Мотоциклетите като военни машини
Като всяко нововъведение, още с появата им в края на 19-ти и началото на 20-ти век, и мотоциклетите биват пригодени за нуждите на армията. Това става почти веднага след отцепването на моторизираните двуколесни от еволюционния клон, който в началото на житейския си път споделят със своя прародител велосипеда.
За първи път мотоциклетите стават част от военния арсенал в годините на Първата световна война (1914-1918 г.). По същото време във военните среди на редица развити западни страни започва мъчителен процес на осъвременяване, намиращ израз в постепенно заместване на конете като бойни единици с машини. Тези машини се явяват мотоциклетите. И ако на по-късен етап – 60-те години от 20-ти век – названието „кавалерия“ официално, но в същото време символично, се прехвърля от конните на вертолетните отряди, то реалният заместник на едновремешната кавалерия са моторизираните звена на пехотата. Моторизираната пехота получава названието си до голяма степен благодарение на мотоциклетите, които са едни от първите машини, използвани в армията на новият тогава и минал сега век.
Службата на мотоциклетите в армията ги вижда в най-различни роли. Предимно те се използват в разузнавателните бригади, поради възможността им да се придвижват бързо по разнообразен терен. Същите предимства им осигуряват и амплоато на куриери предвид това, че по онова време комуникационните средства били ненадеждни. Първи американците въприемат идеята за военния мотоциклет. Военната им полиция веднага бива оборудвана с новите играчки на Чичо Сам. На тях възлагат също така ескортни задачи и други тилови такива. Американците и европейските Съюзници никога не използват мотоциклета като активна бойна единица на фронтовата линия, но многото му предимства го правят незаменимо попълнение в техните бойни редици. Главни снабдители за американската армия на този все още ранен етап от съществуването на мотоциклета били Harley-Davidson – през 1917 година грубо 1/3 от продукцията им отивала за армията – и Indian.
BMW R/75 е най-прочутият военен мотор от времето на Втората световна война
През мирните години между двете световни войни мотоциклетите претърпяват голямо развитие, само за да се върнат на фронта през 1939 година. Немският блицкриг прегазва Полша и Франция в първо действие от новообявената Втора световна война, а мотоциклетите играят водеща роля. За разлика от американците и техните съюзници в предходната война, немците налагат на мотоциклета по-агресивна роля и го хвърлят в бойните действия. Той бил спомагателна единица към леката пехота, а всяка немска танкова дивизия е имала прикрепена към нея лекопехотна такава, тъй че моторите са били буквално навсякъде, където е имало военни действия. Използването на мотоциклета за военни цели от немската армия през Втората световна война има особено голямо значение. Те усъвършенстват употребата на мотора като разузнавателна и свързочна единица, въвеждат модификацията с мотоциклетния кош, който пък оборудват с лека картечница. На практика немците правят от мотоциклета една смъртоносна военна машина. Най-често срещаните марки немски военни мотоциклети са BMW, NSU, DKW и Zundapp. В първите две години от войната производството на двуколесни за нуждите на немската армия растяло, докато те не се оказали затънали в руската действителност, която може да бъде наречена с няколко имена едновременно – „Дива“ (природа), „Изостанала“ (никаква инфраструктура), „Свирепа“ (зима). Само BMW R/75 се отличил в тези условия и до края на военните действия на Източния фронт бил предпочитаният избор. Дори руснаците си го харесали, дотолкова, че след като по неведоми пътища няколко екземпляра R/75 попаднали в техни ръце, те ги копирали и нарекли предшественика на днешните Урали М72. Всъщност, използването на мотоциклети при нападението над СССР не било в същия мащаб като при операциите на запад, защото тъкмо били въведени в експлоатация Kubelwagen (армейски джип, проектиран от Фердинанд Порше) и NSU Kettenkrad (халф трък – предница на мотоциклет и каросерия с верижно задвижване).
Същевременно, от другата страна на Атлантика, в периода 1939-1945 година били произведени около 90 000 военни Харлита и още неизвестен брой Indian-и. Голяма част от тази продукция била с директно направление СССР. Британската военна гордост пък била марката Royal Enfield. Royal Enfield произвели армейски модели мотоциклети, отличили се със службата си на империята по всички крайща на света.
Уили Форкнър – ветеран от Втората световна война – слага началото на рокерското движение
След края на Втората световна война много ветерани намерили за трудно връщането си към цивилното общество. Липсвала им тръпката от войната, която изпитвали като членове на танкови или самолетни екипажи. Така някой си Уили Форкнър решил да основе мотоциклетен клуб и поставил началото на ерата на рокерите. Родила се съвсем нова култура и, вероятно, първата мотоциклетна общност със собствени ценности и идеали. Горе-долу по същото време в Европа тамошните ветерани дали тласък на небезизвестната „cafe racer“ субкултура – вторият пример за развитие на мотоциклетна култура в световен мащаб.
Последвала Корейската война, през която Съветският съюз снабдявал севернокорейските си приятели със същите онези мотоциклети, изкопирани от немците една война по-рано. Американците отново са били представени основно от Harley-Davidson.
Ветераните от Виетнамската война са една от най-здравите мотоциклетни общности въобще
Корейската война минала и заминала, но американският народ, още откак е извоювал независимостта си от британската корона, има една присъща национална черта, от която не може да избяга и до ден днешен – войнолюбието. САЩ се забъркват в най-голямата каша, която са надробявали някога в стремежа си да пренаредят геополитеческата карта на света – Виетнам. В този конфликт също са използвани мотоциклети с чисто военно предназначение, но този път в по-ограничен мащаб, като част от оборудването на специалните части. По-късно, след провала на американската военна екскурзия в югоизточна Азия, към мотоциклетното движение на рокерите се вляла нова маса от онеправдани ветерани, отритнати от общаството, което не одобрява намесата на тяхната страна във вътрешните конфликти на друга, намираща се на противоположния край на планетата.
Военното поприще не е чуждо за мотоциклетите и днес (на снимката вляво – военен тренира управление на мотор)
Други военни конфликти, които не минават без мотоциклети да участват дейно в театъра на бойните действия са операциите „Пустинна буря“ (Ирак, 1991 година), „Продължителна свобода“ (Афганистан, 1999 година) и „Иракска свобода“ (Ирак, 2003 година). При съвременните условия на тези конфликти мотоциклетите се използват още и за бърза доставка на медикаменти от първа необходимост до мястото на сражение, където са пострадалите. Също така те запазват разузнавателния си потенциал, въпреки че са постепенно измествани в тази им роля от джипове с характеристиките на HMVEE или дори ATV-та, чиято употреба нараства повсеместно. По всичко личи, обаче, че моторите и в близко бъдеще ще намират място в армиите на голям брой страни по земното кълбо. Техните качества и не особената претенциозност ги превръщат във високо ценени съюзници на военните.
В заключение ща кажа, че за мен задълбаването в тази тема породи малък световъртеж заради възприятието ми за мотора като извор само на положителни емоции, въобще не свързани с военни действия и близките до тях. И все пак държах да представя любимите ни машини в още една светлина, или пък тъмнина… По-скоро още един нюанс от многоцветната палитра на тяхното приложение.
Карайте с мир!
Галерия
