Всяка душа несъмнено ще види Бог, защото тя идва директно от Него. Когато напусне тялото, тя минава през виталния, менталния и психическия свят и накрая отива в света на душите. Там си почива известно време. Преди отново да слезе и да се прероди, душата има среща с Бог. Тя трябва да се изправи пред Всевишния и да му разкаже какво е постигнала в предишния си живот. Тогава разглежда възможностите на бъдещото си прераждане и дава обещания на Всевишния. Целите и идеалите на душата за ролята й в света на разкриването и проявлението трябва да бъдат одобрени от Всевишния. Понякога самият Всевишен казва: „Ето какво очаквам от теб. Опитай се да го постигнеш заради Мен там на земята.“ Душата, която вижда Бог и разговаря с Него, за нас е нещо непознато, нещо, което повечето от нас не са виждали на земята. Ако нямаме свободен достъп до нея, ако не чуваме гласа й и не се опитваме да следваме вътрешните й повели, е просто невъзможно да реализираме Бог.
Веднага щом душата напусне физическото тяло, то се разтваря в материята. Тялото остава във физическата, виталът във виталната, а умът в менталната област. Душата преминава през финото физическо ниво, витала, ментала, психическото ниво и накрая достига света на душите. Докато прекосява всички тези нива, тя взима със себе си есенцията на всички преживявания, които е имала на земята. Душата получава различни фини изживявания и в другите светове, но там те не се проявяват. Ако душата има някакво изживяване на земята, то непременно се проявява, било то днес или утре. Но в света на душите няма проявление. Има прогрес, но не и в смисъл на еволюция.
Ние влизаме в света на душите, за да си починем. Но ако душата ни се свърже с някоя по-висша и по-просветлена душа, естествено ние ще получим вдъхновение. Ако в света на душите сме близо до някой духовен Учител или до някоя друга много велика и значима духовна фигура, разбира се, че тя ще ни окаже влияние. Душата може да се стреми във всеки свят. Във висшите светове тя има само стремеж и този стремеж в крайна сметка приема формата на изживяване. Самият стремеж е изживяване. Но на земята душата става свидетел на страдание и радост, на дейностите на света и нейните преживявания непрекъснато я водят към по-пълно проявление на Божественото.
