Общи характеристики
Зелената игуана (Iguana iguana) е едър гущер, който в природата обитава тропическите гори на Централна и Южна Америка. Активни са денем. Размерите на възрастните екземпляри варират между 120 и 150 см, но се срещат и игуани, които достигат 210 см. с опашката. Основният цвят на игуаните варира от бледозелено до наситено и сивозелено. Тези гущери имат изключително остри нокти, които могат да разкъсат човешката кожа, но въпреки това не ги използват като оръжие. Обичайно, това са кротки животни и често може да бъдат опитомени.
Терариумът
Терариумът за една възрастна игуана трябва да е с площ между 3 и 4 м2, както и достатъчно висок, за да може в него да се разположат клони, по които тези дървесни животни да се катерят.
Подходящи материали за настилката на дъното са чист торф, изкуствена трева и дори обикновен вестник. Важно е материалите за дъното да бъдат обеззаразени.
Оптималната температура за отглеждане на игуани е между 25 и 30°С. За тази цел в терариума трябва да има лапма с рефлекторно покритие, на която да се препича животното. Електрическите нагреватели за терариуми не са подходящи за игуаните, тъй като те нямат чувствителност за висока температура и може да получат тежки изгаряния от тях. Затова и лампите трябва да са изолирани от допир с животните. В терариума трябва да има и източник на ултравиолетово лъчение, което осигурява правилния метаболизъм на калция и е жизненоважно за игуаната (както и за повечето влечуги). Високата въздушна влажност – около 70-80% – също е съществен фактор за правилното им отглеждане.
Хранене
Игуаните са строго растителноядни. Консумирането на каквито и да било продукти от животински произход е много вредно за тях. Храните, които отговарят на нуждите на игуаната са листата и стъблата на бобовите растения, лозовите листа, глухарчето, настъргани моркови. Има растения, които не са препоръчителни – цвекло, зеле и спанак. Като добавка към ежедневното меню се дават и плодове – банан, ябълка, диня, круша. Желателно е 2 пъти седмично към храната на игуаната да се добавя калций.
Здраве и болести
Игуаната е един от преносителите на салмонела – бактерия, която живее в червата на животното и може да бъде опасна за хората. Единственият начин, по който може да се заразите е ако имате пряк допир с изпражненията й и пренебрегнете личната си хигиена.
Най-често срещаното заболяване при игуаните, гледани в домашни условия, е метаболитното костно заболяване. В основата си това заболяване е недостиг на калций в организма. Ако забележите, че костите на вашата игуана са видимо изтънели, ако тя вече не се катери както преди, ако крачетата й са подути, веднага потърсете специализирана помощ от ветеринарен лекар, тъй като счупвания на костите може да доведат до трайна парализа.
Игуаните боледуват и от остеодистрофия, при която костите закърняват. Тя се причинява от прекалено натрупване на фосфор в костите.
Ако давате на вашата игуана животински продукти за храна, рискувате тя да страда от забавен растеж, камъни в пикочния мехур и подагра.
Игуаните може да страдат от бъбречни заболявания, понижена функция на щитовидната жлеза, паразити.
Ако забележите промяна в поведението на вашето животно, ако игуаната е летаргична, очите й са мътни и воднисти, екскрементите й са необичайни, непременно се обадете на вашия ветеринарен лекар! Не се опитвайте сами да диагностицирате или лекувате проблема, тъй като това може да бъде фатално за вашия любимец.
Размножаване
Външно може да различите мъжките игуани по по-големите гребени, по-масивните глави и по-дебелите опашки, както и по наличието на кожна гънка под долната челюст, наречена гуша.
Игуаните съзряват полово на година и половина. Размножителният им период трае около месец. През това време мъжките често проявяват агресия. След чифтосването е необходимо да се осигури обширен и дълбок съд, напълнен с обеззаразен влажен торф и малко пясък, в който женската да снесе яйцата си. За успешното им излюпване яйцата се отглеждат в инкубатори.
Източник: exoticus.org
