В подножието на планината Сиера Морена, на десния бряг на река Гуадалкивир се разстила едно място, където ако извикаш Рафа, ще се обърнат поне 10 човека, и където хората са изключително приветливи и дори заговарят непознати, просто ей така, за да е по-весело. Това място е четвъртият незабравим град на Андалусия – Кордоба, считан от арабите за столица на Западния европейски свят.
Кордоба е била столица на Кордобския халифат, заемал почти целия Иберийски полуостров. Днес градът е и много важен туристически център, известен с архитектурата си, останала от този период, място където съжителстват мюсюлманска, еврейска и християнска култури.
Разходката из историята на Кордоба започва в далечната през 756 г. Половин век след завладяването на Андалусия от маврите Абд ар Рахман I – млад и образован берберин, син на последния умаядски халиф от Дамаск, пристига с войските си в Кордоба, за да превърне без да подозира града в един от най-богатите метрополиси на стария свят.
Абд ар Рахман управлява емирството си толерантно и великодушно, като това се вижда и в позволението му да се изповядват и други религии освен неговата. Именно допуснато влияние на различни култури като араби, бербери, евреи и вестготи води до бум в развитието на града и Кордоба се превръща в процъфтяващ център на търговията.
След смъртта на берберина не се наблюдава упадък на града, тъй като неговите наследници съумяват да запазват и даже да доразвият Кордоба като икономически и духовен център на стария свят. Елитът изучава различни научни дисциплини и обсъжда различните арабски и еврейски философи, а болниците се превръщат в едни от най-напредналите за времето си.
Градът се заселва от все повече жители, строителството също е във възход. Така през X век Кордоба има 600 джамии, 900 бани, 50 болници, 80 училища и над 113 хиляди къщи, с което се нарежда над всички останали царствени седалища като Константинопол, Багдад и Дамаск. Историята разказва, че докато епидемии са опустошавали и потапяли в тъмнина Париж и Лондон, Кордоба е блестяла на географската карта с развиващия се градски пейзаж и все по-добрите условия – като водопровод и канализация например, които предлага на своето население.
Със своето богато наследство от архитектурни, исторически и културни паметници, умело вплели се градския пейзаж, Кордоба е доста впечатляваща и атрактивна. Едно от доказателствата за мощта на града в миналото е Великата джамия или Мескита /Мескита де Кордоба/ – най-грандиозната мюсюлманска постройка в западния свят, запазила и до днес арабското си име, което означава точно „джамия”.
Първоначално тя е била римокатолическа катедрала, но по-късно е превърната в джамия. Днес тя оставя всеки, докоснал се до нея, без дъх заради своите 24000 кв.м. площ и съвършената хармония на интериора – гигантски арки с около 1000 колони от яспис, оникс, мрамор и гранит. Огромна врата Пуерта дел Пердон се отваря и разкрива света на това вели творение. Огромните повтарящи се арки в старата част създават усещане за вечност и разказват на света защо Карлос V не е позволил събарянето на Мескита въпреки неимоверния натиск на Църквата.
Най-изумителното занаятчийско творение в джамията в Кордоба е молитвената ниша Михраб, откъдето се ръководи молитвата на правоверните. Джамията е украсена с изключителни мозайки и куполи на византийски майстори. По мраморните корнизите с голяма прецизност за вдълбани текстове от Корана. Насред самата джамия, спусната сякаш да разруши уникалната й хармония, се намира ренесансово-бароковата катедрала.
На метри от джамията се намира друг отпечатък на историята – Алкасар де лос Рейес Кристианос или Крепост на християнските крале, построен през 1328 година след отвоюването на Кордоба. За времето от 1491 г.-1492 г. тя е била определена от Исабел и Фернандо за място за подготовка на нападението над Гранада – последното мавърско присъствие в Андалусия.
В Кордоба не липсват и музеи. На един от най-прекрасните площади в града се намира Археологическия музей. Музейна сбирка съдържа изключителната римска статуя на клекнала Афродита, мозаично пано на река Нил, великолепната статуя на Хермафродит, както и стъклени и керамични предмети от Медина Асара.
Медина Асара е уникална археологическа забележителност на цяла Испания, разположена на 11 км от Кордоба. Най-силно впечатление правят развалините на огромен дворец, строен за Ал-Захра – любимата жена на халиф Абд ад-Рахман III. За неговото издигане са използвани 11000 работници, 1500 мулета и 400 камили.
Като в типичен испански град, Кордоба има и музей на бикоборството Мусео Таурино, поместен в традиционна къща от XVI век. В него са събрани картини и плакати, както и изящна колекция посветена на четирима „халифи” на Кордоба – топ матадорите Лагартихо, Герита, Мачакито и Манолете.
Кордоба има и други впечатляващи паметници, сред които са тези на Сан Рафаел – светецът-покровител на града. Освен изпъстрен със стотици паметници на Сан Рафаел, целият пейзаж е наситен и с много фонтани. Счита се, че традицията датира още от времето, когато арабите са властвали по тези земи – строели са ги, за да се намери спасение от непоносимите жеги. Невероятни са и тесните бели улици, даващи завършен вид на лабиринта, в който колкото повече навлизаш, толкова повече се губиш. Измежду тях се намират няколко кокетни заведения, където заедно с поръчаната напитка Tinto con limon, задължително поднасят и нещо за хапване – тапас.
Днешна Кордоба е един относително малък, сънен и спокоен град. Старата част на града е в списъка на ЮНЕСКО, което може би е успяло да съхрани непромененият й вид, за да представи как е изглеждал Кордоба тогава, как са живели хората, та дори и как са се движили по тесните улички.
Близо до джамията се намира запазеният еврейско-мавритански квартал Юдерия, който е истинска наслада за окото със китните си средновековни къщи и великолепни вътрешни дворове и добре съхранени арабските хамами и патрициянския Паласио де Виана. В него се намира едно от местните чудеса – синагогата. Една от двете съществуващи в Испания, на възраст около 600-годишна.
