/Продължение/
Всеки човек, бил той с увреждане или не, си задава въпроса дали от него би излязъл добър родител. При хората с проблеми на слуха тези въпроси са обострени, докоснати от сенките на страха и съмнението. Не са малко и тези, които си задават болезнения въпрос дали детето ще наследи слуховия проблем, особено ако причината е пренатална (хора с вродена глухота). Поради това изобретателят на телефона Александър Греъм Бел е смятал, че не е правилно хората с увреден слух да се изолират в свои общности – не само поради възможността да предадат нататък увреждането, но и заради факта, че грижите в отглеждането на дете ще бъдат много по-облекчени, ако единият от родителите е с естествен слух.
Твърде много обаче са психологическите причини, поради които такива двойки са рядкост. На тях ще посветим отделен материал.
Липсата на звуци и затруднената вербална комуникация, особено с деца, наистина е плашеща. „Какво ще стане, ако поиска нещо, а аз не го разбера и не му го дам?”, „Ако се събуди през нощта и има нужда от нещо, а аз не мога да го чуя?” са въпроси, задавали си ги не малко бъдещи родители. Но тъй като думата „ако” е в сферата на възможните вероятности, а нещата са строго индивидуални, все пак основният въпрос се свежда до: „Дали ще се справя?”. Отговорът зависи от всеки, защото ще се определя от желанието, от положените усилия.
Да създадеш живот и да го отгледаш не е нещо, което става по универсална рецепта. Нито изключва участието на някого, сякаш нещата ще се развиват от самосебе си.
Нека обаче за малко да погледнем на нещата от друг ъгъл.
Да бъдеш родител е звание, в което превъзходната степен става колкото труднопостижима, толкова и предизвикателна. Но преди да станеш родител, първо си близък (майка/баща).
Усетът за (не)редност е развит у всеки, а няма да е прекалено ако кажа, че при хората с увреждания той е двойно по-изразен точно заради характера на увреждането. Помните ли глухата перкусионистка Евелин Глени? Ако си спомняте, ще си обясните много лесно думите й, че за да чувате, не е нужно да имате две уши, в които звуците просто да си влизат. Достатъчно е да се оставите да ви води усетът, компенсирайки с всички останали сетива.
Приемете, че едно бебе е също толкова неориентирано, колкото сте и вие – особено във фазата, когато още не е усвоило речта, за да изрази по-ясно желанията си, и реагира с други сигнали. Преходът от бебе към дете също носи белезите на недобре оформен изговор, и дори родителите с естествен слух срещат трудности с разбирането. Най-общо казано, това са ситуации, в които слуховото ви увреждане не играе абсолютно никаква роля. Това е период на невербална комуникация, където властват законите на усета.
Самото отглеждане е и процес на учене, в който званието „родител” добива постепенно очертания. Това не е професия, която можеш да напуснеш. Но все пак можеш да си вземеш отпуск. Особено когато за комфорта й допринасят средствата на модерните технологии – бебефони със светлинен индикатор; свързване на звънчеви със светлинни инсталации; изобилие на литература; баби и дядовци; и най-вече, човекът до вас.
Липсата на естествен слух се компенсира, а в основата на любовта е заложена грижата към друго човешко същество.
И колкото по-силно сте привързани към него, толкова по-безпогрешно ще усещате неговите нужди. Останалото е просто… научаване.
