Щатът Гуаяна във Венецуела е известен с високите си планини и оградения с непроходима джунгла басейн на река Ориноко. Делтата на реката заема територия от около 41 000 кв. км и е втората по големина в Южна Америка, след Амазонка. В джунглата е горещо и влажно – средната годишна температура е около 26 градуса, валежите са често явление, а за най-сух се смята периодът от януари до март.
По бреговете на многобройните притоци на Ориноко живеят индианците Варао, в превод от местното наречие – „хората на кану“. Те се занимават главно с риболов и много от тях дори не знаят испански език. Варао са изкусни занаятчии – те са се прославили с плетените си изделия, дърворезбата и особено с фигурките от дървото балса, известно още като „салово дърво“, чиято дървесина е много лека и лесна за обработка. Хамаците, плетени от индианците Варао от влакна на палмови листа, са много популярни сред венецуелците.
Интересен е фактът, че голяма част от реките в делтата на Ориноко са разноцветни. Цветът на водата им варира от светлосив и бледо жълт (така наречените бели реки) до тъмно кафяв и дори черен (черните реки). Това зависи от компонентите в почвата на дъното, бреговата растителност, годишните времена, климата и много други фактори.
Около черните реки почти няма комари, а във водите им не могат да се срещнат каймани. За сметка на това белите реки гъмжат от животни и насекомите там са в огромно количество. Цветовият контраст се забелязва особено на мястото на сливане на две реки или на местата на вливане на притока в основното русло. Водите с два различни цвята не се смесва веднага, а известно време текат паралелно, както е например при вливането на река Карони в Ориноко. Устията на реките Ориноко и Апуре, заедно с техните най-големи притоци, пък образуват обширна област с причудлива мозайка от бавно течащи рекички и ручейчета, непроходими блата и сладководни езера. Когато Ориноко достига крайбрежието, основното пълноводно русло на реката се разделя на сложно разклонена мрежа от по-малки ръкави с многобройни островчета.
Украшение на влажните екваториални гори тук са палмите Мориче, чиито прави и стройни стволове достигат 30 метра (сърцевината им е годна за ядене). В делтата на Ориноко живеят множество птици – там има над 100 колонии. Популацията на аления ибис наброява над 130 хиляди и е значителна част от общата световна популация на тези птици. В региона има и голям брой щъркели, бразилски ябиру, различни видове чапли и патици. Птичият свят в саваната също е специфичен – тук се срещат тинаму, бразилска сериема, богато разнообразие от малки пойни птици и папагали, както и голям брой хищници: ястреби, соколи, лешояди и грифове.
В саваната често се среща болоопашатият елен и многобройни хищници от семейство котки: кугуар, оцелот и ягуар. В сладководните езера и реките в делтата обитават множество разнообразни животински видове, включително пирани, каймани и най-големите змии в света – анакондите.
Ориноко огражда част от сушата от останалата територия на страната – вероятно, за да я запази от въздействието на цивилизацията. Неслучайно писатели като Жул Верн („Величествено Ориноко“) и Алехо Карпентиер („Изгубените стъпки“) намират своето вдъхновение в това митично място.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 5314 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
