Синдром на екстензорния мускулен апарат на подбедрицатаТози вид травма се среща доста често, но информацията за него е доста оскъдна. Това вероятно е една от причините за неправилно диагностициране и последващо лечение на това иначе сериозно заболяване. Обикновено пострадалият пренебрегва първите симптоми и започва самолечение – или се обръща към масажисти или към така наречените „чакръкчии“ за да се „отщипе нещо, което тези хора твърдят, че е защипано“?!? Масажите и чакръкчийството имат своето място в профилактиката и донякъде лечението на различни заболявания на опорно-двигателния апарат, но в случая не биха могли да помогнат. Истината е, че това е поредното заболяване на пренапрежението. За да разберем причините за пренапрежението и пренатоварването на подбедрицата, нека първо разгледаме анатомичната особеност на екстензорния й апарат.Екстензорните мускули на подбедрицата са разположени по предната част на междукостната мембрана, съединяваща големия и малкия пищял и страничната част на малкия пищял. Те са представени от: предния мускул на големия пищял, дългия разгъвач на палеца, дългия разгъвач на пръстите, третия мускул на малкия пищял и дългия и късия мускули на малкия пищял. Тяхната основна функция е да разгъват ходилото и да го обръщат настрани и навън. Този тип движение е противоположен на това, което се получава при съкращението на флексорите (сгъвачите ) на ходилото и е неотменима част от ходенето. За разлика от флексорите, които са здрави и обемни мускулни коремчета и здрави и дебели сухожилия, екстензорите са доста по-слаби и по-плоски мускули с по-слаби сухожилия. Този феномен се обяснява с факта, че по принцип флексорите при съкращение поемат и изтласкват напред и нагоре цялото тяло, докато екстензорите разгъват само ходилото, за което не е необходима голяма сила. При определени упражнения обаче се създават условия за пренатоварване най-често на сухожилията на тези мускули.Това са обикновено аеробните упражнения, при които има еднообразни повтарящи се продължително време движения. Най-рисковото за получаване на екстензорния синдром на подбедрицата упражнение е продължителното активно ходене или тичане на бягаща пътека с наклон. Причината се крие в това, че при тичане на пътека с наклон всяка една стъпка върху наклонената плоскост изисква максимално усилие от страна на екстензорите, за да могат да разгънат ходилото до предел до съвпадане с наклона на плоскостта. Когато този род упражнения продължават да бъдат повтаряни ежедневно или най-малкото често, то сухожилията на мускулите се пренатоварват и пренапрягат. Следствие на това пренапрежение е неинфекциозното възпаление на сухожилията на екстензорните мускули, което се изразява с различни симптоми. Най-ранният и чест симптом е болката, която се локализира обикновено в сгъвката между подбедрицата и гърба на ходилото или под израстъка на малкия пищял, известен още като страничен малеол. В тези места сухожилията имат добре изразени синовеални влагалища, които, ако са възпалени, секретират повече синовеална течност. Тази течност води до разпъване и дразнене на стречрецепторите, изразяващо се като болка. Тя има тъп характер и е по-непостоянна. Изостря се при опит да се разгъне ходилото или при натиск върху някое от споменатите по-горе възпалени синовеални влагалища и сухожилия. Предразполагащ за възникване на синдрома момент е състоянието на обща съединителнотъканна малостойност, която се среща в доста голям процент при българите и най-често се изразява с плоскостъпие (така наречения дюстабан) и халтавост на ставите и връзковия апарат.Лечението на синдрома на екстензорния апарат на подбедрицата включва безусловна почивка поне за две седмици, като дори ежедневното ходене трябва да бъде ограничено до минимум. Още в острия период трябва да се започне консервативно лечение с нестероидни противовъзпалителни медикаменти (комбинация на перорална с мазеви форми), а в по-късния период – на петия-седмия ден – физиотерапевтични процедури (интерферентен ток, ултразвук). При незадоволителен резултат и персистиране на симптомите след две седмици в терапията могат да бъдат включени и стероидни противовъзпалителни медикаменти.д-р Владимир Нейчев
