Кане корсо е порода, водеща началото си от Италия, развъждана по естествен път. За прародител на познатите днес кучета се считат мастифите, но кане корсо има значителни преимущества пред тях – не страда от генетични заболявания, по-издръжливо е, няма толкова течащи лиги. В началото породата е използвана за лов на едър добитък и охрана. Името произлиза от латинската дума „conors“, която означава „пазач, защитник“. Популярно е като „кучето на италианската мафия“. Предпочитано заради сериозния си, респектиращ външен вид и надеждно изпълнение на длъжността охранител. До днес кучетата от тази порода остават едни от най-редките и скъпи в света.
Визия
Кане корсо спада към едрите породи. Мощно на пръв поглед, но много елегантно и грациозно, с добре развита релефна мускулатура. Слави се с бързина и издръжливост. Тялото е по-издължено, отколкото е височината при холката, хармонично.
Продължение
За произхода накратко
Българското овчарско куче (Bulgarian Shepherd Dog, познато още като българско планинско куче, българско пастирско куче) е древно пастирско куче от молосоиден тип. За негов далечен прародител се смята тибетският дог. Според различни сведения в древен Рим такива кучета са използвани в гладиаторски битки. С течение на времето се разделят на две породи – шарпланинец и каракачанска овчарка. Именно от нея произлиза познатото днес българско овчарско куче. Тя е отглеждана по нашите земи още от времето на древните траки, а по-късно и от скитащите скотовъдци – каракачаните. Имащи нужда от смел, силен и надежден пазач за стадата си, се оказва, че това куче покрива всички критерии. Предполага се, че по време на Османското владичество турските войски кръстосвали каракачанките с турски пастирски кучета, което оказало влияние на формирането на породата.
Продължение
Произход
Карелското мечо куче води началото си от област, наречена Карелия, в Северна Европа. Районът е обитаван от разнообразен едър дивеч – основно препитание за местното население. Затова хората са имали нужда от смел, сигурен ловец. С течение на времето породата се развива предимно във Финландия, като предназначението й остава същото – лов на едър дивеч, като лосове, рисове, вълци, диви прасета. Не на последно място стои ловът на мечки, в който кучетата се справят изключително добре и именно от него печелят наименованието си. По-късно качествата на породата добиват популярност в Швеция и Норвегия. През 1936г се провежда първата изложба за такива животни. След Втората Световна Война кучетата почти изчезват, но днес отново са във възход и могат да се открият предимно в Северна Америка.
Продължение
Всички познаваме забележителните йоркита. Малки, сладки, с дълга козина, често обсипана с панделки. Предлагаме ви по-подробна информация за породата.
Произход
Йоркширският териер е декоративна порода, водеща началото си от графство Йоркшир, Великобритания. Създадена е още преди 100 години, като във формирането й участват скай териер, дендидаймънтериер, староанглийски териер. Първоначално предназначението на тези дребни кученца е било лов на плъхове в мелници и ферми. Устройвани са дори специални зрелищни представления, в които кучетата са демонстрирали умението си да улавят плъхове. Породата е утвърдена и стандартизирана през 1875г. от Английския кенъл клуб с тенденция за смаляване на размерите.
Продължение
Дакелът е една от най-древните породи кучета, следите й се появяват още отпреди 2000 години пр.н.е. в Египет. В онова далечно време дакелите са били предпочитани любимци от знатните особи. Въпреки това няма точни данни откъде те водят началото си, според Дарвин, то е именно Индия, след което са пренесени в Европа. Породата е създадена официално в Германия, като в началото кучетата са се използвали за подземен лов на язовци, еноти, лисици и др. Някои от участниците във формирането на днешния дакел са скочтериерите, кокер шпаньолите.
