В литературата често се срещат изразите: „райски градини” (рай на земята, земен рай) и се разказва за стремежите на човека за създаване на нещо подобно. Какво се разбира под това понятие? Безусловно, това е обобщен образ. Преди всичко, възниква асоциация с прекрасни кътчета от недокосната божествена природа с красиви цветя и зелен ландшафт, където слухът се наслаждава на песните на птиците и шепота на ручеите.
Възможно е някога земята да е била райска градина, в която да са растяли с потресаваща красота дървета и цветя. Било е време, когато хората са обожествявали природата във всичките й проявления, кланяли й са се, а отношенията човек-природа са били напълно хармонични.
Постепенно, през прехода от обожествяване на природата към нейното преобразуване, човекът прави първите опити за създаване на „райски кътчета” – идеално пространство за хармонично съжителство с природата, без да се забравят звуковите и светлиннит ефекти, влиянието на всевъзможни аромати, предизвикващи положителни емоции. С времето това умение се превръща в истинско изкуство – с неговите закони, стилове и направления. Ето защо, не случайно, всички най-красиви паркови ансамбли са били създадени от известни живописци и поети, притежаващи тънък усет към природата. Посещавайки такива градини и паркове, ние неволно усещаме блаженство при вида на такава красота – звучат тънките струни на мълчащата дотогава душа, пробуждат се нови сили, възниква желание за собствено преобразяване, изниква желание да се връщаш отново и отново.
Всяка такава градина или парк е отражение на епохата, естетическите вкусове на времето и възможностите на създателя им. Най-знаменитите от тях са оставили дълбоки следи в историята на градинско-парковото изкуство. За съжаление, за много от тях може да се научи само от литературните източници. Най-грандиозни за всички времена са били парковете на фараоните, царете, кралете, шейховете и прочие „короновани особи”. Много успели са били управителите на Древен Египет, Вавилон, Асирия, Персия, Индия, Китай, Франция, Русия. Ето защо за едно от седемте чудеса на света са се считали знаменитите висящи градини на Семирамида (VIII в. пр.н.е.). Те са били един разкошен оазис сред безжизнената пустиня. Красотата на дърветата и цветята, искрящите на слънцето водни струи, песните на птиците са поразявали въображението на посетителите. По разнообразието на растенията тези и други градини на асирийските управители могат да се считат за прототипи на съвременните ботанически градини.
В Персия са се строили така също и огромни паркове с редки видове дървета и великолепни цветя, дворцови ансамбли, павилиони, пещери, водни устройства. Индия се е прославила с умелото използване на водни приспособления и създаването на „плаващи” градини.
За още едно чудо на света смело може да бъде наречен парка на китайския император Ти (197 г. пр.н.е.), който е заемал огромна площ, подчертавайки величието на властителя.
Наред с парковете и гардините на царстващите особи са съществували и манастирски градини, коитопо своему символизирали понятието „райска градина” – като особеност от „греховния свят”, затова те са били задължително ограждани със стена. В някои манастири градините се изграждали на собствена територия, в други – използвали красиви природни пейзажи. В руските манастирски градини образът „райска градина” включвал в себе си задължително наличието на „райски” дървета (като правило, това били плодни дървета), цветя с хубав мирис, птици.
Още един тип „райска градина” – „градина на любовта” – се появява в периода на късното Средновековие. Тези градини служели като място за любовни срещи и почивка от шумния придворен живот. Тук е имало много цветя с ярки цветове и силен мирис, лабиринти от подстригани храсти, уютни беседки, неголеми басейни за къпане. От разкошни фонтани звучала приятна музика, устройвали се танци и игри.
Необикновено красиви били италианските градини от епохата на Ренесанса, които по замисъла на тези, които са ги изграждали, хармонично са се вписвали в местния ландшафт. Преобладава стилът барок – стремеж да се постигне колкото е възможно по-голямо разнообразие (растения, скулптури, водоеми и др.) на малка площ и да се въздейства върху всички чувства на човека. Градините е трябвало да поразяват със сложната си форма, с грохота на водните устройства, фонтани, павилиони, беседки, градински скулптури, „измамни” перспективни картини, финото фигигурно подстригване на дърветата и храстите с формата на човешки и животински фигури, зеленчукови градини, редки растения, птици, риби.
