1
2
3
4
5
(10 гласа, оценка 4.50 от 5)
Трюфелите (Tuberales) могат да бъдат намерени в сравнително топлите области на умерените зони на двете полукълба. Те принадлежат към групата на така наречените подземни (хипогейни) аскомицити, характерна черта на които са подземните плодове. Формата на трюфелите е кръгла или грудковидна, консистенцията е месеста или пореста, размерът е от грахово зърно до голям клубен подобен на картофения и понякога по-голям, а теглото на трюфелите понякога може да достигне 1 кг.
Всички плодове имат външен слой като кожа – гладка, напукана или с брадавици, така наречения перидий – разположената във вътрешността споросъдържаща тъкан, която при разрез се отличава с мраморен рисунък на светли и тъмни ивици. Плодните тела на различните видове трюфели са жълти, розови, лилави, оранжеви, зелени, черни, сини … Защо има такова разнообразие от цветове, ако през по-голяма част от времето те са скрити в почвата или в горските отпадъци, остава загадка.
Подобно на много други почвени гъби, повечето трюфели образуват симбиоза с корените на горските дървета и храсти – микориза. Мицелът покрива младите корени на растението-гостоприемник, тънките гъбични нишки проникват в почвата и действат като продължение на кореновата система на гостоприемника, като го снабдяват с минерални вещества и вода. Гъбите също така защитават кореновата система на растенията от патогени в почвата, като Phytophthora. Растението домакин от своя страна осигурява на трюфела енергия, съхранена във въглехидрати.
Така наречените черни трюфели (Tuber melanosporum, T. aestivum) образуват симбиоза с дъб, бук, габър, леска, а белите трюфели (T. magnatum, Choiromyces meandriformis) – с бреза, топола, бряст, липа, върба, офика, глог. Понякога трюфелите образуват микориза и с хвойна. Последните проучвания показват, че най-голямо разнообразие от трюфели съществува в горите на Австралия, където повечето дървета са от рода на евкалипта. Според броя на откритите видове трюфели, тези гори нямат аналози в света, и списъкът на растящите тук гъби продължава да нараства с опознаването на нови области.
Гъбите, плодните тела, на които се развиват на повърхността, разпространяват спорите си чрез вятъра и водата. Но за трюфелите, плодните тела, на които са под земята, това не е възможно, и освобождаването на спора от плодното тяло, покрито с дебела кожа е много трудно. Ролята на разпространители на спорите на тези гъби се пада на различни животни, които търсят и се хранят с трюфели. Спорите се намират вътре в плодното тяло, преминават през червата им невредими и се разпространяват из гората чрез изпражненията им. След това те намират своето място под земята, придвижвайки се чрез дъждовната вода или с помощта на торния бръмбар, който заравя екскременти на животните и ги съхранява за своите ларви. Ако условията са благоприятни, спорите покълват и да създават микоризи с растението домакин.
В горите на Австралия, ролята на разпространители на трюфелите са най-малко 40 вида бозайници. Най-специализираните от тях принадлежат към семейството на кенгуровидните плъхове (Potoroidae), които се хранят изцяло с трюфели. Сред тях е и редкия и застрашен от изчезване дългокрак потороус (Potorous longipes). Това е нощно животно с размерите на заек, което посвещава голяма част от времето си на това на подушва трюфелите. На някои места потороусите консумират повече от 50 вида трюфели!
Трюфели намират и много други австралийски животни, като едър индийски плъх (бандикут, двуутробен язовец), но те не правят това умишлено, до голяма степен се хранят с други корени.
В иглолистните гори на тихоокеанското крайбрежие на САЩ спорите на трюфелите се разпространяват главно от гризачи. Друг тип американски бозайници, северна летяща катерица (Glaucomus sabrinus), прекарва деня в кухините, а през нощта прави много отдалечени атаки, спускайки се на земята в търсене на трюфели. Гризачите са основните потребители и разпространители на трюфели и в други части на света – в Южна Америка и Европа.
Как животните намират трюфели? По мириса – зрелите гъби излъчват различен, често остър аромат. Различните видове трюфели имат различна миризма: някои миришат приятно за хората, други – не (например, миризма на гниещ лук, току що положен на пътя асфалт или дори на изпражненията). Но на животните както изглежда им е безразлично как миришат гъбите. В Испания, Италия и Франция фермерите използват обучени кучета и дори прасета за надушване на любимите на гастрономите зрели черни трюфели, които се отличават с много деликатен аромат и вкус. До 60-те години на XIX век в Русия, за събиране на трюфели дори са използвали обучени мечки.
Освен привлекателния мирис и вкус, месото на някои трюфели, има и други свойства, чрез които спомага за разпространяването на своите спори от животните. Например, при мезофелията (Mesophellia), ендемичен вид австралийски трюфел, плодното тяло се състои от три различни слоя. Първият е здрава външна кожа – смес от гъбена тъкан и корените на растенията. Под нея има втори слой, състоящ се от маса сиво-зелени спори, а третия слой образува желеобразна маса, която привлича животните със своята вкусна сърцевина – тя е стерилна и няма други видими функции, освен като награда на животните, които са си намерили гъби.
Дългоносият едър индийски плъх (бандикут) – любител трюфели.
Много интересни са наблюденията на консумирането от животните на трюфели, които случайно са оцелели при горски пожари. На остров Тасмания, например, опосумите след пожара изпитват нещо като треска за трюфели, през цялото време търсят гъби. Същото поведение се наблюдава при потороусите и бандикутите в Австралия. В обгорените останки трюфелите са много по-ароматни от съседните, които не са били подложени на огън. Може да се предположи, че огънят причинява тези промени в миризмата на трюфелите и те стават още по-привлекателни за животните или повишават техния апетит. Разбира се, за да се потвърди тази хипотеза се изисква специално проучване, но може доста уверено се каже, че при ядене на трюфели в опажарената гора и след това разпространявайки техните спори, животните микофаги много помагат за възстановяване на техните популации. Освен това, те възстановяват нормалния растеж на образуващите микориза дървета, отслабен след пожара.
Трюфелите са не само гастрономичен продукт, но и важна брънка във веригата взаимодействащи си компоненти на гората.