Дакелите са три вида – късокосмести, острокосмести и дългокосмести. Всяка от тях също се дели на три според размера си – стандартни, малки и миниатюрни дакели. Стандартните достигат височина над 35см при холка и 6кг-9кг тегло. Малките – 30-35см височина, до 4кг тегло. Миниатюрните – под 30см височина, до 3-4кг тегло.
Продължение
История и произход
Померанът е порода от групата на древните северни шпицове. Води началото си от Пруския регион на Померания, откъдето произлиза и името му. Прародителите на познатия днес померан са внесени в Европа с цел да бъдат помощници на овчарите, като са пазели овцете да се движат заедно в стадото. Достигали са до 15кг тегло и са били много по-големи от познатите ни в настоящето кучета. С времето породата се развива и размерите й са сведени до минимум.
Известни собственици на померани са Емил Зола, Мария Антоанета, Моцарт и кралица Виктория. Последната се влюбва до такава степен в породата, че около 1800-та година основава собствен развъдник. Днес померанът е малко, много красиво куче, предпочитано от хората за компаньон, изложби и шоу програми.
Продължение
Захапката на всяка порода е различна по сила. Зависи от тренировката на челюстите, размерите на кучето и неговата агресия, което до голяма степен прави въпросът индивидуален. Озлобени кучета пазачи или такива, участвали в битки, естествено имат по-силни челюсти, защото са по-тренирани. Ако пък в кучето няма и помен от агресия, независимо каква е породата му, ако не му се е налагало да хапе – то няма да е развило мускулите си и силата отслабва.
Продължение
Чихуахуа е най-малката порода в света. Тези миниатюрни сладури, късокосмести или дългокосмести, са сред най-предпочитаните любимци от семейства с малки деца. Причините за това са няколко – малките размери на животното не изискват пространство и дълги разходки, за които не винаги намирате време, идеално е за отглеждане в апартамент.
Големите породи крият и повече рискове за децата – не винаги можете да сте сигурни, че едрото куче ще си прецени силата в играта, ухапване от него би било много по-опасно.
Плюс е и късата козина (при късокосместите чихуахуа), която трудно би скрила паразит през летните месеци. Също така, наподобяващото мишле кученце е неустоимо изкушение за малчуганите, които могат да го обличат в различни дрешки, да му слагат панделки и да го носят със себе си.
Продължение
Кавказка овчарка
Едва ли има човек, който не би останал впечатлен от кавказката овчарка. Куче, излъчващо толкова красота и респект. Породата води началото си от Русия. Още преди векове кучетата се използват от кавказките овчари за пазачи на стадата от диви зверове. По-късно приложение намират в турската армия като караулни кучета, охраняват също Берлинската стена преди падането й.
Тези красавци често надвишават киноложките стандарти и достигат до 80см височина и 70кг тегло!
Имат силно изразен характер и развит интелект. Искрено се привързват към собствениците си и всички членове на семейството. Главното им предназначение е да пазят и се отдават изцяло на тази си длъжност.
Продължение
Произход
Смята се, че кавказката овчарка произхожда от тибетския дог. Създадена е преди векове от кавказките пастири, които се нуждаели от сигурен пазач на стадата си от хищници и крадци. Поради борбения си, отговорен характер, агресия към непознати и мащабни размери, кучето се спрява префектно с тази си длъжност, издържайки безпроблемно на ниските планински температури. Породата е най-популярна в Русия, там са и първите й изложби. Още през 1765г. животните са използвани като караулни кучета в турската армия. За първи път са описани като порода през 1845г., а са утвърдени от МФК през 1976. През 1960г. кавказките овчарки се появяват на територията на Източна Германия, където са използвани като патрулни кучета, предимно около Берлинската стена. През 1989г., когато стената пада, над 7000 кучета се разпръсват. Повечето от тях са приютени от немски семейства.
Продължение
Познати са над 150 породи кучета, всяка от които носи своя отличителен белег и се различава от останалите. Ето някои от най-големите:
Ирландски вълкодав
Най-високото куче в света води началото си от Ирландия. В миналото е използвано предимно за лов на вълци, поради масивната си структура и здрава мускулатура. На размери достига до около 60кг, над 80см височина!