„Революционен преврат” в проектирането на паркове в класически стил прави талантливият майстор Андре Ленотр (1613 – 1701 г.). Връх в неговото творчество става Версайския парк – ярък пример за изразяване на абсолютната власт на Людовик XIV. Този парк заемал площ от 1700 хектара и Ленотр го изгражда като цял град от зеленина с хармонично съчетаване на права и кривуличеща линия. Всичко е разчитано за прием на много гости и провеждане на мащабни зрелищни представления. Дворецът е заемал възвишено положение, явявайки се център на композицията с възможност за разглеждане от всички страни. Зелените килими и радиалните алеи поразявали със своите съвършени пропорции. Водата била любимият елемент на Ленотр в ландшафта. За това свидетелства факта, че главният Версайски канал бил дълъг 1600 м, ширина 60 м, а пред двореца се е разпростирал главният партер с разкошни водни каскади, басейни, алеи с фонтани. Особеност на парка е била алегорическата скулптура. Статуи в античен стил символизирали членовете на кралското семейство. Дърветата и храстите, подстригани в строги геометрични форми (балони, пирамиди, конуси), допълвали общата картина. Този шедьовър се е създавал и усъвършенствал в течение на 50 години.
В Русия, в началото на XVIII в. Петър I пристъпва към строителството на Петродворец, в парковия ансамбъл на който намират продължение френските и холандските градинско-паркови традиции, но в ландшафтния дизайн преобладава собствения стил. Общата площ на парка е 800 хектара. Дворецът заема централно и възвишено положение. Най-горната градина (на двореца) е изградена в строго регулярен стил. В основата на долната градина има трилъчева композиция. По продължение на централния лъч е поставена система от фонтани и голяма водна каскада, украсена с позлатени скулптури, символизиращи триумфа на Русия в победата над шведите. В строителството са взели участие водещи майстори по това време – Леблон (ученик на Ленотр), Николо Микетти, Броунщейн, В.Растрелли.
Но скоро в градинско-парковото изкуство настъпва преход (някъде постепенно, някъде много рязко) към пейзажния стил. Такива паркове са съществували много отдавна в Китай. В Европа идеята за ландшафтни градини започва да се реализира в Англия. Един от първите, който тръгва по новия път за създаване на градини, е Уилям Кент. Започва повсеместно преработване на по-рано създадените паркове.
Едновременно с това се поставят основите на романтичните паркове, в които доминира красотата на природния пейзаж. В Украйна, в живописната местност Каменка в Умани, в 1976 г. граф Потоцкий започнал да създава за своята жена София грандиозен парк с водопади, фонтани, водоеми, острови, подземни реки, приказни пещери, градински скулптури, оранжерии, екзотични растения, живописни поляни и цветарници. Това „Уманско чудо”, построено в резултат на титаническата работа за много малко време (1796-1800 г.), съществува и ни поразява и до днес.
Днес, благодарение на използването на компютърния дизайн, на богатия опит от създаването на градини и паркове, новите технологии за въплъщаване на проектните идеи, изкуството на ландшафтното проектиране е достигнало върха в своето развитие. Действително, човек сега може да осъществи своите най-фантастични замисли. И в нашето стремително време не е необходимо да привикваме с необикновената красота на природата, трябва да се учим не просто да виждаме, но и да я съхраняваме във всичките й проявления.
Настъпи времето на електиката в добрия смисъл на тази дума – сътворчество с природата. Така, в началото на XX в. във Франция, Алберт Кан посвещава своя живот на идеята за създаване на световна градина и се опитва да обедини в нея градинските стилове на всички нации. Затова той кани градинари от различни страни и донася растения от цял свят. Започва да създава „Архив на планетата”, за който били нужни снимки на различни растения. Всичко това изисквало значителни материални загуби, и, за съжаление, през 1938 г., когато Кан се разорява, строителството на парка се прекратява.
Ето друг пример. Известният руски паркостроител Н.А.Лвов пише: „Аз винаги съм искал да построя храм на Слънцето, за да може то в най-прекрасната част на лятото да поседне или залезе в своя дом да си почине. Този храм трябва да бъде прозрачен, в средата му да има портал с ограда и от двете страни гора. Но откъде време? Къде е случаят…”
Всъщност, нека да се намират и време и случай за осъществяване на вашите замисли – „подбирайки видовете и сортовете дървета, ние ще можем да създадем на Земята подобие на Рая! А построяването на „рай” в нашите градини – това е реалния т път към възстановяване и съхраняване хармонията и красотата в нашите души.
