понеделник, 31 май 2010 г. 09:57 ч.
Едва ли много от нас помнят датата 15-и май 2004 г. Тя обаче се е отпечатала дълбоко в колективната памет на Южна Африка. Точно в 12.28 ч. местно време президентът на ФИФА Сеп Блатър отвори огромния пощенски плик и извади провокиращо бавно картата с името на организатора на Световното по футбол. Още докато произнасяше също толкова бавно думи те „South Africa“, страната на носа изпадна в радостно опиянение. Дори и южноафриканската делегация в Цюрих едва можеше да бъде укротена.
Огромна бе тогава и надеждата, че политическото чудо на мирния преврат ще се превърне в икономическа революция. Правителството обяви голямото спортно събитие за панацея за всички, причинени от апартайда, рани: нови работни места, икономически ръст, мир, расова хармония и международно признание – всичко това трябваше да донесе Световното по футбол.
Това подхрани надеждите, че управниците, наследници на освободителя Нелсън Мандела, ще успеят да разкрият потенциала на страната с прагматичната си политика. ЮАР крие в недрата си големи количества платина, злато, хром, въглища и желязна руда и наследи от ерата на апартайда голяма мрежа от жп линии и улици, за които конкурентите от Бразилия и Индия много завиждат. Икономиката на страната пък отбелязваше безспирен ръст между 2004 и 2007 г. в продължение на цели 30 месеца.
Окуражаваща беше и появата на чернокожа средна класа. Тя може да се види навсякъде – в елегантните молове, в ресторантите и в парковете. Но също така и при покупката на жилище или автомобил. Освен това страната има действащ Конституционен съд, доста модерна банкова система, свободна преса и активно цивилно население – от малката, но страшно шумна опозиция, до десетки мозъчни тръстове и граждански инициативи. Имаше доскоро и финансов министър в лицето на Тревър Мануел, който със своята желязна спестовна политика се грижеше за това, правителството да се опъва на исканията на популистите в Африканския национален конгрес. Благодарение на него ЮАР имаше сравнително ниска задлъжнялост.
И така, по всичко изглеждаше, че приказката ЮАР ще има нов възход със световното. Само че две седмици преди откриването му става безпардонно ясно, че дори най-скромните очаквания са били надценени. Зад високите икономически показатели се крие все още висока безработица и една твърде зависима от суровините икономика. От политическа гледна точка мирният климат между бело- и чернокожи се помрачава от високата престъпност. Освен това се оказа, че корупцията и шуробаджанащината, обхванали целия континент, намират все по-благоприятна почва и тук.
Само за последните 15 месеца страната е загубила над милион работни места, при това въпреки свързаните със световното първенство инфраструктурни проекти. Официално безработицата е 25%, неофициално – 40%.
„Проблемът е в нашите политици, които са се съсредоточили само в тяхното благосъстояние и потребности“, критикува Моелеци Мбеки, водещ анализатор и брат на експрезидента Табо Мбеки, цитиран от Handelsblatt. „За разлика от елита на Азия, нашите ръководители просто прекопираха манталитета на гърчене на техните предишни поробители“, казва Мбеки.
Особено разочароваща е политиката на „Black Economic Empowerment“ (BEE), която официално залага на по-силната интеграция на чернокожото мнозинство в доминираната от белите икономика. Само че от всичко това печели само малък чернокож елит. Вместо да се съсредоточи върху натиска компаниите да се задължат да инвестират в образованието на чернокожите, BEE се концентрира върху прехвърлянето на пакети от акции в ръцете на черните. По този начин само за няколко години, по примера на руските олигарси, някои чернокожи станаха приказно богати и възникна малка, ориентирана към потреблението черна средна класа. За 50% от чернокожото население обаче не се промени нищо, особено в положителна насока. Никъде другаде в света икономическото неравенство не е толкова голямо, колкото сред чернокожите в ЮАР.
