От древния свят
Няма да бъде грешно, ако наречем туниката прародител на съвременното облекло. Тя има доста семпла структура, при която две парчета плат се съединяват на раменете, кръста и подмишниците. Жените са носили тази дреха, напълно скривайки фигурата си, а на мъжете е била позволена дължина и до коленете.
Туниката е била типично облекло за Древен Рим и антична Гърция, нея са обличали както обикновените хора, така и тези с висок ранг в обществото. Разликата е била единствено във външния вид на дрехата. Хората, принадлежащи към ниските слоеве на населението са носили прости туники, които са представлявали просто семпъл плат, усукан и преметнат през тялото. Съвсем по друг начин са изглеждали одеждите на богатите, като например сенаторите и техните съпруги. Платовете са били скъпи, със значително повече дипли по дрехата, било им е позволено също така да пристегнат кръста си с красиви колани и ленти.
Но облеклото на римляните се е различавало от това на гърците. Римските мъже са обгръщали туниката си с вид пелерина, а за жените е бил предназначен значително по-орнаментиран аксесоар, който са премятали през рамо.
Древните гърци, които винаги са ценяли красотата на тялото са оставяли дрехите си без допълнителни текстилни елементи. Дамските туники са били без ръкави, закрепени върху раменете с красиви орнаменти и пристегнати под бюста и на талията. Този тип дреха е прародителят на съвременната модерна рокля, широко известна като „рокля в гръцки/античен стил“.
Арабското нашествие на територията на Византия е довело до промяна в облеклото. Дрехите започват да придобиват изразен източен характер, който днес е известен като „етно/ориенталски стил“. Туниките са били декорирани в съотвествие с разкоша на източните традиции. Това е била една от причините, поради които този тип дрехи са станали любими на висшестоящите.
В Европа през Средновековието е настъпил своеобразен „мъртъв сезон“ за туниките. Те са били носени на Изток и в африканските страни, където са придобили значително по-колоритен, уникален вид. По-късно и жителите на Европа са се възползвали от красотата на оригиналните „етно“ одежди.
Завръщането на този тип дреха в съвременния гардероб е станало през 60-те години на миналия век, когато хипитата се опитват да създадат своя собствена мода. Туниката, общита с азиатски шевици скоро е станала любима на редица знаменитости. Свежият моден полъх е бил уловен и от Ив Сен Лоран, който създава колекция от туники в етно стил. От тогава нататък тази дреха се носи с удоволствие и от известни личности, и от обикновени хора, от слаби или пълни, от млади и стари. А модните къщи регулярно попълват пролетно-летните си и дори есенно-зимните си колекции с този комфортен детайл от гардероба.
В наши дни
В днешно време туниката има много лица. От модели, типични през античността, до сложни асиметрични кройки. Срещат се къси, като блузка или дълги като рокля, с ръкави или без, с поло яка, с дълбоко деколте…вариациите са наистина много.
В качеството си на плажен тоалет, туниката е незаменима – тя се облича и съблича лесно, обикновено е от тънка, бързосъхнеща, естествена материя, обагрена в ярки, топли цветове.
През 2010-та актуални са наситените едноцветни модели, напомнящи на древногръцките туники – с тънка лента или коланче под бюста и V-образно деколте. Не отстъпват и тези с етно мотиви – източни орнаменти, славянски бродерии и декорации. Дължината варира от стандартна (точно под кръста) до средата на бедрата. Най-често използваните платове за летните туники са памук, коприна и шифон.
Последният писък на модата са асиметричните туники с открито рамо. Не бързайте да се отказвате от туниката с дълги ръкави, тя ще Ви свърши великолепна работа, ако почувствате, че сте стояли на слънце прекалено дълго.