Не е от буйните породи, изискващи постоянно движение. Обича да мързелува и не би отказало повече почивка. Походката му е горда, много смело и всеотдайно животно.
Въпреки плашещата си визия, ирландският вълкодав е много добродушно куче, често се предпочита от семейства, защото е известен с милото си отношение и търпение спрямо децата. Той е идеалният приятел за гушкане и перфектният бодигард за малчуганите. Трябва да се отглежда на по-обширно място, не е препоръчително да живее в апартамент. Би се чувствал чудесно в двора, където може да се разхожда и да има пространство.
Космената покривка може да е в най-разнообразни цветове – сива, черна, тигрова, бяла, по-тъмна по лицето и т.н.
Продължение
История
Самоедът е една от най-древните породи кучета. Заражда се в Сибир, където племето Самоеди използват животните за теглене на шейни през снежните преспи, за охрана, а дори и за „отопление“, възползвайки се от пухкавата им, дебела космена покривка. Хората в племето са приемали кучетата за верни другари и са се грижели за тях като за част от семейството.
Породата се появява в Европа през 20-и век и бързо се разпространява по целия свят, поради уникалната си визия, напомняща полярно мече. Има сходен произход с шпица. Кучетата са познати като любимците на английския крал Едуард VII и кралица Виктория, а известният норвежки полярен изследовател Руалд Амундсен казва, че „никое домашно животно не е демонстрирало по-добре своята обич и привързаност към човека, както този питомен вълк“.
Продължение
История
Шар пей е сред най-древните китайски породи, водеща началото си от преди 20 века. Открити са древни стенописи и произведения на изкуството, датиращи от 206 г. пр. н. е., изобразяващи кучета от тази порода. Наименованието си получават заради специфичната си кожа, наподобяваща щкурка. Китайците я наричат акулова кожа.
В началото представителите на породата са били значително по-едри, а предназначението им е било да участват в гладиаторски битки. Свободно висящата им кожа в излишък не позволява кучетата да бъдат захапани здраво. Имат всеотдаен характер, боен нрав и това ги прави идеални за двубои. За да се представят по-добре на арената, кучетата са били вбесявани до краен предел, а дори са им давани възбуждащи медикаменти, да дтанат по-агресивни.
Продължение
Чау-чау е може би от най-запомнящите се породи кучета. Представителите са масивни и силни животни. С огромната си дълга козина, кучето напомня на плюшено мече, на което децата искрено се радват.
История
Породата води началото си от Китай, където векове чау-чау са използвани като помощници в лова на едър дивеч, а също и като деликатес, заради вкусното им месо. Били са ценени и често са стояли редом до имтераторски величия, обитава ли са дворци. По-късно са пренесени в Тибет и Манджурия, където се появява и друго тяхно предназначение – използвани са за пазачи и в кучешки впрягове. В Европа се появяват около 1760г., първо в Англия. Били са настанявани в зоопарковете като редки и свирепи животни, поради лъвският им вид и намръщен поглед. В САЩ през 1890г. породата за първи път е представена официално на киноложка изложба, а няколко години по-късно се създават и клубове, посветени на чау-чау. Днес кучетата са разпространени по целия свят и са едни от най-популярните домашни любимци.
Продължение
Говорейки за агресивни породи кучета, много хора имат погрешни схващания по въпроса. Някои съдят по размера на животното, други по горчивия си опит от инцидент по изключение. Проявата на агресия е с цел – сплашване на други животни и хора, демонстрация на надмощие или точно обратното – несигурност и защита. Реакциите на голям брой индивиди от определена порода я характеризира като цяло. Специално внимание на поведението на кучето трябва да се обърне, когато е още малко и го избирате. Преценете дали е прекалено плахо или пък е побойникът в групата, дали ръмжи и лае често. При такива кученца има по-голям шанс да проявят агресивно поведение в бъдеще.