Друг проблем, както навсякъде на континента, е разпадът на инфраструктурата. Поправката на светофари и запълването на дупки, или пък поддържането на пречиствателните станции, явно се струва твърде трудна задача на управляващите. Само за последните десет години делът на катранените улици в лошо състояние се е покачил от 7 на 59%. В същото време улиците в добро състояние са се стопили от 71 на 16%. Излишъкът на електроенергия беше 30% в края на апартайда, а днес е нулев, защото Африканският национален конгрес не счете за нужно да инвестира в нито една електроцентрала. Затова не е чудно, че през 2008 г. в ЮАР научиха що е то режим на тока. Който се разходи из страната извън добре известните туристически дестинации, няма как да не се сблъска с друг проблем – повече от половината градски управи вече са „колабирали“ и не могат да предложат на гражданите дори съвсем обикновени услуги. „Трудно е човек да не се шокира от състоянието на нашите градове и села“, казва главният редактор на реномирания седмичник Financial Mail Барни Мтомботи.
Новото икономическо начало се усложнява и от това, че откакто президент стана Якоб Зума, държавата все по-често се намесва в бизнеса. Така например канадският институт „Фрейзър“ дава далеч неласкави оценки на новите законодателни мерки около минното дело. От общо 72 изследвани държави ЮАР заема незавидното 61-о място, на трето място отзад напред в Африка. Освен това от години е закъсала и приватизацията. В действителност местните политици постоянно се оплакват от липсата на инвеститорски интерес. Същевременно обаче Африканският национален конгрес прогони някои заинтересовани компании, след като отвори неочаквано нов дебат за раздържавяването. Чрез новите си приумици управляващата партия задушава и без това рехавата частна инициатива – защо да поемаш рискове и да работиш като куче, след като държавата и без това ще преразпредели дяловете в компаниите и благата? Така, за рекордно кратко време Африканският национален конгрес (АНК) създаде първата социалистическа страна в Африка. Броят на получаващите социални помощи скочи на почти 15 милиона – почти една трета от цялото население. Това го няма никъде другаде, нали?
Скъпото преразпределение на благата се финансира изключително от предприятията. И от около 5.5 милиона предимно белокожи южноафриканци, които си плащат данъците. Те обаче прогресивно емигрират – от 1994 г. насам почти 900 000 белокожи от общо 5 милиона са напуснали страната.
Особено тревожни са скоростта и мащабът, с който АНК предава светлите си идеали от ерата на революцията. Партията страни от задачите, които трябва да изпълни към избиратели и поданици. Така например на ексосвободителното движение не му се вижда странно, че в държавните болници често няма лекарства, а учителите или не идват на работа в училищата, или се появяват пияни на работното си място. Често поддържат и връзки с ученици.
През седмица пък медиите диплят трактати за корупционни афери – при това без да се стига до акции срещу замесените. Симптоматичен пример за корупцията е фирмата Chancellor House. При това официално тя е инвестиционна компания на самата ANC. По-скоро благодарение на чиста случайност Chancellor House попадна под светлината на прожекторите заради оспорван кредит от 3.75 млрд. долара от Световната банка. Индиректно в касата на партията се очакваше да се приземят до 100 млн. долара.
Симптоматичен за все по-силното смесване на партия и държава е фактът, че семейството на президента Зума е основало 134 фирми за последните десет години. Вероятно в опит да осребри политическата си власт. Алистър Спаркс, дългогодишен политически наблюдател, е убеден, че „ракът на корупцията отдавна има метастази“. Не остава много време да се спре този процес. Това обаче се усложнява и от факта, че управляващите имат свои хора, но с ниска компетентност, навсякъде – в полицията, в прокуратурата, в телевизиите, в данъчните служби, но и в големите държавни фирми.
При това правителството може само да се радва на това, че поне засега народът не реагира силно на злоупотребите на властта. Онова, което по белите места на света може да доведе до сваляне на кабинета, в ЮАР предизвиква просто поклащане на главата. Това се дължи и на факта, че ANC все още носи аурата на освободителя за много чернокожи, които са 80% от цялото население. Затова и партията е преизбирана почти автоматично, независимо от това до каква степен членовете й се обогатяват от участието си във властта. 20 години след апартайда избиратели, които променят предпочитанията си, са доста рядка гледка, за разлика от а етническата лоялност.
Този феномен обяснява и факта защо в ЮАР, въпреки сравнително активното цивилно население, не се състои никакъв истински политически дебат. Все още обаче обратът е възможен. Мечтата, обхванала ЮАР, все още има известни очертания. Времето напира. Така може да се окаже, че Световното първенство по футбол е последният шанс на ЮАР за едно по-добро бъдеще. И не трябва да се изпуска….
* По материали на чуждия печат
