и тъмни цветове бои. В първия случай резултатът ще се получи прекалено ярък и неестествен, а във втория само седмица-две след боядисването белите ни корени издайнически ще „лъснат”.
Колкото до типа боя, трябва да преминем на тези с трайно покритие. Безамонячните и щадящи бои са ефективни само, когато побелелите косъмчета са съвсем малко. От къната пък трябва изобщо да се откажем, тъй като тя не прониква в косъма, а единствено придава нюанс на естествения ни цвят.
Разбира се, сребристите коси също могат да бъдат красиви. Ако косъмът ви е здрав, цветът еднороден и без жълт оттенък, те могат да ви придадат естествен чар и благородство, което не може да бъде постигнато с нито една боя.