Не съдете кучето по външния му вид! За изненада на много хора, едни от любимците, които хапят най-често са малките пудели и джак ръсел териерите, например. За сметка на това, нюфаундлендът, с плашещите си размери, е от най-добродушните.
Породите не могат да бъдат разделени категорично на „опасни“ и „безобидни“, защото има различни фактори, определящи характера на кучето. Възпитанието играе главна роля в това дали животното ще е агресивно или послушно. „Лоша порода“ не съществува. Всички кучета са социални същества, подлежащи на тренировка и обучение, ако не го извършим правилно, то проблемът е в самите нас, не в кучето. Породи като небезизвестните, набеждавани по целия свят като агресивни, питбул и ротвайлер могат да бъдат мили душички, а малки, пухкави породи – зли и безкомпромисни. Не подценявайте възпитанието на животните, то е основата, на която градят характера си!
Все пак, има породи, които са доказано по-податливи на агресивни изблици. Ето някои от тях:
Продължение
Папийонът не е от най-популярните породи, но според много хора е от най-красивите декоративни такива. Тези малки, дългокосмести животинки могат да бъдат чудесни приятели и да внесат настроение в дома ви.
Ако имате нужда от сигурен, смел пазач, съобщаващ с лай при всяко подозрение за нередност – това не е вашето куче.
Ако искате, обаче, красива, весела компания за игри и ласки – това е идеалният избор. Кучето е добронамерено към други хора и животни, дружелюбно е по природа и тихо, поради което е предпочитано от възрастни хора и семейства с малки деца. Много е предано и съвсем лесно се поддава на обучение. Размерите му не изискват голямо пространство за разходки, чувства се чудесно, отглеждано в апартамент. Отново поради дългата си козина, то е предпочитан обект за „прически“ с панделки от децата, а ушите му напомнят красива пеперуда.
Продължение
Почти всички пазим чудесния спомен от детството си, споделено с любимото ни куче, което сме приемали не само като домашен любимец, но и като много близък приятел. Не е нужно да лишаваме децата си от това удоволствие.
Много хора предпочитат малки породи, именно поради съображения за сигурността на дедето в дома им, но това убеждение е грешно. Кучето не трябва да се съди според размерите си. Често се случва кучета от малки породи да се чувстват пренебрегвани заради детето, не им харесва да споделят вниманието на собственика си с друг. Също така, големи породи, изглеждащи опасни, са известни със своята толерантност и дори загриженост към човешки същества, особено към деца. Важен фактор за поведението на този домашен любимец е обстановката, в която живее. Животното може да се изнерви, ако не е обградено с достатъчно внимание и грижи, ако не е достатъчно разхождано и най-вече – ако не е възпитано правилно.
Вярно е, че всяко куче има индивидуален характер и не могат да се дадат обобщени и напълно точни преценки коя порода е подходяща за деца и коя не е, но статистиката сочи, че при изброените по-долу породи кучета има най-силно проявена толерантност към децата.
Продължение
Преди да вземете куче в дома си, трябва внимателно да обмислите дали решението е подходящо, положителните и отрицателните страни на това съжителство и да решите със сигурност дали ще можете да се грижите за него. Кучето не е предмет или играчка, допълваща интериора, то е живо същество, към което носите голяма отговорност и за да спечелите неговата преданост, то трябва да чувства Вашата загриженост. Кучето трябва да бъде възпитавано, хранено, сресвано, рахождановсекидневно и още куп неща, за които трябва да отделите време и внимание.
Едно от първите неща, с които трябва да се съобразите при избора на куче е дали всички членове на семейството Ви са съгласни. Трябва да е изяснено кой ще се грижи за него и как. Не е препоръчително кучето да сменя собственика си, а в пъти по-неправилно е просто да бъде оставено на улицата.
Продължение
