Най-древното исторически локализирано население в района е било на трибалите които през IV в.пр.н.е са населявали и долината на река Лом.
През I в. римляните установили контрол по тези земи и започнали да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато. Районът е силно охраняван, защото е представлявал и част от Балканската отбранителна система на Римската империя. Следи от тогавашна крепост (кастел) могат да се видят на хълма Мала глама.
След множество войни и сражения, в това число между Рим и Дакия през VI-VII в. проникват славяните. Те променят името на реката от Алмус на Лом (ломя, разсичам). Следи от тези времена има в местността Джебръчки трап. Знае се, че там живяло славянско племе наричано „ри(д)ци“ (рицани).
Нов разцвет на рударството се отбелязва след 1365 г., когато районът става част от Австро-Унгарски банат. Специално изпратени от Словения и Хървадско рудничари активизирали и модернизирали работата в мините. Този период е известен под името „периода на латините“. В горното течение на река Еличка (Златичка) е имало резиденция на католически архиепископ, а срещу нея и православен манастир.
В първият турски регистър от 1454-55 г. вече са регистрирани двете съседни села Долни и Горни Лом. Тези села са образувани от по-старо село (Средно селище), което е отбелязано на европейските карти, като Лом.
Повече за село Долни лом можете да намерите на официалния сайт.
Това инфо стигна до вас благодарение на dolnilomec
